Германия трудно щеше да се похвали с особена симфоничност в метъла, ако не бяха добре познатите ни от няколкото гостувания на родна земя Haggard (често определяни като “немските Therion”), редом с шепа ъндърграунд имена. И докато класическата хеви/пауър сцена остава във властта на обкования с желязо немски юмрук, то отдавна не е тайна, че претендентите за трона на групите с женски вокали изгряват от държави като Холандия и Финландия. Новият албум на Xandria - “Neverworld’s End”, излезе тъкмо навреме, за да ни предложи най-доброто изключение на правилото, което е огрявало музикалния хоризонт от много време насам.

След два пробивни албума в лицето на “Kill the Sun” и “Ravenheart”, музикантите достигнаха апогея си с концептуалната магия, пропита в звуците на “India”, последвана от по-комерсиалния и лек “Salome – The Seventh Veil” през 2007 г. Липсата на знаковия глас на Lisa Middelhauve отприщи поредица от отменени концерти и катастрофално приключил кастинг за нова франтдама след невъзможността на цели две вокалистки да застанат зад микрофона на бандата, което почти отказа Xandria от всякаква потенциална кариера... почти. Спасителният пояс им беше хвърлен от гласовитата чаровница Manuela Kraller (която сме гледали в България със същите онези Haggard), а с появата й настъпи и коренна промяна в облика на групата.

Дори само въвеждащата музика на “Neverworld’s End” свидетелства за това, че днес Xandria са далеч от старото си романтично-готическо амплоа. Атмосфера в албума обаче далеч не липсва, също както не можем да се оплачем и от липсата на богата, опиваща сетивата музика, която коронова опуса като най-ударно бомбастичния в дискографията на немците. Въпреки че мнозина фенове вече го заклеймиха като “неиздаден албум на Nightwish” и приликите с наследството на финландците до “Century Child” да са очевидни, Xandria смело слагат ново начало в историята си, макар и с рязко променена идентичност. По думите на бандата, “Neverworld’s End” е техен “втори дебют”, но дори в качеството си на такъв, той притежава всички черти на симфоничен шедьовър от най-висока класа.

Ако отдавна не сте попадали на албум, който да задържи вниманието ви от начало до край, а си падате по хитови парчета редом с мащабно разгърнати композиции, значи или сте сред добре запознатите с жанра, страдащ от липса на свежа кръв, или все още не сте се насладили на пиршеството, което са ви подготвили Xandria в петия си студиен албум. А то е повече от разнообразно – тук са най-ударните парчета, писани от немците (“Valentine” и “Euphoria”), най-красивите им балади (“The Dream Is Still Alive” и “A Thousand Letters”), както и двете най-дълги постановки с остатък от ориенталското начало на групата (“A Prophecy of Worlds to Fall” и “The Nomad’s Crown”). Едва ли феновете на “старите Xandria” са очаквали да чуят една по-тежка и съсредоточена версия на любимците си, каквато предлагат китарите и плътните бас линии в “Soulcrusher”, както и изненадващите пауър метъл маршове “The Lost Elysion” и “When the Mirror Cracks”. Групата е помислила и за почитателите на приказната атмосфера в музиката си и е вкарала келтски фолк елементи с гайди и цигулка в “Call of the Wind”, а хитове като “Blood On My Hands” и “Forevermore” правят записа истински завършен. Зад всеки един детайл стои вълшебен инструментариум, съставен от клавишно-китарни дуели, басов звук, скорострелни ударни секции, красиви оркестрални аранжименти и школувания глас на Manuela, която без всякакво съмнение се превръща в звездата на записа.

Малко групи от т. нар. втори ешелон са способни да загърбят миналото си почти изцяло в полза на неизследвани от тях територии, още повече след подобна кардинална промяна в състава си, но Xandria се превърнаха от изчезващ вид в конкурентноспособен колектив, отправил взор директно към върха. “Neverworld’s End” e сред най-силните албуми, излезли в областта на симфоничния метъл през последните няколко години и можете да сте сигурни, че ехото му ще кънти още много време.