Ревюта
Група: Diablo Swing Orchestra      Албум: Pacifisticuffs      Автор: Стако      Декември, 2017
Diablo Swing Orchestra - Pacifisticuffs (ревю от Metal World)

Едва ли би ви било нужно повече от едно слушане на кое да е издание на Diablo Swing Orchestra, за да разберете, че това е специална група. Да, може би няма да ви допаднат за ежедневна употреба, но ще усетите дълбоко в себе си, че дори самото им име излъчва нещо уникално. Как изобщо се комбинират класически идеи, витаещи около джаза, суинга и кой ли не още жанр, пък продължава да се води тежка музика и звучи добре?

Истината е, че такива групи има в изобилие, но малко от тях се справят на нивото на DSO. Фактът, че бандата държи на качеството – видимо в изпълненията им с истински инструменти, разнообразието от звуци и стилове, които ползват, и цялостния подход към творчеството – говори достатъчно. Тези факти бяха достатъчни, за да се издържи една петгодишна тишина от тях, на която сега се слага край с дългоочакваното ново издание.

“Pacifisticuffs” не губи време да доказва своето съществувание, теза или ниво, а директно започва. Самата интродукция в труда е паразитен, майсторски композиран хит, нашарен от звуци и емоции. Албумът говори по вълнуваща за ерата ни тема – личната свобода във всичките ѝ форми, за които неминуемо се досещате. И впечатлява по начин, който е същевременно нов, заради метафорите си, както и искрен, което е рядко постижение. Жанровата рамка тук е по-отдалечена от суинга и носи духа на произведения като „Коса”, но прекарани през призмата на състава. Впечатляваща е и обработката, която е крайно контрастна, сякаш от игривата ера на музиката, в която продуцентите не бяха сигурни дали искат плътно звучене във всеки трак. Феновете на този тип звук ще забележат кристалната яснота на партиите и ще останат доволни от разделението на ниските и средните честоти. Стилът този път е по-прогресивен от преди, главно заради композициите, които все пак съумяват да бъдат обединени по звук и тема. Самите те са брилянтни и запомнящи се, но не са типичният хит, който предизвиква желание за въртене до омръзване. Оценяването някак приключва с парчето и оставя място на следващото да изиграе своята роля, което от слушател до слушател ще се оцени по различни начини. Макар тежестта да е привидно на заден фон, тя е постоянна като философия, а малкото песни, в които липсва, сияят с множество други качества. Цялостно, траклистът сякаш опитва да е едновременно мюзикъл и албум, но рамките не съвпадат и се усеща разделение. Но това реално е без значение, докато музиката остава толкова напевна, освобождаваща и силна.

След пет години тишина, оркестърът показва промени и постоянство. Качеството отново е на ниво, но подходът е различен. На феновете на техния джазов стил ще им липсва този привкус, но това никак не премахва ценното в “Pacifisticuffs”. Както самият труд призовава – ако си отворите ума, ще откриете адско количество музика (и музикалност) за усещане и уважаване тук. Въпреки дългата пауза, групата не е изгубила чувството, което произведенията ѝ носят – още са едно от онези имена, които винаги успяват да развълнуват и изненадат.

Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт