На пръв поглед, Underoath изглеждат като типичната група, която би подписала с Fearless. Има го външният вид, емокор мотивът, християнската елементика и, разбира се, западното звучене, барабар с тематиката. Всичко е точно! Но после се случва нещо отличително: групата се разпадна, остана неактивна дълъг период от време, след което се обедини посредством кампания, демонстрираща идеи и амбиция.
“Erase Me” е резултат на шест години тишина – моментът, който прави клишето на пух и прах. Още повече, този труд е обозначен като прераждането на групата. И смята собственоръчно да докаже това, макар често боязливо да прави крачки назад, към по-познатото.
Записът започва твърде емоционално и изисква от вас три минути търпение. Докато текат тези три минути, през ума ви ще минат мисли като „И какво толкова?”. Но след това, ако усетите и осмислите втората песен, предходната придобива логически смисъл – като звучене и лирика. Още на втора позиция ни посреща здраво парче с готин риф и оригинални орнаменти. А звукът има повече общи черти с индъстриъла, отколкото с който и да е западен кор. Именно тази концепция продължава да се развива напред в албума. Най-силно впечатление правят барабаните, които активно се грижат дори най-клишираните моменти да имат нотка уникалност в себе си, доколкото композицията го позволява. В средата на траклиста се случва странно завръщане към християнския метъл, което нито звучи, нито стои добре, но напред продължаваме основно в добър план. Има немалък брой песни, които няма да ви впечатлят, защото сте ги чували – дали това е вмешателството на лейбъла или историята на групата, от която членовете не могат да избягат, не става ясно. Но след такава крачка назад, следва поне един трак с хитов потенциал, който осребрява търпението на слушателя в задоволство. А опаковката на всичко това е изчистен мастеринг, който прави дори по-слабите сегменти приятни за слушане.
“Erase Me” има двойствен характер. От една страна са парчетата, които извират директно от мотива за прераждането – силни, впечатляващи, често дори оригинални. Но от друга страна, измежду тях има немалко материал, който е добре изпълнен, даже многократно вече, дори от други групи – сиреч, изтъркан. Ако нямате против да слушате клиширани парчета, или имате малко време да инвестирате докато прескачате въпросните – този албум заслужава вниманието ви.
Underoath действително се надскачат с това издание. Завръщането им показва не само музикално, но и личностно израстване. В повечето случаи такива прераждания са единствено с цел маркетинг, но тук се усеща нотка искреност. И, честно казано, хубаво е Fearless да имат няколко ценни групи, които да предизвикват любопитство всеки път, когато издадат нов материал. Явно Underoath влизат в този списък през 2018-а с “Erase Me” – колко иронично.
