Ревюта
Група: Threshold      Албум: Legends of the Shires      Автор: Sharon      Септември, 2017
Threshold - Legends of the Shires (ревю от Metal World)

Репутацията на Threshold е основана върху колективна химия, блестящо композиране и пълно пренебрежение към “това, което е модерно в момента”. В резултат на тази идеология, поддържана и до днес въпреки многобройните съставни сътресения, британските флагмани продължават да са изключително важна и обожавана група в прогресив метъл средите.

Най-виртуозната музикална ниша обаче често е изпълнена с многобройни подводни камъни, способни да подхлъзнат и най-опитните професионалисти. По време на ранните записи на единадесетия си студиен албум, Threshold отново претърпяват певческа рокада, след като Damian Wilson напуска състава за пореден път. Имайки предвид трагичната кончина на Andrew “Mac” McDermott през 2011-а година, бандата определено няма късмет, когато става дума за вокално постоянство – нещо, което би попарило амбициите на редица състави. Richard West (клавири) и Karl Groom (китари) споделят, че решението на проблема не е никак трудно, и “Legends of the Shires” бележи завръщането на Glynn Morgan, стоящ зад микрофона в “Psychedelicatessen” от далечната 1994-та. С глас, донякъде напомнящ на покойния McDermott и зареден с патос и мелодичност, Morgan се оказва точният човек за албума.

За щастие, работата по актуалната тава започва доста преди Threshold да потърсят заместник на Damian. Като финален продукт получаваме една от най-плодотворните глави в историята им – колосален труд, изпълнен с финес, бомбастичност и многообразие. В сравнение с по-традиционния и метъл-ориентиран “For the Journey” (2014), наследникът му залага на повече креативност и звучи като една изцяло нова ера за групата. В опита да се завърнат към прогресарските си корени, West и Groom се оказват не само с твърде много материал, но и с предостатъчно качествен такъв, което естествено води до прерастването на “Legends of the Shires” в двоен албум.

В акустичното рок интро “The Shire (Part 1)” чуваме първите емоционални нотки в гласа на Glynn, загатващ за концепцията на записа – вдъхновяващо пътешествие в текстово и музикално отношение, поставящо ред екзистенциални въпроси за жителите на фиктивна държава. Сингълът “Small Dark Lines” е в духа на класическите Threshold – тежък, китарен и заразителен хит с прогресив окраска. След 12-минутната бомба “The Man Who Saw Through Time” ставаме свидетели на още повече динамика в ритъма и настроенията, а ударните “Trust the Process” и “Snowblind” допълват рок-ориентираните “State of Independence” и “Superior Machine”. Сред бижутата в опуса са пост-рок панорамата “Subliminal Freeways” и титаничната “Lost in Translation” с доза хипнотизираща олдскуул щипка а ла Yes и Floyd в солата на Karl и Richard. Трите части на “The Shire” описват обществената позиция през погледа на протагониста – както по време на безгрижната му младост, така и след натрупания житейски опит няколко десетилетия по-късно. Музиката търпи съответстващи метаморфози, а Threshold предават майсторски всеки полутон в палитрата от настроения и ни правят съпричастни на индивида, отчаяно борещ се за собствено място в едно техноутопично общество.

Въпреки тоновете музика, албумът е лишен от пълнеж и се слуша на един дъх, демонстрирайки триумфално завръщане към топ формата на Threshold. Британците представят музикално завладяващо и болезнено човешко преживяване отвъд сухарската математическа техничност на прогресив метъла. Ако литературни гении като Толкин, Братя Стругацки и Бърнард Бекет се нуждаеха от звуков акомпанимент, то “Legends of the Shires” е отличен пример за един от най-вълнуващите саундтраци на своето време.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!
от Sharon
Grumpi, Зависи кого питаш, West неведнъж споделя в интервюта полярно мнение за смяната. Освен ако не сме в групата е някак смешно да твърдим, че знаем как точно "стоят нещата" ;)

http://noisefull.com/interviews/threshold-richard-west
от Grumpi
Всъщност Damian Wilson не напусна състава, а го напуснаха, при това по доста грозен начин. Особено като се има предвид, че буквално ги спаси когато Мак се махна без предупреждение и ги остави без вокалист насред турне. Нека все пак представяме нещата както са :)

http://teamrock.com/news/2017-03-29/damian-wilson-talks-unexpected-threshold-departure

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт