Ежегодната зимна нощ, посветена на екстремния метъл, се проведе на 21-ви декември в столичния клуб Трафик под надслов Winterstorms 2003. Организацията на събитието беше добра, макар събралата се отрано пред дискотеката публика да постудува около половин час, преди вратите да се отворят в 21 часа. Присъстващите, чийто брой бе между 200 и 300 души, бързо запълниха мястото около импровизираната сцена. Същинският концерт започна скоро, открит от благоевградските дебютанти Inspell. Двучленната банда, състояща се от китаристите Ники Велев (познат ни от Samhayne, Frostbitten, Darkmoon Rising и редица други проекти) и Станислав Георгиев (Grond), бе приета много добре от публиката. Още от първите акорди започна бясно размахване на ръце и коси, което по-късно дори прерасна в образцово пого, макар музиката да не предразполагаше към такова. Inspell забиха изключително силно, показвайки завидна скорост и китарно майсторство, с каквото малко родни състави могат да се похвалят. Барабанните и клавирните партии звучаха на запис, което принуждаше групата да следва точно ритмите и не даваше много място за импровизация, но и така чутото бе впечатляващо. Първоначално китарите леко заглушаваха плейбека, но проблемът беше отстранен и звукът - балансиран. В продължение на около половин час Inspell радваха феновете с експерименталния си симфоничен блек: изпълниха над двадесетминутния си опус “The Snow Queen”, дори чухме и кавър на Dissection.
Последва кратка настройка на техниката (нещо, което се повтаряше след изпълнението на всяка група) и на сцената се появиха Dimension Of Harm. Водени от Владислав (ex-Desolate), те изсвириха няколко песни в характерния си “ковенантски” блек метъл стил. Групата представи доста материал от предстоящия си албум, който звучеше обещаващо. За разлика от други концерти, този път бек-вокалистката им Светлана се вписваше адекватно в музикалната картина. Клавирите не доминираха звученето, а напротив - допълваха го по доста удачен начин. Като цяло Dimension Of Harm удариха доста силно, подготвяйки ни за следващата група - Demonism. От самото начало на сета им пролича, че Lord Hades (китара и вокал) е на отлично техничеко ниво - комбинираше с лекота среднотемпови пасажи с чести сола, създавайки страхотна атмосфера. Групата свири нов материал, който звучеше доста по-раздвижено и разнообразно от “Like Tides Into Black”. Смени в ритъма, интересни китарни хрумвания, въобще - качествен скоростен блек метъл. Лично за мен Demonism бяха един от най-силните състави за вечерта.
Още с появата на The Revenge Project публиката изпадна в еуфория, а първите инструментални звуци отприщиха вълна на неистов бяс, който не затихна до края на изпълнението им. Касапницата беше тотална - групата свиреше като изтървана, а вокалистът MaxPain не спря да куфее и да подканя присъстващите, същевременно ревейки на предела на възможностите си. Kalhas не изпъкваше с нищо особено зад барабаните, но създаваше добър ритъм за останалите от бандата. Публиката също не пожали The Revenge Project и съвсем закономерно ги изкара на бис, вместо да ги остави да напуснат сцената. След тях излязоха Korozy, неслучайно считани за лидерите на родната блек метъл сцена. Гани и компания изсвириха познатия ни сет, включващ атмосферичните класики “Tsar Samuil’s Endless Night”, “Keeper Of The Cemetery” и “From The Cradle To The Grave”, както и песни от предстоящия им албум. Групата направи и неизменния кавър на W.A.S.P. - "L.O.V.E. Machine", издържан в характерния стил на нашите момчета. Korozy за пореден път ме убедиха, че са изключително компетентни музиканти, а симфоничната им музиката по нищо не отстъпва на тази на западните им колеги от жанра.
Единственото разочарование за мен бяха Ork - след групи като The Revenge Project и Korozy ми бе трудно да се впечатля от традиционния им монотонен блек. Още по време на първата от песните, които изсвириха, възникна проблем с микрофоните на барабаните, вследствие от което се чуваше единствено касата и понякога чинелите. С отстраняването на неизправността положението не се подобри особено, което се дължеше най-вече на крайно еднообразните ритми. Макар Ork да свириха с желание и Count Vassilium да демонстрира прекрасни гласови данни, публиката остана пасивна през по-голямата част от изпълнението им и не ги извика на бис, както направи с предишните три групи. Вместо концертът да приключи с Ork, последни забиха култовите детаджии Hyperborea, приветствани от феновете. Погото не спря дори за момент, а тези на предния ред ведно с групата си изкривиха вратовете от куфеене. Освен бруталните авторски парчета, чухме и кавър на “Troops of Doom” (Sepultura). Групата се раздаде тотално и постави достоен финал на събитието.
Едва ли някой си е тръгнал разочарован от Winterstorms… Фестивалът за сетен път доказа, че родната екстремна сцена е на световно ниво и българските банди са в състояние да правят оригинална и технична музика.
