На 25-и октомври виенският музикален център Gasometer отвори врати за да посрещне две от най-забележителните групи на финландската метъл сцена – майсторите на бързия метъл Sonata Arctica и хардлайнерите Nightwish. По план на сцената трябваше да се появят и Timo Rautiainen & Trio Niskalaukaus, но тяхното изпълнение по неизяснени причини така и не се състоя.
В 20 часа под светлините на прожекторите се появиха членовете на финландската пауър метъл легенда Sonata Arctica и забиха с “Mispalced” – едно от най-бързите и епични парчета от новият им албум. Парчето беше последвано от далeч по-умерените като темпо композиции “Blinded No More” и “Replica”. Още в самото начало неприятно впечатление направи скованото поведение на публиката. На твърде малко места из тълпата се забелязваха фенове на Tony и компания, които се наслаждаваха на изпълнението на своите любимци, без да се притесняват от неподвижната тълпа. Момчетата от Sonata Arctica показаха изключителен професионализъм и се раздадоха до край пред малцината си фенове и разглезената австрийска публика. Вокалистът направи всичко възможно да повдигне настоението на тълпата. Това му се удаде едва в средата на дълго продължилия концерт, когато групата засвири историческите си хитове “Victoria’s Secret” и “Kingdom for a Heart”. Към края дойде време за едноименната песен от сингъла “Don’t Day a Word”, която се оказа по-популярна и повлече публиката. Финалът развесели всички, заради патриотичните подвиквания на Toни “Viva Suomi” (Да живее Финландия!) и краткото импровизирано парче а ла Казачок, чиито единствени думи бяха “We want some vodka”. Сериозен проблем беше само това, че заради характернто за Sonata Arctica високоскоростно темпо, Toни трудно поемаше дъх и често текстовете на песните не се разбираха. Иначе певецът възхити всички с широкия си диапазон и завидните си гласови умения. Неприятно впечатление направиха само смешните му розови гащи, които сякаш фосфоресцираха в тъмното. Няма как феновете на Sonata Arctica да не са останали доволни. През цялото време музикантите свиреха безпогрешно, звукът беше идеален, беше избегнато и нелепото разминаване между китари и вокали, от което се опасявах. Те дадоха всичко от себе си за шоуто, но за съжаление почти без съучастие от страна на публиката.
Феновете на Nightwish едва изтраяха проточилата се пауза. Още с появата си Tarja и компания забиха две от най-епичните и агресивни парчета от актуалния си албум – “Dark Chest of Wonders” и “Planet Hell”. Записът на симфоничния оркестър и на хора се чуваше в точен синхрон с групата. Taря не се щадеше и пееше, демонстрирайки страхотните си способности. Зад клавирната си секция скромно стоеше и мозъкът на групата – Tuomas. На главата му стоеше една нелепа каубойска шапка (Дали не я е свил от Lemmy?), която той за щастие свали още в самото начало. Tarja очевдино бе сложила кръст на екстравагантното облекло и носеше елегантен червен костюм. След грандиозното начало тя поздрави публиката с “Danke very much” и Nightwish се върнаха към корените си с далеч по-мелодичната и красива песен “Deep Sielnt Complete”, която пък бе последвана от “The Phantom of the Opera”. Tarja и Marco привлякоха всички погледи към себе си, влизайки в ролите от едноименния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър. Страховитият финал, в който двамата вокалисти се надпяваха, пресъздавайки ужаса от фантома, разклати равновесието в залата и изправи охраната на нокти. Една след друга следваха и по-мелодичните песни на групата: “Sleeping Sun”, “Everdream” и “Bless the Child”. Ефектното осветление придаде специфична красота на визията и направи песните още по-силни.
След края на тази поредица Tarja се оттегли и зад микрофона застана Marco. Той приветства публиката и с доволна доза сарказъм посвети следващото изпълнение на “тези страхотни хора, които всеки ден се грижат ние и вие да живеем в един по-красив, по-щастлив и най-вече по-мирен свят – политическия дует Джорж Буш и Tони Блеър”. Така докато Tarja поемаше глътка въздух, Nightwish изсвириха кратка компилация от най-гневните хитове на финландските ветерани Tarot. Със завръщането на Tarja, групата изпълни още една от по-мелодичните си песни – “Dead Boy’s Poem”, което укроти публиката и я накара да затихне. В контраст със създалата се атмосфера, Nightwish се върнаха към една от песните, с които преди няколко години покориха Австрия – “The Kinslayer”, последвана от не по-малко агресивната “Slaying the Dreamer”. Това допълнително нажежи атмосферата в залата. Агресивността веднага бе потушена с “Wishmaster” от едноименния албум и меланхоличната “Nemo”, с която Nightwish отново се върнаха към по-актуалните си песни. Тук осветлението и допълнителните ефекти, които създадоха усещането за изсипващ се дъжд, отново изиграха важна роля за внушителността на изпълнението и ефектът му върху публиката. Светлините бяха не по-малко красиви и при епичната “Ghost Love Score”, при която Tarja успешно замести хора от оригиналната версия на песента. Бурният финал бе обусловен от песента от едноименния сингъл “Wish I had an Angel”, която окончателно изцеди силите на всички в залата. Останаха излъгани само очакванията на публиката, че заради присъствието на Tony Kakko от Sonata Arctica в сетлиста ще намери място и “Astral Romance”.
Nightwish разбиха мнението, че музиката им е по-скоро интимна и не толкова подходяща за концерти. Финландците направиха великолепно шоу и оставиха мнoгoбройната публика без дъх и без почивка от началото на концерта до самия му край. От групата най-висока оценка заслужават двамата вокалисти. Marco демонстрира дългогодишния си опит и на баса и зад микрофона и се доказа като певец с широк диапазон и завидни умения. От своя страна Tarja пя по-внушително дори отколкото в оригиналните версии на парчетата. Тя играеше с гласа си, импровизираше и това очевидно и доставяше удоволствие. Неприятно впечатление направи само акцентът й при някои от песните, но това с нищо не развали удоволствието от концерта. Публиката изигра немаловажна роля за успеха на шоуто, като неуморно пригласяше на музикантите и ги аплодираше. Групата от своя страна не загуби контакт с феновете, а Tarja често обръщаше внимание на зрителите от балкона, на които бе забранено да се надигат от седалките си. Така съвместната работа на групата и организаторите заслужи суперлативите, които публиката въодушевено й приписа.
