Италианските знаменосци на модерния метъл Temperance отново са тук – този път с изненадващо силен албум, обновен състав и преоткрито вдъхновение. Басистът Luca Negro разказва за постоянния стремеж към еволюция и предизвикателствата пред една съвременна банда.

Поздравления за страхотния албум! Как се чувствате сега, след като цялата работа по “Of Jupiter and Moons” е зад гърба ви и феновете скоро ще могат да го чуят?

Човече, чувстваме се страхотно! Това беше голяма цел за нас. От една страна, това е четвъртият студиен албум, който издаваме само в рамките на четири години; от друга, това е първият ни запис с подобрен и обновен звук, както и с новия ни състав. Нямаме търпение да изпълняваме тези песни на живо и да се срещнем с хората – много съм любопитен как ще реагират на новата ни музика!

Що се отнася до композирането, този път сте се отдалечили от клишетата на модерния метъл в полза на едно по-стегнато и тежко звучене. Каква беше мотивацията ви по време на създаването на албума?

Абсолютно е така! Мотивацията ни се състоеше в това, че имахме да кажем нещо, да предадем нещо, да комуникираме нещо. Преди всичко друго, музиката е комуникация. Аз съм първо музикален фен и чак след това музикант, и затова наистина вярвам, че целта ни с Temperance е да свирим музика, която да казва нещо на хората. Започвайки от тази идея и пречупвайки я през сърцата ни, музиката постепенно стига до състояние да бъде записана и изпълнена на сцена.

В албума могат да се чуят много симфонични и пауър метъл влияния, както и страхотно свирене на китара. Това е доста освежаващо в една епоха, в която всеки сякаш се опитва да натика колкото се може повече поп, диско и електронни елементи в музиката си…

Това просто се случи спонтанно – ние сме хора, които са влюбени в музиката. Повече от всичко друго обичаме да експериментираме. Искаме да дадем на музиката си нужната свобода, за да може сама да се изрази, дори това да означава да стъпим в различни жанрове с отворено съзнание.

Можеш ли да хвърлиш светлина върху скорошната промяна в състава ви? Какво доведе до раздялата с Giulio и Chiara, и как избрахте заместниците им?

Накратко, тези четири години промениха живота ни – първоначално като музиканти, но и като хора. Само за четири години с Temperance издадохме три студийни албума и едно концертно DVD. Мисля, че тъкмо DVD-то беше повратен момент в първата ера за бандата. То сложи край на един цикъл от събития и представя развитието на звука ни в първите три албума. Както знаете, сега имаме двама нови водещи вокалисти. Те ни помогнаха да подобрим звука си, а и да достигнем до общо трима певци, което внася оригинален момент в хармониите на модерния метъл. “Of Jupiter and Moons” е и първият студиен запис с участието на барабаниста ни Alfonso, който се присъедини към състава едва преди година за DVD-то ни. “Of Jupiter and Moons” е чудесно свидетелство за новата химия между нас. Животът продължава и всичко е част от една безкрайна еволюция…

Не беше ли малко плашещо да запишете албум без един толкова важен композитор и без основния си текстописец?

Наистина беше огромно предизвикателство, защото изведнъж всичко се промени. Но независимо от това, нищо не може да промени това колко обичаме Giulio.

Клавирите все още играят много съществена роля в музиката ви. Кой е отговорен за оркестралните партии в албума?

Всички оркестрации са аранжирани от нашия ръководител Marco Pastorino. За песента “The Art of Believing” извикахме Luca Zanon да свири на Хамънд органа, но повечето клавири са в изпълнение на Michele Guaitoli, нашият нов вокалист.

Вокалните аранжименти сега са повече базирани върху дуетната форма, докато преди бяха доминирани от гласа на Chiara. Това прави новите парчета доста по-разнообразни.

Ние в Temperance се опитваме да градим мелодиите си върху хармониите между гласовете на вокалистите. Сега имаме цели три страхотни гласа – едно трио, което разшири възможностите на звука ни и представя новите подходи, включени в “Of Jupiter and Moons”.

Повече от всякога, акцентът пада върху запомнящите се мелодии – почти всяка песен в албума е огромен хит. Според мен дори хора, които не слушат задължително метъл, биха могли да ги оценят.

Много ти благодаря! И аз се надявам, че този запис ще достигне до там, където предишните не са успели.

Явно не ви е страх да поемате рискове – например “The Art Of Believing” е най-неортодоксалното ви парче до момента. Как ви хрумна да включите в нея хард рок рифове, Хамънд орган и госпъл вокали?

Тази песен се роди от идеята да се докоснем до различни жанрове и да ги съчетаем с метъла. Когато първоначално чух един от демо записите на Marco, си помислих, че е направил кавър на Deep Purple, хаха! Но пък аз обожавам Deep Purple, имат невероятен звук.

“Daruma's Eyes” пък е прогресив парче, откъдето и да го погледнеш. Можем ли да очакваме повече такива композиции от вас в бъдеще?

Вероятно би могло да се случи! Умирам си да свиря това парче, най-вече заради смените в темпото. Нали все пак съм част от ритъм секцията…

Откривам силно кинематографично усещане из целия албум – все едно слушам саундтрака на някакъв епичен научнофантастичен филм…

Прав си, и аз го усещам по същия начин! Като хора сме повлияни от какво ли не от заобикалящия ни свят, особено от музикалната му част. Същевременно смятам, че в “Of Jupiter and Moons” могат да се открият много вдъхновения от света на киното, особено научната фантастика. Един пример за това е “Интерстелар” на Кристофър Нолан – филм, който силно впечатли всеки един член на бандата, и чието настроение се усеща ясно в албума.

В доста ревюта ви поставят редом с имена като Amaranthe, Delain и Within Temptation. Да се сравняват банди е глупаво, но все пак какво мислите за модерната метъл сцена и чувствате ли се част от нея?

Добър въпрос! Мисля, че преди да започнем да определяме параметрите на даден музикален жанр, е по-важно да видим дали той въобще има какво да каже. Според мен правилният въпрос е не толкова “Каква е формата на тази музика?“, а по-скоро “Какво носи в себе си тази музика?” Както казах, аз съм музикален фен преди да съм музикант и вярвам, че с Temperance целим да създаваме музика, за да предадем някаква емоция – както в студиото, така и на живо. Разбира се, обожавам бандите, които спомена, и за мен е комплимент бандата, в която свиря, да бъде споменавана заедно с тях.

Какво е състоянието на метъла в Италия тези дни? Успявате ли да се издържате само с музика?

Започнах да слушам метъл като много малък и оттогава съм фанатик на тази тема – обичам да колекционирам физически издания на любимите си изпълнители. С годините не само метъл жанрът, но и световната музикална сцена се промениха много... Повече от всякога, днес трябва да подкрепяме сцената, защото оцеляването ѝ зависи от това! Така че ходете на концертите на любимите си банди – там ще можете да си купите тяхната музика и други стоки директно от тях. Ако всички музиканти можеха да изоставят съревнованието помежду си и да се помагат, сигурно нещо би се променило…

Делили сте една сцена с големи банди като Luca Turilli’s Rhapsody и Nightwish. На какво ви научиха те?

Лично аз научих, че най-добрите мигове за един музикант са тези, които той прекарва на сцената! Тези групи ни показаха как наистина да се забавляваме по време на концерт заедно с феновете.

Свирихте в България миналата година – какво помниш от това посещение и кога можем да ви очакваме отново?

Да, концертът ни в София беше истинско вълшебство! Разбира се, бихме се радвали да свирим в България отново, и ще направим каквото зависи от нас, за да споделим новата си музика с вас!