Бяла зима, снежна буря, вледеняващ вятър, прокобен мрак. Перфектното време за финландските дуум метъли Swallow The Sun да издадат петия си студиен албум, красиво озаглавен “Emerald Forest And The Blackbird” и демонстриращ висшата форма на професионализъм, която бандата представлява на сегашния етап от кариерата си. Записът отбелязва интересна еволюция в мрачното и депресивно звучене на северняците, които значително са олекотили музиката, но без да изоставят напълно дуум-дет корените си. Задушаващата и сгъстена атмосфера обаче все още е тук, като в комбинация с убийствените, на моменти зловещи, на моменти болезнени и меланхолични лирики е способна да доведе слушателя до делириум. Основната тематика, както винаги, се върти около смъртта и болката, която тя носи, и несподелената или нещастна любов.
Мрачният опус се открива под звуците на пристигаща колесница и невинен детски глас, последвани от ужасяващо тежък и бавен, но и атмосферичен риф, който се оказва и основната музикална тема из цялата 10-минутна едноименна композиция. Тя разказва за последната приспивна песен, която един баща пее на умиращото си дете. Поетичните рецитали, неочакваните екстремни и мизантропични откоси и виещите като сирена китари изграждат една от най-силните откриващи песни, които Swallow The Sun са записвали.
Sleep my child, lay down your head and leave this pain,
I'll read you these last pages of the tale.
To endless morning I'm cursed from here on;
You will be taken, I was meant to stay...
Записът поема в тотално различна посока с второто си брилянтно парче “This Scar Is The Deepest”, напомнящо частично за късните Katatonia. Полу-акустичната пиеса е изпълнена изцяло с чисти вокали от Mikko Kotamaki, който за пореден път ни изненадва приятно с изключително разнообразната си бленда, варираща от меланхолични изчистени изпълнения до дълбоки дет метъл грухтежи и пронизващи блек крясъци. Текстът се отнася за мъчителните последствия от една нечиста и двулична любовна връзка.
See the stars, touch your scars,
Face the dark eye to eye.
Touch the stars, feel the warmth,
My love, this cut is the deepest.
Най-екстремната песен в албума се оказва “Hate, Lead The Way”, носеща белезите на музикалния си предшественик “New Moon” и издигаща гневните чувства в култ. Мрачната мело-блек атмосфера и перфектното изпълнение на барабаниста Kai Hahto (също познат ни от Wintersun и Rotten Sound), в комбинация с безпощадните вокали, правят композицията една от най-отличителните и запомнящите се. В днешната метъл сцена рядко се срещат такива искрени проявления на неподправена агресия.
Close your eyes, make a wish.
You know it's never going to happen.
In this place we all die alone.
Hate, lead the way!
За много от феновете на Swallow The Sun, обявяването на гост участие на крайно противоречивата фигура Anette Olzon (Nightwish) подейства като шок. Още по-голям шок за тях ще бъде обаче и невероятният начин, по който тя се вписва в интровертната и дълбоко-емоционална “Cathedral Walls”, внасяйки особено внушение, типично за гласа на Liv Kristine в ранните класически творби на Theatre Of Tragedy. Подозрителните прилики с мелодията на Draconian-ския химн “Death, Come Near Me” се размиват при достигането на агресивната кулминация, рязко контрастираща с останалата част.
Where do I go when the sorrow turns to hate.
Where do I go from here?
“Hearts Wide Shut” продължава във вече поетата посока, като този път асоциациите на моменти са с Opeth. Тук е мястото и да отбележим, че ролята на клавириста Aleksi Munter в този албум е изключително важна за убийствената обреченост в атмосферата и специално в тази песен с красивото и елегантно пиано. Лирическият талант на лидера, китарист и основен композитор и текстописец в бандата Juha Raivio пък се проявява за пореден път с един от най-красивите си и експресивни текстове.
But these same ghosts will haunt me
Until my last days,
One by one risen from their graves
Telling me I'm not worth being forgiven
For the all hearts wide shut.
Една от най-лесно достъпните песни на бандата и потенциален бъдещ сингъл е “Silent Towers”, в която контрастът между леките куплети и екстремния бридж отново изиграва основна роля. Лириките се отнасят до невероятния “талант” на думите да изграждат човешката душа, а след това да я разрушават до превръщането й в развалина.
But the words are just too strong to speak,
They will only destroy us.
Like two towers we stand,
Stand strong, but hurt.
Until we crash down with only one word.
Четвъртата част от серията “Horror”, получила по един представител във всеки албум на Swallow The Sun (с изключение на “Ghosts Of Loss”) и отличаваща се с по-филмови текстове, е озаглавена “Labyrinth Of London” и съдържа интересна скрита препратка към втората част “Don’t Fall Asleep” от албума “Hope”. Разказваща за възлюбената на протагониста, намерила смъртта си в студения Лондон, песента представлява ода към таланта на класическия английски поет Уилям Блейк, чиято поема “Лондон” е изрецитирана изцяло от Tom O'Bedlam.
She was the one, now cold and gone.
Ten silver bells mourning her death,
Echoes on the walls in this Labyrinth of London.
“Of Death And Corruption” засяга дълбоко темата за човешката промяна и болка, както в лично, така и в социално отношение. С невероятните мелодични китари в припева и страхотните клавишни партии, песента се превръща в доказателство, че Swallow The Sun постигат триумф за пореден път.
Some day even nations turn their backs
After the chants of devilish mouths.
“April 14th” ни връща две години назад на черната дата, в която светът бе покушен от новината за смъртта на Peter Steele, фронтмен на Type O Negative и вдъхновение за множество музиканти и фенове. Именно сърцераздирателният трибют в песента към него я прави толкова трудна за слушане, и същевременно толкова красива и неустоима.
These are the last steps
Of the frost giants as they leave.
But my heart holds no fear;
For I know there's nothing from here...
“Night Will Forgive Us” закрива албума с малка и нищожна, но силна надежда за избавление от болката. Погледът към дългата нощ като към чистилище прави слушателя с една идея по-безстрашен към дебнещата сигурна смърт.
We carry these wounds until the night forgives us
And lets us say a last goodbye.
…и така, връщаме се където и започнахме. Swallow The Sun успяха отново. “Emerald Forest And The Blackbird” е един истински шедьовър в дуум метъл стила и заслужава наизустяване от всеки един ценител на меланхолията и по-мрачните настроения в любимата си музика. Рано е да се говори още през февруари за някакви по-общи равносметки, но ми е наистина трудно да си представя как този албум ще бъде надминат от нещо друго в стила тази година (дори и при наличието на нови творби от Katatonia, The Foreshadowing, а може би и My Dying Bride).
