Ако си слушал Shining достатъчно, то знаеш, че един от основните им специалитети е безчовечният, безкомпромисен и първичен блек метъл, стоящ на границата между ужаса и гениалното. Само че през последните няколко години шведите решиха да спрат да залагат на сигурно и да експериментират с по-модерен, мелодичен и различен звук. Естествено, с това решение предизвикаха цяла вълна от противоречия, заради които много от заклетите фенове се отказаха да слушат каквото и да е ново от тях, докато други ги преоткриха в неподозирана светлина и с това се образува съвсем нова фенска база. Винаги ще има кой да се оплаква, когато си говорим за големи промени в света на екстремния метъл, и по-специално при скандинавския, но без тях няма как да има растеж и разнообразие. И предвид това, че на Niklas Kvarforth му е достатъчно трудно да се съобразява с мненията на всички гласове в главата си, вероятността да се вслуша в претенциите на феновете е общо взето минимална. Затова, ако си готов да се примириш с факта, че втори “Halmstad” най-вероятно няма да има, е време да чуеш “X – Varg Utan Flock”.
“Svart Ostoppbar Eld” открива албума с лудо надбягване по грифовете и агресия, която изненадващо много се доближава точно до това, което толкова много липсва на олдскуул публиката им, въпреки че мелодичните интерлюдии след средата на парчето клонят повече към настроението на “Redefining Darkness”. За разлика от него обаче, този път групата се придържа главно към родния си език и кара всичко да звучи още по-автентично и смразяващо, най-вече с помощта на изтерзаните вокали на Niklas. “Gyllene Portarnas Bro” продължава с бавни и емоционални сола и полу-акустични моменти, в които китарите не само плачат, а направо обмислят да пристъпят към главното действие в “Submit to Suicide”. Краят е подобаващо брутален и отново ясно показва, че никога не знаеш какво да очакваш от Shining, при които резките залитания от стил в стил са неизбежни. На свой ред “Jag Är Din Fiende” подозрително много напомня на рифовете от “Låt oss ta allt från varandra” от Halmstad и се оказва, че “X – Varg Utan Flock” го наподобява много повече, отколкото някой е очаквал. Виртуозното дуо на Peter Huss и Euge Valovirta звучи изключително майсторски и технично и ясно показва защо понякога бягството от корените е не само необходимо, но и страхотно решение. Препратките към “Halmstad” се увеличават и с “Han Som Lurar Inom”, където се чуват почти дословни повторения на някои рифове, които също така съвсем лесно могат да те вкарат в лудницата. Именно там ще ти пускат “Tolvtusenfyrtioett”, след като ти дадат да си изпиеш хапчетата и те оставят да гледаш някъде в далечината през прозореца, докато времето спира да се движи. Последната песен носи името “Mot Aokigahara”, вдъхновено от легендарната японска гора Аокигахара, където хората отиват да се самоубиват. От всяка възможна гледна точка това е най-доброто нещо в “X – Varg Utan Flock” – просто е изключено тези китари и призрачният шепот на Niklas да те оставят безучастен. Ако някой каже, че “Mot Aokigahara” не му харесва, или лъже, или е робот. След такъв финал ти остава само да си пуснеш албума още няколко пъти, докато асимилираш какво точно ти се е случило.
Рано е да се каже дали Shining се завръщат към корените си или просто правят носталгичен паралел с миналото, но “X – Varg Utan Flock” е печеливш избор и в двата случая.
