Никак не можем да се оплачем от липса на качествени албуми в областта на модерния метъл през година, в която чухме солиден четвърти опус на The Unguided, а групи като Cyhra и Metalite издадоха силни дебюти. На финалната права ни посрещат британците Silent Descent с музика, ако не превъзхождаща, то сериозно конкурираща се с изданията на изброените банди. И въпреки че “Turn to Grey” излезе преди месец, албумът остана в сянка покрай шума около тавата на Richard Sjunnesson и компания, подкрепена от стабилния PR на Napalm Records – пропуск, който с радост поправяме с настоящото ревю.
Неизвестността на Silent Descent и склонността им да издават и промотират албумите си сами не бива да ви заблуждават. Третият им студиен запис е еталон за това как трябва да звучи модерният метъл в наши дни – ударен, динамичен, без излишни поп елементи (за това си имаме Amaranthe), запомнящ се, но не и до степен на втръсване. Колегите от Metal Hammer определено не грешат, когато категоризират стила на групата като „транс метъл стихията, от която сцената има нужда“. “Turn to Grey” е страхотно продължение на “Mind Games”, а Silent Descent смело демонстрират наученото през петгодишния интервал.
Атмосферичното интро “X” преминава в заглавната песен, която дава представа за цялостното звучене на тавата. Чистите вокали на китариста Tom Callahan допълват харш издевателствата, на които Tom Watling подлага гласните си струни, постигайки ключовия за жанра певчески контраст. Още по-задължителен за всяка самоуважаваща се модерна група е дуетът с Björn “Speed” Strid от Soilwork, удрящ рамо на Silent Descent в яростната резачка “Vortex”. Само не гледайте видеото към нея, освен ако не искате да видите как музикантите, облечени в плюшени животински костюми, обръщат естествения природен ред и преследват неандерталци с огнестрелни оръжия. Още по-абсурден е текстът на “Rob Rodda”, посветен на... роудито на групата. За сметка на това, музиката е безкомпромисна – любимите на състава електроники отстъпват пред груув рифове а ла Five Finger Death Punch, превръщайки парчето в пореден фаворит. Още по-хитово настроение носи “Sticky Fingers”, звучаща като извратена електро-готическа балада, в която Callahan отприщва пълния си вокален диапазон. До края на албума чуваме още цели две балади (“Paths Winding” и “Back to Where I Belong”), разнообразени от екстремната динамика на “Voices”, “Under the Eagle”, “Hurt Like You’ve Never Been Loved” и “Break the Skies” – смес от агресия, китарни еквилибристики, транс мотиви, мелодет, деткор и каквото друго ви се слуша. Съставът демонстрира завидно майсторство във всеки музикален жанр, с който се захване.
Точно това прави “Turn to Grey” толкова успешен – записът изобилства от разнообразни елементи, които ще се харесат на фенове на всякакви жанрове и най-вече на онези, търсещи нови хоризонти. Silent Descent предлагат най-силния си албум до момента, а съдейки по енергията и качеството, които момчетата влагат в музиката си за пореден път, никак не бихме се учудили, ако в скоро време британците станат пример за подражание на по-опитните си колеги.
