Ревюта
Група: Cannibal Corpse      Албум: Red Before Black      Автор: Alice      Ноември, 2017
Cannibal Corpse - Red Before Black (ревю от Metal World)

“Cannibal” и “Corpse” открай време са установени като двете думи, които мозъкът на средностатистическия хомо сапиенс е програмиран да възпроизвежда, когато чуе словосъчетанието дет метъл. И това, разбира се, си е съвсем в реда на нещата. Американците Cannibal Corpse сеят страх и отвращение в света на метъл музиката чак от далечната 88-ма година насам и тазгодишното им отроче “Red Before Black” – четиринадесето на брой в колосалната им дискография – е красноречив знак за това, че нямат намерение да спрат да го правят.

Ако има група, за която с право може да използва определението “брутален”, то със сигурност е точно тази. В същността му се крие тайната на умопомрачително екстремния и безчовечен образ, изтъкан от откровено вулгарните и обръщащи червата лирики и същевременно изключителната инструментална техника и композиторско превъзходство, който групата поддържа неизменно и на когото никога не изневерява. В “Red Before Black” традициите също продължават да се спазват.

Нечовешката сеч започва с “Only One Will Die” и първата огромна грешка на канибалите – със сигурност няма да е “only one”. Множество тъпанчета и светли надежди си заминават безвъзвратно още с първото парче и биват ритуално изкормени от китарното дуо Rob Barrett и Pat O'Brien, което прави същото и в заглавната песен, с помощта на легендата Corpsegrinder. “Code of the Slashers”, най-дългото парче в записа, започва бавно и титанично и внася допълнителна доза мрак в картината, но нещата много бързо ескалират по познатия взривоопасен начин. Ритъмната коалиция между Alex Webster и Paul Mazurkiewicz и този път се доказва като една от най-добрите в света и подплатява перфектно излизащите извън всякакъв контрол рифове и сола на колегите им. Освен че носи може би най-приятното име в албума, “Shedding My Human Skin” показва нагледно защо Cannibal Corpse все още са една от най-култовите банди в жанра си и композиторският им гений остава ненадминат, дори и след 30 години. “Remaimed” също е едно от най-ужасно страхотните и най-страхотно ужасните попадения в “Red Before Black”, където чуваме още по-груув звучене и резки смени на темпото. След това е ред на “Firestorm Vengeance” и “Heads Shoveled Off” да се отличат като най-разнообразни и запомнящи се в записа, последвани от “Corpus Delicti” и “Scavenger Consuming Death”, които пък са две от най-класически звучащите досега. После, заедно с “In the Midst of Ruin”, китарното майсторство достига кулминацията си и чуваме едни от най-скоростните убийства на грифове, струни и всякакви китарни механизми. В “Destroyed Without a Trace” първичната агресия продължава да се отприщва неконтролируемо, докато не достига момента на пълната си експлозия във финалната песен, “Hideous Ichor”.

Свиреп и дивашки, кръвожаден и ненаситен, “Red Before Black” е поредното чудовищно творение, плод на съмнителното психично здраве на Cannibal Corpse, постигнало успешна реализация на музикалните кошмари на болните им мозъци и достойно да се нареди сред водещите от 13-те си уродливи събратя.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!
от alexander
Браво перфектно представяне на албума и поздравления за написаната статия.Точно в десятката.

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт