Ревюта
Група: God Is An Astronaut      Албум: Epitaph      Автор: Alice      Май, 2018
God Is An Astronaut - Epitaph (ревю от Metal World)

Като едно от водещите имена в пост-рок подразделението на експерименталните жанрове, God Is An Astronaut винаги са представлявали значителен интерес за любителите на духовния, трансцедентален и като цяло по-дълбок подход към музиката, който – освен че прониква като невидима игла във вените и те инжектира с чиста доза изкуство – те кара искрено да се замислиш над цялото си съществуване и беглото ти значение в контекста и мащаба на необятното вселенско цяло, реещо се около всички нас. Най-новият продукт на музикалната медицина носи името “Epitaph” – приема се без мярка, страничните ефекти са неминуеми, а резултатът е почти мигновен. Затова се отпусни, отвори съзнанието си и… просто слушай.

Небесното ембиънт пътешествие започва с едноименното парче, напоено с етерична психеделика, която се разгръща леко, бавно и неочаквано се насочва право към ядрото на безмилостно тежкия пост-рок спектър, чрез който могъществото на “Epitaph” веднага достига чак до мозъка на костите. “Mortal Coil” прави почти същото и вече започва да разкрива цялостната концепция на албума, водеща до тъмни и меланхолични пътеки, много по-различни от почти всичко, което сме чували от God Is An Astronaut до момента. Въпреки безспорния им композиторски гений, този път ирландците отдават най-голямо значение преди всичко на сантименталния елемент и не толкова на жанровото комплициране и напластяване. Доказателство за това е и “Winter Dusk / Awakening” – едновременно изключително семпла и шокиращо силно докосваща композиция с гарантиран чувствен афект. Още по-деликатното начало на “Seance Room” продължава да преоткрива още нови креативни небосводи и прекрачва съвсем непознати територии, но в случая това е повече от прекрасно. Към средата си обаче песента претърпява поредната катаклична стилова промяна и от крехка феерия се превръща в необуздана и почти агресивна звукова атака. При всички положения, сеансът е успешен. “Komorebi” от своя страна не предлага подобни изненади и разчита изцяло на мира и спокойствието, за да постигне желания си медитативен ефект. Следват го двете най-сублимни парчета: “Medea” и “Oisín”, които с общи усилия постигат емоционалното прераждане, породено от болезнено искрената красота на “Epitaph” – по-величествена от всякакви думи.

Финалът е и една своеобразна епитафия, вещаеща началото на нова ера за God Is An Astronaut. Всички творчески прегради вече са прескочени, а границите са недостижими – някъде там, отвъд звездите.

Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт