Ревюта
Група: Watain      Албум: Trident Wolf Eclipse      Автор: Warrior Of Ice      Януари, 2018
Watain - Trident Wolf Eclipse (ревю от Metal World)

Както казваше култовият герой на Лорънс Фишбърн в “Матрицата: Презареждане”, някои неща никога не се променят, но други го правят. Тук съвсем закономерно ще попиташ какво, по дяволите, е общото между това дълбокомислено прозрение и новия опус на Watain. Отговорът е: почти нищо, но пък е страшно добър цитат за началото на една нова година, не мислиш ли?

Сега сериозно: за близо две десетилетия на сцената, Watain успяха да затворят пълен творчески цикъл. Точно когато си мислехме, че са обърнали нова страница в дискографията си, оставяйки завинаги зад себе си апокалиптичните звукови виелици на “Casus Luciferi” и “Sworn to the Dark” в полза на един далеч по-освободен и разгърнат изказ, те ни забиват злобно кроше право в слънчевия сплит. За ужас на някои и възторг на други, в “Trident Wolf Eclipse” не е останала и следа от смелия експериментаторски дух на предшественика му, а на негово място са се настанили тотален мрак и антикосмична ярост.

Варварският блек метъл, с който откриващата “Nuclear Alchemy” помита слуха, не оставя място за съмнения относно посоката, която шведското трио е решило да следва. Всичко в настоящите 35 минути звучи така, сякаш “The Wild Hunt” никога не се е случвал – никаква акустика, чисти вокали или хеви метъл елементи. За сметка на това се завръщат някои класически влияния на бандата като Venom, Celtic Frost и (пред-викингските) Bathory, но най-вече тези от златната ера на Dissection. От бесните изстъпления в “Sacred Damnation” до мракобесната атмосфера на “The Fire of Power”, записът е една неумолима стихия, която те затваря в клетка от хаос и насилие. Изходът от нея е скрит отвъд лабиринт от бластбийтове, дисонантни рифове и сатанинска апологетика, но дори когато го прекрачиш, някаква част от теб остава в плен на изживения кошмар.

Макар да е първокласно произведение в рамките на жанра си, “Trident Wolf Eclipse” неминуемо ще разочарова онези, които си бяха позволили да повярват, че Watain ще тръгнат по пътя на Opeth. От своя страна, много олдскуул култисти ще приемат албума като откровение от самия Козел, заставящо ги към още по-нечестиви практики. Не че на Erik Danielsson и сподвижниците му някога им е пукало какво очаква от тях който и да е. Както сме отбелязвали и друг път, блек метълът е преди всичко свобода.

Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт