Story of the Year са един от по-успешните резултати на реалния пост-хардкор, преди лейбъли като Fearless да го превърнат в модерната му репрезентация. Групата смесваше алтернативен рок и пънк, като ги разнообразяваше с добре изразени и силни хардкор партии, а съдържанието, освен музикално сдържано, бе и значимо. И е прекрасно, че такива групи се завръщат.

Особено важен тук е методът на завръщане. Често виждаме банди, които правят своя голям ре-дебют чрез краудфъндинг, да приемат целия процес за своеобразно прераждане. Те си позволяват промени на основни идеологии, внедрени в самото си име. А тях старите-слушатели (следователно подкрепящи въпросната кампания) няма как да очакват и е малко вероятно да искат. Самата кампания служи най-вече като доказателство, че се търси и иска още от групата – такава, каквато е запомнена, но за в бъдеще. Промяната е хубаво нещо, но не и когато касае стил и цялостно звучене. Особено когато напуска и член от състава. И, извинете повторението, но е прекрасно, че Story of the Year не просто се завръщат, а завръщайки се показват, че прераждането може да е израз на нова страст, амбиция и инспирация. В случая това става с “Wolves”.

След интрото, точно на третата секунда, всички страхове измират. Да, това са Story of the Year. Стилът е съхранен, а продукцията звучи по-изчистено от всякога. Още с първия трак чуваме запазената марка – промяна от тежък вокал към изчистен и нежен тон в една фраза. На място е и мелодичността, която толкова отива на този жанр, както и паразитността на припева, който раздвижва с първото слушане. Откриваме, че украшенията, които новата ера налага, са намерили своята правилна имплементация в пост-продукцията, без да се жертват основи. Дозите паразитност не спират, а хитовете са налице – напевни и силни, което доказва, че съставът е далеч от изморен. Този път текстовете разказват по-скоро лични, отколкото социални истории, но пък във видимо вдъхновен вид. Неочаквано, на трак три има една прекрасна прелюдия, която перфектно дефинира наименованието си. Навред из произведението се усещат нотки на 80-арска идеология, която на този етап можем да наречем единствено нео-ретро. Доколкото това е нетипично за групата, толкова е и логично спрямо условията, в които този труд се е родил. А запомнящите се тракове сякаш не спират – песен след песен те се леят, все едно цялото вдъхновение от последните години се е пазило за “Wolves”.

Въпреки парадоксалността на мажорна песен с реално минорно значение, албумът никак не уморява. Той пробужда чувството на младост и свобода, на сладката нерешителност пред прага на нещо ново. Посветени на тази мимолетност трудове има в изобилие, но малко галят точно тези душевни струни, които реално будят емоциите. Те, за съжаление, не са универсални, но в цялото море от музика на модерната сцена, “Wolves” се отличава с това, че дава тази възможност на феновете на точно този жанр.

Макар че налице има леки изменения в звученето, основите са запазени. Понякога за цели тракове стилът не съвпада с очакваното, но самите парчета никога не са слаби или неприятни. Правилната идеология е доказана за пореден път: представено е старото чрез новото. Не може да се твърди, че това е същата група в цялост – осезаемо не е. Но това, което предлагат сега, лесно може да се нарече най-добрата им работа до момента. От прекрасната пост-продукция, през видимия вдъхновен труд, вложен в целенасочен резултат, до факта, че траклистът е почти изцяло унифициран. От неминуемо влияние е фактът, че групата никога не се е спирала – дори когато не са издавали, те са свирели и пътешествали, за да свирят. И целият този опит си проличава в точно такива издания – искани от феновете, но създадени от групата.