Ревюта
Група: Serious Black      Албум: Magic      Автор: Arwen      Август, 2017
Serious Black - Magic (ревю от Metal World)

Едно от най-привлекателните неща във фентъзито като жанр – както в музиката, така и в литературата – е широкото поле за изява на въображението. Притегателната сила на различните светове, вселени и истории пробужда мечтателя във всеки от нас и има невероятната способност да ни откъсне от сивото ежедневие. Несъмнено, в музикалните среди няма по-добро изразно средство на тези емоции от пауър метъла – жанр, който е в състояние изцяло да потопи слушателя в магията на фентъзи приключенията.

Говорейки за магия, трябва да отбележим, че към нея трябва да се подхожда внимателно и да се използва разумно, както ни учат немалко герои от книгите. Това важи с пълна сила и когато пишеш история за албум и искаш да пресъздадеш емоцията от нея чрез музика. Към това се стремят и Serious Black в своя трети студиен албум, многозначително озаглавен “Magic”. Замислен и реализиран като концептуален, записът цели да ни потопи във фабулата, която се крие зад всяко едно от парчетата.

Разказът започва с фигурата на Mr. Nightmist – пътешественик, забулен в мистерия, който се стреми да узнае тайните на Вселената. Загадъчното интро “With a Tip of the Hat” вдига завесата и открива пътя към “Binary Magic”, където нашият главен персонаж получава писмо, което пробужда в него спомени от миналото и го кара да поеме по пътя към Caldwell Town. Парчето е енергично, със заразителен припев и мелодични китари, които предават добре изборът, пред който е изправен Mr. Nightmist. “Burn! Witches Burn!” връща героя в родния му град, само за да разбере, че е загубил завинаги своята любима. Отново чувствата му се пресъздадени от вариращото темпо и агресивните рефрени, макар и с малко пресилени високи тонове от страна на Urban Breed. Малко по-тежко звучащата “Lone Gunman Rule” цели да ни покаже яростта и стремежът към отмъщение, но впоследствие героят избира мъдрото решение да запази живота си и да напусне града. Трагичната загуба събужда поредица от спомени в Mr. Nightmist, изразени в “Now You’ll Never Now”. Макар и приятно за слушане, парчето направо се пръска по шевовете от напевен драматизъм и носталгия по това, че няма да разберем колко-красива-била-е-тя.

“I Can do Magic” ни връща към историята, години след предходните събития, когато деца от вече възстановения Caldwell Town правят някакво мистериозно и опасно откритие, докато нашия Mr. Nightmist от ден на ден става все по-силен. В общия линии тракът не блести с кой знае какви качества, а повече звучи като радио хит – както заради прекалено диско припева, така и заради повърхностните лирики. За съжаление тази тенденция се запазва и в пилотния сингъл “Serious Black Magic”, където невинните дечица пробуждат магията, отговаряйки на зова на проклятието на вещицата, и държат града в ръчичките си. Макар и част от историята, това е може би един от най-слабите моменти в настоящия албум. “Skeletons on Parade” за радост връща приятното преживяване от пауър метъла със своите мелодични китари, надъхващи сола и приятни рефрени. Парчето перфектно пресъздава мистичната аура около назряващото отмъщение на вещицата чрез привличането на все повече последователи на нейната магия. “Mr. Nightmist” измества обратно фокусът върху протагониста и завръщането му като легенда в родния Caldwell Town.

Приключението продължава с “The Witch of Caldwell Town” – истинска експлозия от китарни рифове, задъхано темпо и мелодични сола, напълно издържана в духа на класическия пауър метъл и формираща може би най-силното парче в албума. Композицията пресъздава подготовката на героя за пътешествие към неизследваните земи между живота и смъртта. “True Love Is Blind” бележи срещата на “Mr. Nightmist” с отдавна загубената му любима, за съжаление отново с излишен радио драматизъм и без дълбочината на истинската емоция, която следва да преживее лирическият герой. “Just Kill Me” представлява осъзнаването на Mr. Nightmist, че попадайки под влиянието на чувствата си, е загубил представа за настоящето и необходимостта проклятието да бъде разрушено. Съответно това се случва в “Newfound Freedom”, където героят щастливо се преборва със злото и намира нов смисъл на живота си. Ритъмът е жизнерадостен и насърчаващ, но за съжаление все така опростен, и не впечатлява с нищо. Историята завършва с “One Final Song”, в която Urban Breed се опитва да звучи едновременно мистериозно и да разгърне гласовите си способности до висоти, които просто не може да достигне. Парчето звучи буквално странно и недовършено, а опитите за вкарване на похвати в стила на Queen са меко казано комични.

В заключение на тази дълга и не особено оригинална история, можем да кажем следното: в чисто музикално отношение “Magic” има доста потенциал, но той е безмилостно потъпкан от плитка сюжетна линия и помпозни вокални напъни. Това може би се дължи и на факта, че създаването на концептуален албум, при това на тематика, изискваща познания и дълбочина, си е нож с две остриета. Въпреки всичко Serious Black бележат напредък и дано следващия път да се завърнат на сцената като истински фокусници.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт