Ревюта
Група: Temperance      Албум: Of Jupiter and Moons      Автор: Warrior Of Ice      Април, 2018
Temperance - Of Jupiter and Moons (ревю от Metal World)

Още когато правеше първите си колебливи крачки преди малко повече от десетилетие, така нареченият модерен метъл бе натоварен с много надежди и очаквания: да даде тласък на позациклилата метъл действителност и да привлече слушатели, до този момент възпирани от предразсъдъците си към пълчищата от убийци на дракони, воини на Антихриста и патолози-любители. За съжаление, едно клише просто беше сменено с друго и само няколко години по-късно младата сцена вече се давеше в комерсиализъм, яхната от всевъзможни лейбъли с техните стремежи да осребрят потенциала ѝ.

Temperance се явяват една от по-интересните банди от споменатата вълна, при все че дебютираха сравнително късно и не по най-оригиналния начин. В четвъртия си студиен опус те окончателно загърбват повечето жанрови стереотипи за сметка на едно по-праволинейно и изчистено звучене. “Of Jupiter and Moons” грабва с интригуваща научнофантастична концепция, изобилие от запомнящи се мелодии и ефектни дуети. Същевременно композиционната структура на моменти бива разчупена с квази-прогресив заигравки, което значително увеличава потенциала за преслушване на албума.

Най-радващото тук е, че Temperance най-сетне звучат единствено и само като себе си, вместо като клонинг (макар и сполучлив) на Amaranthe. Без да прави някакъв огромен стилов скок спрямо предшестващия го “The Earth Embraces Us All”, новият запис на италианците залага на ядро от мелодичен пауър/симфо метъл, в който липсват каквито и да е диско залитания, а електронното начало е съвсем обуздано. Голяма част от характера си песните дължат на новите вокалисти Michele Guaitoli и Alessia Scolletti. И докато добре познаваме първия от изявите му в утвърдени италиански групи като Overtures и Kaledon, то симпатичната Alessia доскоро бе най-голямото неизвестно тук. Въпреки че гласът ѝ не е толкова динамичен и отработен, колкото този на Chiara Tricarico, тя компенсира с високо емоционално изпълнение, към което е трудно да останеш безразличен.

“The Last Hope in a World of Hopes” ни посреща с увличаща ритмика, подобрен баланс между китарни и клавирни партии и умопомрачителен припев – комбинация, която се запазва до края на тавата. Добри думи заслужават още експлозивната енергия на “Broken Promises”, заглавния хит (или по-правилно ХИТ – толкова завладяващо парче не се среща често, особено в тежката музика) и свръхепичната балада “Empires and Men”. Включването на хамънд орган и госпъл вокали в “The Art of Believing” е колкото неочаквано, толкова и приятно нововъведение, а закриващата “Daruma’s Eyes” е едно от най-смелите изпълнения на състава досега със своите загадъчни оркестрации, грифови еквилибристики и многопластов аранжимент. На фона на подобно великолепие е почти неизбежно едно или две парчета да ти се сторят по-незабележителни, но това не помрачава общото впечатление от чутото.

“Of Jupiter and Moons” може и да не е съвършен албум, но е честен, свеж и вдъхновен, а това е повече, отколкото може да се каже за болшинството модерни издания напоследък. Temperance имат с какво да се гордеят, а бъдещето на сцената вече изглежда с една идея по-светло.

Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт