Ревюта
Група: August Burns Red      Албум: Phantom Anthem      Автор: Стако      Октомври, 2017
August Burns Red - Phantom Anthem (ревю от Metal World)

Две години изминаха, откакто August Burns Red намериха своята рамка; откакто чрез “Found in Far Away Places” затвърдиха своя стил като качествено смесване на разновидност от стилове. А реално освен това, друго нищо не се беше променило. Споменатият труд беше важен и значим за тяхното развитие, но макар да беше чудесно, че той се случи, той също отвори още по-голяма опасност за тях, а именно, че тази рамка няма как да бъде вечна. Макар интересни, траковете в последния им запис бяха лесно предвидими заради структурата си. И ако ABR наистина искат да се затвърдят като опитната група, която показват, че са, те трябва да имат в предвид, че не могат просто да издадат същия албум.

Сега те ни поднасят “Phantom Anthem”, който сякаш цели да унифицира познатата рамка с предишния им по-хаотичен стил. И донякъде успява. Като „донякъде” тук се явява важна дума, защото резултатът е едно леко начупване на границите, което допуска нови, креативни примеси, а именно те са ценното тук. С първите секунди на откриващата песен се забелязва лека промяна: агресия и хъс. Те винаги са присъствали, но не и така целенасочено. Това продължава тематично през парчетата, като на места се паузира за контрастни, меланхолични и красиви пасажи, които пък целят друго. Феновете на групата неминуемо си спомнят скачането от жанр на жанр в последните два албума. Това решение е все още налице, но в по-стегнат вид. Пак се усещат нотки на различие, но всичко е обединено, което придава по-улегнал привкус на звученето тук. От друга страна – яркият контраст от това с главоломната ярост в остатъка от произведението – техният си стил, хардкор частта, продължава да прави слушането на групата трудно, а липсата на ясно запомнящи се елементи, към която инатливо се придържат, не помага. За сметка на това, всичко споменато е изпълнено качествено, а брейкдауните са зверски. Въпреки толкова години опит, бандата още намира с какво да изненада, като брилянтната китарна работа просто изпъква. Почти липсва трак, който да не впечатли със свой сегмент, но впечатляващо все още не е точно запомнящо се. Това е част от чара на ABR. Сякаш последната и най-важна крачка, която трябва да направят, е да изпълняват по-умерено. Липсата на адекватни паузи – този постоянен низ от впечатления и майсторство – след средата на албума звучи като нещо типично, а всъщност не е. Съществува факторът осъзнаване – слушателят е наясно, че това са страшно технически сдържани композиции, но когато това стои повече като константа, просто играе лоша шега със самото творчество.

“Phantom Anthem” никак не надскача кой да е от трудовете преди него, но не им и пречи. Неговата цел е по-скоро да бъде следваща стъпка, да се опита да обедини хаоса в една обща тема. В този смисъл, той успява. По същия начин, по който се усещаше през 2015-а, че тази група опознава себе си и върви в прав път, тук се оказва, че пътят явно няма да е кратък. Невъзможно е да знаем дали дестинацията ще си струва, но междувременно трудове като този са достатъчни да издържим до там.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт