Ясно е – музикалните жанрове идват, плъзват докъдето могат да плъзнат, стоят известно време, отиват си и после пак идват. Ако дроунът замръзне (а той поначало е замръзнал) в тригодишна пауза между два поредни албума на Sunn O))) или Moss, значи моментът за фюнеръл дуум очевидно е настъпил.

С бруталния дет метъл е даже по–ясно: давиш се в кръв, урина и стомашни сокове, някой алчно си отхапва от бедрото ти, друг решава да си прави кайма от дясната ти ръка, трети опитва да прибута включено вентилаторче в задника ти и… така нататък. Горът шокира все по–рядко, а пренасищането с брутално еднакви (в бруталността си) банди доведе до етап, когато всеки осъзна, че всъщност вече е слушал новия Humiliation, и то стотици пъти. Още преди да е изтекъл в мрежата. Още преди да е имало Humiliation. Интересът се прехвърли върху олдскуул пуристите (Disma, Bastard Priest, Encoffination, Miasmal, Vastum…) и окултните мистици (Portal, Mitochondrion, StarGazer, Antediluvian, Blaspherian). Малкото страхотни гор издания от последните няколко месеца, като чудесния трети албум на португалските ветерани Grog (вдъхновяващо наречен “Scooping the Cranial Insides”), остават трудни за разпознаване покрай купищата окървавени, озъбени, зомбирани и визуално еднакви физиономии. Това обаче не може да се случи с банда, проучваща нови методи за постигане на своята садистична революция. Това не може да се случи с Aborted - банда, която, както много хора с ужас ще разберат (съвсем скоро), отново прави инвенция от важно значение за криминалните умове – фалшификация на изпражненията.

Белгийската екстремна глутница има бетонирани позиции в дет метъл сцената на Стария континент още от края на отминалото хилядолетие, но вместо да ги защитава с отработените в първите си три гор манифеста методи, се е устремила към свой разпознаваем звук. И ползва нови методи като… фалшификация на изпражненията

“Strynchnine.213” всъщност бе достатъчно непредсказуем, за да зароди полярни мнения и съответно да бъде определен като спорен албум. Aborted показаха, че не се страхуват да направят брейкдаун “тук”, да ударят мелодет риф “там” и междувременно да ревнат като Parkway Drive, ей така, за изобилието. Нормално е това да отврати голяма част от аудиторията им. Наистина, метълкорът играе важна роля в техния си, разпознаваем звук. Освен това, след като горът лека полека се превръща в средство за забавление, нека още веднъж е отблъскващ, без значение как. Целта оправдава средствата. А и “Strynchnine.213” предложи разнообразие и много музика. “Global Flatline” прави същото, но с една идея по–сурова продукция. О, и фалшификацията…

Aborted са технични, модерни и страшно брутални, но за разлика от други свои колеги със същата характеристика, не оставят слушателя на мира нито за секунда. Нещата набират скорост и се втежняват постоянно, песни като едноименната и “Fecal Forgery” (която май беше спомената повече пъти от името на бандата) отключват най–опасните наклонности у човешкото съзнание и бият адреналинов шут, от какъвто следват няколко секунди загуба на някои телесни функции. Милитаризацията на “Coronary Reconstruction” е добър повод да наречем “Global Flatline” и епичен албум. Най–същественото при него обаче е, че през 2012-та Aborted завършват цяла една енциклопедия за видовете малформации и последствията от тях.