Новината, че кръстниците на метъла Black Sabbath ще забият в София в оригиналния си състав разтърси из основи родните музикални среди. Мнозина не вярваха, че това ще се случи, но на 23-ти юни мечтите на няколко поколения рокаджии станаха реалност, за което трябва да благодарим на промоутърите от SME. Столичният стадион “Локомотив” стана арена на шоуто, след като “Академик” се оказа недостатъчно голям да побере желаещите. Фенове от всички възрастови групи и от цялата страна се бяха събрали, за да се срещнат с живите легенди от Бирмингам и за изпълнението на хедлайнерите броят им надхвърли 15,000. На събитие от подобен ранг някак не съответстваше неадекватната организация, която видяхме. Охраната започна да допуска пристигналите до стадиона твърде късно, правеше го твърде бавно и от твърде малко на брой входове. В резултат на това мнозина пропуснаха изпълнението на двете български подгряващи банди. От друга страна, решението да се поставят няколко видеоекрана около сцената и срещу трибуните беше твърде удачно и даде възможност на всички да се насладят и на визуалния аспект на спектакъла.
Малко след седем часа на сцената се появиха станалите титуляри за всеки организиран от SME концерт Sheky and The Bloodyboys. Все още рехавата публика остана безразлична към призивите “Rock And Roll!”, които Шеката не спря да отправя. Изсвириха няколко парчета, без да предизвикат особен отклик и закономерно отстъпиха място на големите Ахат. Последните забиха много компетентно няколко от най-силните си песни: “Брадвата”, “Дървото”, “Огнени души”... Логичният завършек дойде с химна “Черната овца”, на който целият стадион пееше със Звезди. След Ахат сцената завзеха Black Label Society – шайката на китарния виртуоз Zakk Wylde, познат ни от соловите албуми на Ozzy. Дотук озвучаването беше на ниво, но поради неизвестни причини, басово/китарният саунд стана нечленоразделен. Момчетата забиха 40-минутен сет, по време на който видяхме доста впечатляващи инструментални номера на Zakk, но и слаба реакция от страна на тълпата, която сякаш нямаше търпение BLS да се оттеглят час по-скоро, за да можем да видим Sabbath.
Към 21:45 всичко утихна и невероятното стана факт: Ozzy Osbourne, Toni Iommi, Terry “Geezer” Butler и Bill Ward разтресоха стадиона с “N.I.B.” Публиката подивя, за да бъде довършена впоследствие с още култови парчета: “After Forever”, “War Pigs”, “Dirty Women”… Звукът отново беше добър и отделните инструменти се чуваха съвсем ясно. Ozzy непрекъснато се оплакваше, че не чува публиката, но като оставим настрана това, зарадва всички ни не само с добро вокално изпълнение, но и с неочаквано енергично сценично поведение. Четиримата ни удариха с “Fairies Wear Boots”, последвана от медли на “Symptom of the Universe” и “Sweet Leaf”, което на свой ред премина в мачкащия дуум на “Electric Funeral”. Потресе ме това колко голям е Iommi (нещо добре известно по принцип, но е друго да го усетиш на живо)! Без никакво видимо усилие старият майстор забиваше характерните си бавни, тежки рифове и блусарски сола. Geezer и Bill също бяха на респектираща висота, като придаваха на парчетата необходимите мощ и ритъм. “Into the Void” бе последвана от отчаяната “Black Sabbath” и “The Wizard”, на която Ozzy акомпанираше с хармоника. След “Sabbath Bloody Sabbath” дойде и финалът – повече от достойно, със седемдесетарския химн “Paranoid”. След като благодариха подобаващо на публиката, Sabbath се скриха за кратко, но феновете отказаха да ги пуснат преди да изпълнят още едно парче – “Children of the Grave”. След продължило около час и половина шоу, английските гиганти напуснаха сцената окончателно, за да ни оставят с една мечта по-малко. Това, което сътвориха, бе епохално събитие за българския рок и метъл фен.
