Каквото и да си говорим, с “Ire” Parkway Drive показаха друга своя страна, която обърка голяма част от феновете. Но, както с всяка друга група, така си спечелиха и много нови, които откриха качества в музиката, които допреди почти изцяло липсваха. С други думи, може да се каже, че PWD се промениха. Не толкова застрашаващо, както при други, но достатъчно, за да се усети.
Същевременно, не може да се отрече статута им на велика метълкор група. От подвизи, през дискография с хитове, те извоюваха тази титла и нямат никакво намерение да я дават без битка. И да, докато обвиненията се сипят, “Ire” си остава едно от най-интересните им и богати издания. Сега следва “Reverence” – поуката, с обещана по-висока доза тежест. И още толкова много.
Още с “Wishing Wells” виждаме, че обещанието е спазено. Силно се усеща по-голямата емоционалност и разгърнатата мелодика на “Ire”, но бруталната тежест е налице и е готова да отвее главите на слушателите. Самият текст на парчето бълва агресия и типичната доза смисъл, на която всички са свикнали. Следва безпрецедентният хит “Prey” – запомнящ се и мелодичен, но също малко разчитащ на примесите, подобаващи на века ни. Но никой не би отказал напевност, особено на концерт. Усещат се и китари, леко вдъхновени от фолк метъла – този знак трябва да е ясен за доста меломани. Продукцията е изтрещяващо добра, а звукът – прекрасно разпръсващ се около слушателя. Солата се реят, басът дъни, барабаните разтърсват, а брейкдауните вратотрошат. От тази гледна точка всичко изглежда сякаш същото, но промяната е осезаема. Освен когато тракът е напълно неочакван и прогресивен, а тук има няколко такива. Вдъхновените от рапа примеси, които чухме в “Ire”, се появяват и тук, но отново са добре сложени и обосновани. Също чуваме и невероятни хорови композиции, които бъркат в душата, в акомпанимента на цигулки. По всичко личи, че този състав не може да се побере в един жанр вече. Тематиката из албума е бегло религиозна, в очаквания смисъл на антитезата-метафора. Работата е изключително вдъхновена и, трак след трак, качеството не пада дори за миг.
Да, така е – Parkway Drive не са толкова тежки и брутални, колкото преди, но са обогатили музиката си и така постигат много повече в композиционен план. Защото са една от малкото способни групи, които имат опита да направят този скок. Абсурдно е да бъдат отричани само защото правят по-богата и адски качествена музика. Но присъдата е сигурна: вече метълкорът е мелодичен. А понякога не е метълкор, защото изкуството изисква отдаденост и жертви.
Всички обичаме да рамкираме музиката в жанрове и да я етикираме с качества. Но като теглиш чертата, остава хубава или не. А Parkway Drive за пореден път издават страхотен труд, с който показват редица свои преимущества и доказват целия натрупан през годините опит. Чрез неконтролирани експлозии, избухващи в чудати форми и цветове, чийто дим се издига до висините, до самия пантеон на метъла, където завинаги ще кънти отзвукът от “Reverence”.
