Това беше концерт, който поне аз очаквах с голямо нетърпение. Не крия, че Machine Head са възможно най-любимата ми група, а също бях и много надъхан да видя едни от лидерите на N.W.O.A.H.M. – God Forbid. Към 6 часа пред столичната зала Фестивална, в ужасния студ, започнаха да се струпват метъляги, дошли за концерта. Вратите се отвориха към 7 и хората навлизаха. По моя преценка имаше около 3000 души. Точно в 19:30 на сцената излезе първата група:
Caliban – Не са ми никак любими, но направиха прилично шоу. Успяха да намерят общ език с публиката и да обяснят какво е wall of death и circle pit, нещо в което God Forbid, та даже и самия Robb Flynn, после се провалиха. Понеже имаха проблеми с басиста, в едно от парчетата свири баситът на God Forbid, а после и Adam Duce от Machine Head. По-късно Caliban споделиха, че това е било най-доброто шоу за тях от цялото турне.
God Forbid - Наистина бях много впечатлен от последния им албум “Gone Forever” и нямах търпение да чуя тези парчета на живо. Свириха предимно песни от новият си диск: “Force-Fed”, “Anti-Hero”, едноименната “Gone Forever”, “Precious Lie”, “Washed-Out World” и “Judge The Blood”. Част от хората им се изкефиха, докато други не можаха да преглътнат тъпите си расистки предразсъдъци и ги освиркваха – нещо, което ми направи твърде лошо впечатление. Последва кратка пауза, след която точно навреме на сцената се появиха хедлайнерите, заради които бяхме дошли всички:
Machine Head – Откриха шоуто с първата песен от новия си албум – “Imperium”. Още при началните акорди хората полудяха – брутално меле пред сцената, хората пееха заедно с Flynn – това не спря до края на концерта. Последва “Seasons Wither”, която, изненадващо, пак всички знаеха. Сетлистът като цяло не се различаваше никак от очакваното: “Take My Scars”, “Old”, “Ten Ton Hammer”, “Days Turm Blue To Grey”, “Bulldoze”, “The Blood, The Sweat, The Tears”, “In The Presence Of My Enemies”... една след друга, все мои любими песни. Глътка въздух за хората в погото беше баладичната “The Burning Red”. “Descend The Shades Of Night” пък беше посветена на загиналия три дни преди това Dimebag Darrel. След култовото “Davidian”, Machine Head направиха своето кавър медли, което съвсем подлуди тълпата – “Creeping Death”, “Teritorry” и началото на Maiden-ския трепач “The Trooper”. Последното парче естествено беше “Block”. Пролича си обаче, че в България твърде малко хора имат идея какво е circle pit. След като хвърлиха всички възможни палки и перца в публиката, Machine Head си отидоха.
Като цяло концертът беше перфектен и оправда големите ми очаквания. Имаше обаче какво още да се желае от звука. Даже доста! В това отношение имаше известна градация: от абсолютна отврат при Caliban, през малко по-добрия звук на God Forbid, до нещо, което горе-долу ставаше по време на Machine Head. Вокалите, например, въобще не се чуваха. Това, на което много хора са се накефили, че Robb Flynn е казал “наздраве”, аз въобще не съм го чул и го разбрах впоследствие от ревюта на концерта. Също охраната изхвърляше хората, които се изсипваха пред загражденията. Адски тъпо, като се има предвид, че crowd sufring-ът е нещо нормално на метъл концерти! И това явно е практика на охранителната фирма, която наемат от Прима, понеже се случваше и на концерта на Destruction месец по-късно. И въпреки тези “малки” недоразумения съм абсолютно доволен от концерта. Видях любимата си група на живо и това определено беше ултимативното концертно изживяване!
