Ревюта
Група: Evanescence      Албум: Synthesis      Автор: Erdolliel      Ноември, 2017
Evanescence - Synthesis (ревю от Metal World)

Трудно е да се изненадаме, когато чуем думите „Evanescence в оркестрален аранжимент”. Песните им винаги са носили дух и звучене, което би звучало страхотно в изпълнение на класическите инструменти. В най-новия им продукт, ”Synthesis”, тези очаквания се оказват верни и реализираното такова звучене поражда дори по-силни емоции от обикновено.

Новият албум е колкото синтез, толкова и една своеобразна метаморфоза, която да заличи всичко старо, да го трансформира в нов вид и да пречисти несъвършенствата на миналото му Аз. Това ново начало бе необходимо за Evanescence след вътрешните конфликти, през които съставът премина през изминалите години. Дали тази метаморфоза е успешна или не, не може да се каже. Но едно е ясно – миналото е зад тях и предстои ново начало, което се полага още с първия трак “Overture” – дълъг инструментал на пиано, който завършва драматично и категорично продължава във второто, неслучайно подредено парче “Never Go Back”.

“Synthesis” е един експериментален проект, който се получава! Стилът е далеч от този, с който сме свикнали, но пък това далеч не значи, че не е добър – по новия начин песните звучат с друг дух, който предразполага слушателя към различни изживявания и го обогатява. Електронните елементи пък правят класическият симфоничен звук нов, модерен и различен, a по този начин – по-близък до слушателя.

И въпреки че това е звук, който бе определен от Amy Lee като „различен”, сякаш има нещо, което запазва техния стил и кара човек да разпознава Evanescence дори и в подобен вид. Може би това са вокалите на Lee – гласът ѝ винаги е бил подходящ за такава музика и, в комбинация с пиано, цигулки и като цяло чрез лиричния облик на записа, поражда тръпки и изпъква още повече. Каквото и да е, справили са се впечатляващо в запазването на духа на песните.

“Bring me to Life” може би е единствената несполучлива интерпретация. Това се дължи на факта, че тази песен е класика и вече е вкоренена в съзнанието на слушателите по един начин, който явно трудно може да се изтръгне. Вокалите на Paul McCoy в известна степен допринасят много за целостта ѝ и липсата им сякаш оставя новата версия незавършена. Но “Lithium” и “My Immortal” пък са парчета, които са родени за такъв прочит – звучат по-интимно, съкрушено и въздействащо. Като цяло тези изпълнения лишават песните от яростта на дисторшъна с цел постигане на по-чувствен, интимен, докосващ звук. И с цел опознаването на нови жанрове и нови хоризонти. “Imperfection” пък е пример за наличие на това звучене без меланхоличност, изместена от енергия. Силно и приятно впечатление прави “End of the Dream” – един от най-сполучливите продукти в целия албум, който избягва от сянката на оригинала си, като може би звучи дори по-добре от него.

Evanescence са претърпели красива метаморфоза, но възниква друг въпрос – докога ще има рециклиране на стари неща и кога ще започне създаването на нови такива? И не е ли крайният етап на синтезът възникването на нов продукт? От 2015-а година насам в дискографията на групата виждаме не повече от две нови песни на албум, като останалото е едно голямо музикално перифразиране на стари мелодии. Нима няма нещо ново, което Amy Lee и компания да ни покажат? Можем само да гадаем и да очакваме Evanescence да ни опровергаят.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт