Статии
The Foreshadowing на 19-и ноември в София
Автор: WingWriter
21 Ноември, 2017
The Foreshadowing на 19-и ноември в София

Gloria in excelsis Deo
Et interra Infernum
Gloria in excelsis Deo
Et in Terra Infernum laudamus te

Неделя е. Една ноемврийска седмица върви към своя край. По това време София е много по-празна от обикновено, което ѝ придава един особен чар. Краят наближава не само за седмицата, но и за годината. Времето вече е студено, небето се смрачава много бързо, а почти постоянните превалявания като че ли оставят перманентна влажност. Стигнали сме до прехода между есента и зимата, и се чудим кога ще падне бялата покривка.

И все пак това е един най-обикновен ден, като всяка неделя. Поне така го приемат непросветените, а много от тях няма и да разберат какво се случи в сърцето на столицата, непосредствено до Съдебната палата. Времето чудесно описва събитието, а и създава атмосфера на приятна меланхолия, която прави всичко още по-идеално. Условията са перфектни, тъмната страна на музиката може да вирее свободно. И, разбира се, ние, феновете ѝ, ще се възползваме максимално.

Наближава 20:00 часа, вратите на Live & Loud трябва да отворят всеки момент, а пред столичния клуб няма почти никого. Явно нещата вървят към закъснение. Служителите на входа обявяват, че ще започнат да пускат посетителите вътре към 20:15, в онлайн събитието се появява също подобна информация. Към 20:30 вече сме в клуба, който за момента страда от липса на сериозна публика. Лека-полека започват да се появяват хора, но те не са достатъчно. В крайна сметка дошлите са стряскащо малко. През цялата вечер едва ли има повече от 60 човека.

Представилите се за подгряваща група, въпреки че според мен това определение изобщо не им отива, започват някъде към 21:10. Тежката задача да открият концерта се пада на родните фолк дуумъри Aegonia. Музикантите стоят добре на сцената, музиката им е сложна, атмосферична и пленяваща. Между песните, когато обикновено настъпва тишина, се усеща лека неувереност. Тя е абсолютно безпочвена. Aegonia са единствени по рода си в България, а дори и в световен мащаб; трудно ще откриеш творци, които така умело да съчетават фолклор и дуум. В сетлиста на групата преобладават произведения от единствения им за момента албум – “The Forgotten Song”. За 40 минути откриването е страхотно и запомнящо се, и дори след това в съзнанието остават песни като “Restless Mind” и “The Severe Mountain”. Успяваме да чуем и прекрасни изпълнения, освен на цигулка, на кавал и накрая – на гайда. Aegonia закриват сета си с интерпретация на родопската “Ще ида, майчинко”, и така ни оставят жадни за още. С нетърпение очакваме и ще следим тяхното бъдещо развитие.

Около 22:10 зазвучава вятър, шумолене на река и пукащи съчки в огън. Шоуто започва. Без да се бавят, хедлайнерите излизат на сцената и засвирват титаничната “Havoc”, с която обикновено започват. Малко след инструменталистите, на сцената бавно и величествено пристъпва Marco I. Benevento, чийто глас моментално осветява, нажежава, но и в същото време успокоява обстановката, внасяйки последната спойка в атмосферичния свят на The Foreshadowing. Лирическият му баритон не се чува, още по-малкото пък се слуша; той се усеща. Не можеш да го възприемеш само с ушите си, а с цялото си тяло. Фронтменът стои внушително на сцената и всява респект. С бавните си, но в абсолютен тон с музиката движения, той сякаш е проповедник, който омагьосва всички присъстващи.

Без да губят време в излишни слова, The Foreshadowing директно продължават с “Two Horizons”, която успява да предизвика още по-бурна реакция от публиката. Изглежда посетителите познават чудесно актуалния четвърти албум – “Seven Heads Ten Horns”. Интересно е как ще звучи Benevento на припева, а той си изпява партията страхотно, взимайки всеки един от супер ниските тонове. Малко певци могат да се похвалят с подобни тембър и диапазон на гласа.

Преди третата песен за вечерта, вокалистът изнася лаконична встъпителна реч. При обяснението, че ще се върнат отново към албума си от 2012-а, “The Second World”, от публиката се чува възклицание: “The Forsaken Son!” Отговорът е също толкова минималистичен, както казаното досега: “Exactly!”, при което директно нахълтват тежките рифове на споменатото вече парче. На живо този бавен, насечен ритъм звучи в пъти по-внушително от студийния запис. Неслучайно и групата обича да свири това произведение, а и феновете толкова го харесват.

Десет години са минали, откакто дебютът на The Foreshadowing, “Days of Nothing”, се е появил на бял свят. От групата информативно ни напомнят този факт, и изсвирват някои от най-емблематичните песни на това издание, сред които едноименната пиеса, “The Wandering”, “Death Is Our Freedom” и “Departure”. Между тях успяваме да чуем епичната “Oionos” и откровено зловещата “17”. Официалният сет на The Foreshadowing приключва с “Chant of Widows” – още едно парче от втория албум, “Oionos”. Вече е 23:15 часа, но от публиката се чуват масови скандирания за още, заради което групата се връща на сцената и забива още няколко парчета за бис.

Изключителна чест и привилегия беше, че The Foreshadowing изнесоха дълго хедлайнерско шоу в България. Макар да нямаше много хора, музикантите се раздадоха максимално. И основната, и откриващата група се представиха великолепно, а откриващите ни сънародници бяха на световно ниво. Надяваме се, че скоро ще видим отново явлението The Foreshadowing на родна земя.

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт