Трудно е да напишеш нещо хубаво за година, в която си отидоха икони на тежката музика като Chris Cornell, Malcolm Young и Warrel Dane. И въпреки това, ето ни отново тук, изправени пред задачата да извлечем и обобщим за теб най-ценното, с което си струва да запомним отиващата си 2017-а. С времето тази задача става все по-трудна – дали защото опитът неизменно ни води до античната римска мъдрост, че всичко ново е добре забравено старо, или просто заради постоянно градиращата пренаселеност на метъл сцената.
Но изминалите 12 месеца също така ни дадоха много поводи за радост, вдъхновение и възобновена надежда за бъдещето на музиката, която толкова обичаме. Чухме и класически звучащи, и надхвърлящи жанровите рамки албуми; убедихме се, че все още има творци, опитващи се да надскочат както самите себе си, така и общоприетите схващания за правилно и неправилно в изкуството. И така, родена от разнородните вкусове и търсения на нашия екип, пред теб е годишната класация на Metal World!
25. Tombs – The Grand Annihilation
За краткото си съществуване като група, Tombs правят толкова много за екстремната сцена, колкото други състави за десетилетия наред, и то далеч не толкова успешно. Изпреварили времето си, те създават напълно свой и безподобен стил, а освободеното им от всякакви креативни ограничения колективно съзнание им позволява с четвъртия си студиен албум отново да надминат себе си. Инструментално и композиционно гениален, също като предшествениците си, “The Grand Annihilation” този път добавя и нещо, до момента някак оставено на заден план. Емоционалното измерение в него е толкова всеобхватно и дълбоко, че те привлича като магнит към необятното си ядро. А ти нямаш избор, освен да го оставиш да те погълне изцяло.
Чуй: November Wolves
24. The Great Old Ones - EOD: A Tale of Dark Legacy
Творчеството на великия Хауърд Филипс Лъвкрафт е вдъхновявало огромен брой артисти през годините, но едва ли някой от тях се е доближавал до степента на отдаденост, която The Great Old Ones демонстрират към тази култова фигура. Повече от всичко друго, музиката им е въплъщение на ужаса от неизвестното; от сблъсъка с неведоми същества и сили, пред чието могъщество човечеството може само да трепери безпомощно. А какво по-добро звуково изображение на тези примитивни емоции от студената, нехуманна фраза на блек метъла? “EOD: A Tale of Dark Legacy” е не просто най-атмосферичният и музикантски запис на петимата французи – той отваря порта към измерения, в които малцина са посмявали да надзърнат.
Чуй: Mare Infinitum
23. Sorcerer – The Crowning of the Fire King
Едва ли някой очакваше Sorcerer да надминат блестящия си дебют “Shadow of the Inverted Cross”. Затова и всяко следващо слушане на актуалния му наследник е почти сюрреалистично – имена като Candlemass, Dio и Black Sabbath прозират зад перфектния микс между епичен дуум и олдскуул хеви метъл. Всеки един мотив играе важна роля за цялостната атмосфера, изобилстваща от смазващо тежки рифове, акустични пасажи, драматични припеви и доминантните вокали на Anders Engberg. Злокобните мелодии на “The Devil’s Incubus” и епичността на “Unbearable Sorrow” смразяват кръвта и оставят трайна следа в крехката психика на слушателите. “The Crowning of the Fire King” e музикално бижу – ударен, въздействащ, увличащ и твърде добър, за да бъде пренебрегнат. Висша форма на изкуството и уникално преживяване, подходящо за всеки, достатъчно дързък да се пренесе в мрачната фантазия на Sorcerer.
Чуй: The Crowning of the Fire King
22. Demonic Resurrection – Dashavatar
Demonic Resurrection надрастнаха стремежа си да бъдат индийските Behemoth още преди три години в забележителния “The Demon King”, а в наследника му доразвиват оригиналната си фраза в нещо, което няма аналог в модерния екстремен метъл. “Dashavatar” обединява варварска агресия с неочаквана мелодичност, а в това съчетание се промъкват умело втъкани фолклорни мотиви и ненатрапчива симфонична подплата. Инструменталното майсторство допълват подобаващо епични текстове, вдъхновени от националните епопеи “Махабхарата” и “Рамаяна”. Резултатът от всичко това е албум, който е изключително запомнящ се и също толкова разнолик, колкото десетте аватара на бог Вишну, изграждащи концепцията му.
Чуй: Kurma – The Tortoise
21. BloodBound – War of Dragons
BloodBound определено успяха да изградят свой собствен стил, който само се утвърди още повече с тазгодишния им албум, “War of Dragons”. Изпипан в най-добрите традиции на класическия пауър метъл, записът е истинска експлозия от мелодични сола, епични надъхващи вокали, галопиращо темпо и китарни импровизации. Макар и осезаемо повлияна от сънародниците си Sabaton, бандата умело излиза от рамките, утвърждавайки все повече себе си. Всяко едно от парчетата е динамично и запомнящо се, без чувство за излишни празнини. Eнергичен, стегнат и зареден с много настроение, “War of Dragons” е истинска наслада за сетивата от първата по последната композиция.
Чуй: Battle in the Sky
20. Carach Angren – Dance and Laugh Amongst the Rotten
Петата творба на Carach Angren е една от най-лесносмилаемите им и същевременно доказва, че независимо от безспорните влияния на гиганти като Dimmu Borgir и Cradle Of Filth, холандските симфо блекари си извоюваха с годините собствена територия и успяха да рамкират своята специфична идентичност на разказвачи на класически хорър истории. Този път бруталността не е толкова силно застъпена, колкото в “This Is No Fairytale”, а това решение дава и повече пространство за разгръщане на мелодраматичните театрални отстъпления, които правят бандата толкова специална. Без да е свръх-оригинален албум, “Dance and Laugh Amongst the Rotten” продължава серията от стабилни издания на Carach Angren и не разочарова.
19. Ex Deo – The Immortal Wars
В “The Immortal Wars” Ex Deo разказват историята за Втората пуническа война между Рим и Картаген, фокусирайки се главно над съдбата на картегенския пълководец Ханибал и неговата ключова роля в сраженията. Всичко това се случва под звуците на мощен симфоничен дет метъл, обогатен от множество струнни и духови инструменти, които придават страхотна атмосфера на музиката. През годините сме чували множество успешни опити на метъл банди да разкажат събития от световната история, адаптирайки ги към собственото си звучене. С актуалната си творба Ex Deo правят същото по изключително убедителен начин и определено написват най-значимата страница в досегашната си хроника.
Чуй: The Rise of Hannibal
18. The Ruins of Beverast – Exuvia
“Exuvia” е всичко, което можеш да очакваш от албум на “The Ruins of Beverast” – отново съдържа непрогледен мрак, тайнствени ритуали и умопомрачаваща злина. От самото начало до последната секунда те държи в постоянна параноя и тръпките не спират да минават през цялото ти тяло. Сякаш появил се от най-стряскащите и демонични кошмари, “Exuvia” идва и прави на пух и прах фалшивото спокойствие, налегнало света. И недвусмислено доказва, че злото е съвсем реално, безмилостно и дебне някъде около нас. Единствената му цел е да те намери, да вкара черните си пипала в съзнанието ти и да всее страх и в най-светлите частици от душата ти. Е, мисията е изпълнена.
17. Alestorm – No Grave but the Sea
Йо-хо-хо и бутилка ром! Акордеони, тромпети, клавири, алкохол, злато и, разбира се, много настроение. Да, това са ненадминатите пирати Alestorm, превърнали се в един от символите на пауър/фолк метъла. Този път обаче освен задължителните веселяшки приключения и пиянски истории, ставаме свидетели на един доста сериозно издържан в музикално отношение албум. Редом с любимите алкохолни изповеди, записът е наситен с разчупени композиции, които просто няма как да оставят слушателя безразличен. От мелодични инструментали, през веселяшки танци с бира в ръка, достигайки дори до парчета с груув/метълкор елементи, пиратският дух се усеща осезаемо навсякъде. Не липсват и елегантни реверанси към превърналите се в образци “Captain Morgan’s Revenge” и “Black Sails at Midnight”, както и задължителната дългосвиреща финална пиеса. Накратко, бъдете готови за истинско пиратско приключение, защото Alestorm устремено са се насочили към открито море и неизследвани територии. “No Grave but the Sea” е не само един от най-свежите албуми за 2017-а година, но и достоен наследник на класиките в дискографията на пиратите.
Чуй: Alestorm
16. Trivium – The Sin and the Sentence
Много се изговори и изписа за новия албум на Trivium, което не е изненада за никого, предвид противоречите отзиви от феновете напоследък. Двата лагера от последователи се оформиха още с излизането на “In Waves” и се затвърдиха със следващите издания, в които бандата наблегна на по-леко звучащите парчета. А дали “The Sin and the Sentence” оправдава дългото очакване, всеки може да прецени за себе си. Истината е някъде по средата – да, действително албумът залага на по-тежкото звучене, но не липсват и по-лиричните парчета с чисти вокали. Може би целта е именно да се сплотят двете армии от верни фенове, а по дългия път да се спечелят и нови такива. Каквото и да кажем, едно е ясно – в музикално отношение записът е добре изпипан и предлага чудесни композиции. Бандата е съумяла да опази финния баланс между старите и новите течения в творчеството си, като същевременно издава един от най-силните си албуми в последно време.
15. Cradle of Filth – Cryptoriana – The Seductiveness of Decay
Ако след поредица разочароващи издания “Hammer of the Witches” изненадващо върна Cradle of Filth във форма, то “Cryptoriana – The Seductiveness of Decay” носи почерка на група с преоткрита креативност и яростна амбиция за завръщане в топ ешелона на екстремния готически метъл. Албумът е най-силното предложение на Cradle за последното десетилетие и съдържа есенцията на всичко, което ги превърна в един от най-знаковите състави в жанра. Бързи рифове, безкомпромисна тежест, филмова драматичност и плашещо красиви клавишни мелодии допълват запазената марка мрачна поезия на Dani Filth. Записът звучи като подходящ саундтрак на класически хорър филм и постига привидно невъзможното, доближавайки се до класики като незабравимите “Dusk and Her Embrace” и “Cruelty and The Beast“.
Чуй: The Night at Catafalque Manor
14. Arch Enemy – Will to Power
С “Will to Power” шведските мелодет легенди от Arch Enemy правят това, което умеят най-добре – безкмопромисен екстремен метъл, обогатен от текстове, издигащи в култ отстояването на идентичността. Именно така се раждат безсмъртни концертни класики като синглите “The World Is Yours” и “The Eagle Flies Alone”. Най-високите постижения на скандинавците този път обаче са свързани със смелите завои, които те правят в баладичната “Reason to Believe”, в която талантливата Alissa White-Gluz за първи път в Arch Enemy упражнява мелодичните си вокали, и прогресарските “Dreams of Retribution” и “A Fight I Must Win”, в които музиката на групата звучи по-мащабно от всякога.
Чуй: The World Is Yours
13. The Unguided – And the Battle Royale
Докато групи като Amaranthe и Sonic Syndicate затъват в безлична комерсиализация, The Unguided продължават целеустремено по пътя, който спечели редица фенове на албуми като “Hell Frost” и “Fragile Immortality”. С изключение на новото вокално попълнение в състава – Jonathan Thorpenberg – изненадите са сведени до минимум. Заради все по-честата експлоатация на електронни елементи, “And the Battle Royale” залага повече на хитова мелодичност, отколкото на тежест и технична сложност. Но нека това не те подвежда: шведите не забравят корените си и в записа има (почти) толкова китарни моменти, колкото да оправдаят неговата метъл категоризация. Не че The Unguided се влияят от жанрови определения – шайката на Richard Sjunnesson следва свой собствен график и за пореден път разчупва всякакви ограничения, разписвайки се с перлата в короната на модерния метъл за годината.
Чуй: Manipulate Fear
12. Enslaved – E
Едно от най-прекрасните творения за 2017-а се появи чак в самия ѝ край, но дългото чакане си заслужаваше. След като поставиха началото на експерименталната ера в дискографията си с “RIITIIR” и “In Times”, сега Enslaved достигат нейната своеобразна кулминация. “E” е нещо нечувано и революционно както за самите тях, така и за модерния метъл изобщо. Разнообразието от вдъхновения, изключителният им професионализъм и късчето необяснима магичност, която се крие в атмосферата им, ги правят невероятно ценно и неповторимо по смисъл явление. Ако някой предложи да се изпрати нова плоча с музика в космоса, Enslaved биха били добро предложение за компилацията.
Чуй: Storm Son
11. Samael – Hegemony
“Hegemony” е символичен реверанс към “Ceremony of Opposites” (1994) – преходният запис, в който швейцарските хамелеони смесиха изначалния си блек метъл с индъстриъл елементи, впоследствие стабилно залегнали в дискографията им. Актуалната тава на Vorph и Xy съчетава токсична екстремност със странно приповдигнати мотиви и заразителни мелодии. Композиции като среднотемповата симфония “Angel of Wrath”, блекаджийската “Black Supremacy” и саундтраковата “Land of the Living” доказват за пореден път, че никой не може да обвини Samael в застой и повтаряемост – просто е невъзможно да запишеш песни като тези, ако чувстваш творческа летаргия и липса на ентусиазъм. Макар да не можем да говорим за надминаване на брилянтния “Passage”, “Hegemony” предава неговата експериментална красота през една по-модерна, индивидуална призма.
Чуй: Black Supremacy
10. Wintersun – The Forest Seasons
Да, “The Forest Seasons” не е дългоочакваната втора част на “Time”, но това съвсем не омаловажава значението на албума. Все пак издания на Wintersun са изключителна рядкост и дори само от тази гледна точка имаме повод за празник. От друга страна, в новото си творение групата звучи много по-органично от когато и да било. Тук Jari Mäenpää за пореден път доказва огромния си композиторски и музикален талант, но без да се обръща към онези свои грандомански идеологии, които продължават да нанасят щети на репутацията му. Звукът е далеч по-обран, няма го и оркестралното претрупване. “The Forest Seasons” е интровертно пътешествие, напълно заслужило мястото си сред най-добрите.
Чуй: The Forest That Weeps (Summer)
9. Threshold – Legends of the Shires
Класическият прогресив метъл е жив и през 2017-а година благодарение на Threshold, които издадоха един от най-завършените и красиви албуми в богатата си дискография. Завръщането на Glynn Morgan зад микрофона освежава звученето на класиците, но “Legends of the Shires” не е просто продължение на “Psychedelicatessen”, а същинска почит към всичко велико, което вечно развиващият се жанр е родил през последните 30 години. На моменти философските текстове докосват душата с откровено човешки послания, родили се изпод историите за урбанизация и политика, а дългата продължителност на творбата в никакъв случай не отегчава, дори за момент.
Чуй: Lost In Translation
8. Pain of Salvation – In The Passing Light of Day
Гениалните шведи от Pain of Salvation отново доказват, че заслужават точно това име. Творбата им този път демонстрира идеален баланс между старо и ново, а позитивите в минутите са повече, отколкото може да бъде изказано. Този смазващ труд е не просто екзистенциална криза в музика, а цяла палитра от чувства, емоции, идеи и страхове, именно която го прави толкова достъпен за всяка душа. А професионализмът, с който са изпълнени композициите, може да бъде единствено усетен.
Чуй: Meaningless
7. Ayreon – The Source
За пореден път Arjen Anthony Lucassen доказва, че вдъхновението и размахът, с които борави, са изразими единствено в музика, а тя е единствена по рода си на прогресив сцената. Тазгодишното издание впечатлява многопластово всеки слушател-меломан през цялата си продължителност. “The Source” се разгръща в по-голям от всякога мащаб, а разказваната от него история е не толкова лична, колкото в последния епос, а по-близо до научната фантастика, което неминуемо ще бъде оценено от всеки дългогодишен фен на проекта. Този албум и този състав остават задължителни за слушане.
Чуй: The Day That The World Breaks Down
6. Kreator – Gods of Violence
Дейността на Kreator е изключително важна за тежката музика в XXI век, което налага нейното следене отблизо. Създателите пишат нов стил в траша – модерен, мелодичен, агресивен, епичен. Неслучайно, за разлика от много свои колеги, тевтонската машина дори и днес продължава да сее разруха и хаос навсякъде. Колкото и странно да звучи това, немските легенди тъкмо сега се намират в най-силния етап от кариерата си. “Gods of Violence” е резултат от многогодишно еволюционно шлифоване и развиване на уникален и разпознаваем стил. Чрез най-мелодичното издание в дискографията си, Kreator успяха там, където други се провалиха – направиха траша отново актуален, търсен и слушан.
Чуй: Gods of Violence
5. Mastodon – Emperor of Sand
За група с толкова опит е нормално на този етап от кариерата си да впечатлява с концепция. “Emperor of Sand” е не просто зряла, но и изключително смела крачка в развитието на Mastodon. Посоката не е изменена, а позицията – задържана, докато развитието си проличава по друг начин. Колкото повече се навлиза в този храм на страхопочитанието, толкова повече вметки могат да бъдат открити и оценени, а те сами по себе си доказват защо и как тази банда се осмелява да извърши подобен подвиг.
Чуй: Show Yourself
4. Elvenking – Secrets of the Magick Grimoire
Чудесно е, когато банда с богата история зад гърба си не спира да изненадва и надминава себе си с всеки следващ албум. В случая с Elvenking това изглеждаше почти невъзможно след брилянтния “The Pagan Manifesto”, но ето че със своя девети студиен запис италианците отново намират начин да ни омагьосат. Изпълнен с тайнствена атмосфера, епичност и мистицизъм, “Secrets of the Magick Grimoire” неусетно ни потапя в един свят, изпълнен с фолкорни сказания и магия, който моментално пленява въображението. Богатото стилово разнообразие, превърнало се в запазена марка на бандата, позволява да се насладим както на прекрасните китарни импровизации, така и на характерните за фолк метъла цигулки. Всяка една от композициите въздейства по свой начин, независимо дали това се случва с надъхващата енергия на пауър метъла или епичната фолклорна белетристика. “Secrets of the Magick Grimoire” се нарежда достойно в творчеството на Elvenking и определено е един от най-силните албуми за 2017-а година.
Чуй: Invoking the Woodland Spirit
3. Orden Ogan – Gunmen
Всеки път, когато си помислиш, че Orden Ogan са издали най-добрия си албум и няма как да го надминат, те правят точно обратното. “Gunmen” съчетава разпознаваемия звук на немския квартет с нестандартна за тази музика, но много добре изградена концепция. Едва ли някой би предположил, че пауър метълът и уестърн културата могат така добре да си партнират. Досега никой не е съумявал да представи стрелците от Дивия Запад по толкова героичен начин. Новаторски подход, красива история и хубава музика – всичко това прави “Gunmen” едно от най-отличаващите се и забележителни издания за 2017-а година.
Чуй: Gunman
2. Pallbearer – Heartless
Дебютът им “Sorrow and Extinction” беше неочакван и изумителен пробив, който сякаш се появи от нищото и помете всичко по пътя си – изтъкан от болка и всепоглъщаща агония, към които никой не можеше да остане безучастен. “Foundations of Burden” беше шедьовър. С него Pallbearer пропуснаха всички крачки по изкачването на стълбицата към върха и директно застанаха на него, без капка съмнение за това дали го заслужават. А “Heartless”… е абсолютно съвършенство. Той е история, която не може да бъде преразказана, а трябва да изживееш – с изцяло отворени сетива и готовност за пълната си душевна разруха.
Чуй: Thorns
1. Moonspell – 1755
Малко са бандите, които дори 24 години след формирането си продължават да се развиват непрекъснато. Творчеството на Moonspell премина през много различни периоди, маркирани от стилови промени – от готическия екстремен метъл на “Wolfheart” и “Irreligious”, през готик рок отклоненията в “Sin/Pecado” и “Darkness and Hope”, индъстриъл обратите в “The Butterfly Effect” и обратно към екстремното готик звучене през последното десетилетие с модерни класики като “Night Eternal” и “Extinct” (албумът на годината за 2015-а според екипа на Metal World). Бяхме готови за леко отстъпление в “1755”, който някак съмнително ни бе представен първо като EP, а после се разрасна в пълноценен албум – все пак дори и на най-добрите им е разрешено да правят крачки встрани. Moonspell обаче за пореден път ни хващат крайно неподготвени и ни сервират мощен удар право в целта, като не просто надграждат над постигнатото в последните си издания, но и достигат нов емоционален връх в творчеството си, разказвайки ни историята за разрушителното Лисабонско земетресение през 1755-а г., което е оставило траен отпечатък върху народната идентичност на всеки един португалец. И не – тук не си говорим за депресивни, тъжни и тихи постановки, оплакващи жертвите на ужасното природно явление, а за опустошителни метъл булдозери, които те поставят някъде там, в средата на действието, и те отвяват с неизмеримата си агресия, същевременно преобръщайки религиозните теми и декларирайки надмощието, което природата има над човека и всичко, създадено от него. Всички специфични елементи от музиката на Moonspell през последните години намират мястото си и в “1755” – ориенталските ритми, симфоничните атаки и епичните китарни сола. Вокалните хорове, които обаче са музикално новаторство за португалската банда, придават допълнителна страховитост на творбата и я превръщат в нещо неземно и истински прокобно. След катарзисно изживяване като “1755” ни става все по-трудно да предвидим какво следва да направят Moonspell. В едно обаче сме сигурни – такива албуми показват, че винаги има още какво да научим за музиката, за световната история и за нас самите.
Чуй: In Tremor Dei
