Интервю със Sander Gommans - китарист на After Forever и лидер на HDK
Здравей, Sander! Благодаря ти още веднъж за бързия отзив!
Привет! Няма проблем, аз също се радвам, благодаря много за интереса и подкрепата!
Защо избра Hate Death Kill за име на новия си проект? Звучи доста агресивно, предполагам, че това донякъде описва и самата идея. Разкажи повече за това, защо избра точно тези музиканти?
Като за начало, наистина замислих проекта с идеята да бъде екстремен, но пък и се получи доста забавно. Нямах идея дори как искам да кръстя евентуалната банда, но от един момент нататък нещата започнаха да стават все по-сериозни, затова и реших да запазя несвързаната поредица съществителни, после пък запазих единствено абревиетурата. Написах инструменталните части още преди години, получиха се много по-агресивни от песните на After Forever, затова и имах нужда от някой, който да се захване с текстовете и вокалните линии, а знаех, че Amanda Somerville е идеална за целта. Насоката на текстовете вече беше в главата ми, но тя трябваше да ги изостри и свърши чудесна работа. Просто ми трябваха музиканти с “екстремни” качества, каквито и демонстрираха, всъщност. Peter Vink (Star One, Ayreon) беше заинтересован още от самото начало и затова той беше човекът, който се занимаваше с баса по време на записите. Той ми даде и някои много интересни идеи, но съм доволен и от всички други музиканти, които работиха с мен по HDK, тук е и моментът да им благодаря още веднъж!
Добре, но така и не знаем дали HDK ще остане със статута си на страничен проект, в който да изпробваш и вложиш нови неща, или възнамеряваш да го превърнеш в истинска група?
Искам да издадем няколко албума, тъй като всъщност далеч не страдам от различни идеи, но не, няма да се стигне до появата на нова реално актуална банда. Приоритетът ми все още се нарича After Forever.
По този случаи, какви са плановете ти за After Forever, можем ли да очакваме някаква активност в скоро време?
Още не мога да кажа със сигурност, целта е да продължим, но все още не е ясно под каква форма ще бъде. Обмислям всички потенциални възможности, независимо от това какво, защо и по какъв начин ще правим нататък, но едно е сигурно – мотивацията ни трябва да бъде стопроцентова, каквато винаги е била с After Forever.
През януари прочетох за здравословните ти проблеми, които наложиха прекъсването на изявите на бандата за почти цяла година напред. Надявам се, че вече всичко е наред, как се чувстваш тези дни?
Благодаря, доста по-добре съм! Да, след онези пристъпи ми се наложи да внимавам повече и да се вслушвам в сигналите на тялото си, което и правя, защото последиците все още могат да станат по-сериозни. Затова и подхождам с повече предпазливост, но духът и енергията ми се възстановяват достатъчно бързо!
Радвам се да го чуя! Това се случи след издаването на последния ви албум, който се превърна в един от любимите ми ваши записи и въобще е сред най-успешните за 2007-ма година. Разкажи ми повече за него, детали около текстовете, как протече композиционния процес?
Благодаря много! Смятам, че специалното в случая е това, че направихме записите в съвсем различна обстановка от тази, на която бяхме свикнали – чувствахме се едновременно бесни заради откровеното изнудване от страна на Transmission, предишния ни лейбъл, но в същото време бяхме и развълнувани пред възможностите, които се откриваха пред бандата и работата ни с нов разпространител. Самият албум отразява всякакъв вид емоционалност, което може да се разчете лесно не само от лирическа, но и от музикална гледна точка. Предизвикателството беше огромно, но донякъде представляваше и смесица между това, което направихме предишната година и разни нови елементи, които решихме да включим.
Имаш ли любим албум от цялата дискография на After Forever?
Ха-ха, всъщност да, визирам конкретно последния и наистина мисля, че именно той е един от най-завършените ни и пълноценни записи във всяко едно отношение. В сърцето ми е отделено и специално място за “Invisible Circles”, още един албум, който бе голямо предизвикателство и единственият албум, който лично аз си пускам отвреме навреме.
Бандата съществува вече 13 години. Ако погледнеш назад, има ли нещо, което би искал да е различно и как би го променил, ако имаше тази възможност?
Въпреки че много неща не отговориха на очакванията ни, също така допринесоха и по един по-абстрактен, но все пак позитивен начин. Всяко нещо води до друго и по този начин човек трупа опит, което бе и все още е от голяма важност за нас. Чувствам се по-сигурен и заради всичките трагедии, през които преминахме като банда, по този начин се научих и да ценя много по-силно това, което ми се отразява по някакъв благоприятен начин. Затова... не, не бих променил нищо.
На 15-ти ноември ще свирите под съпровода на холандския симфоничен оркестър (Metropole Orchestra), Разбрах, че става дума за музикални теми, създадени специално за компютърни игри, а не за ваши собствени песни. Как всъщност се стигна до това и отделно разкажи повече за сътрудничеството ви със струнния квартет (Red Limo String Quartet), който напоследък е толкова дискутиран във форума ви?
Клавиристът ни Joost създаде оркестралните аранжименти и в двата случая, а тъй като After Forever е банда, която свири в различни стилове, бяхме поканени да участваме на концерта, посветен на игрите. Мисля, че ще се ни се отрази добре да бъдем отново заедно на сцената, но без да ни се налага да изпълняваме песните на After Forever, все още не е дошло времето за това. Затова и гледам на това като на възможност да се насладя на усещането от сценичното присъствие за пореден път, което винаги е добре дошло! Струнният квартет Red Limo наистина свири нашите собствени композиции, ще им придадат много интересна музикална насоченост! Floor ще участва, разбира се, така че очаквам с нетърпение резултата!
Имах удоволствието да ви гледам на живо веднъж, по време на миналогодишния фестивал Artmania, където представихте и някои от новите си песни. Малко групи носят такъв наелектризиращ заряд на сцената, от вас направо си струи енергия! Обсъждали ли сте някога евентуалното записване на концертно DVD?
Да, обмисляхме това, но лошото е, че не можем да използваме нито една песен от времето, по което ни издаваха Transmission, защото те категорично отказаха да ни съдействат дори в този аспект. Затова и за жалост вероятността да издадем DVD е доста малка, поне за момента.
Жалко... Надявам се, че все пак такова ще последва. Нещо, което често ме гложди - специално за мен съществува определено жанрово разделение и според страните, в които се създава даден тип музика, а родната ти Холандия разполага с едни от най-големите имена в симфоничния метъл и въобще държи доста козове, когато става въпрос за банди с женски вокали като After Forever, Epica, Within Temptation, Orphanage, а и нови попълнения като Delain, Nemesea и т.н. Как си обясняваш това?
Трудно мога да кажа, тъй като самият аз не възприемам сцената в този неин размер и при все факта, че все пак разполагаме с вокалистка, се стремим да покажем по-различна страна от възприетата за нормална в този жанр. Лошото е, че също така и не се чувствам като съществена част от холандската сцена, страстта ми лежи основно в траш, дет и хеви метъл групи, от които повечето, както самата ти каза, нямат особени корени тук. Различният фокус върху определените музикални стилове за мен се обяснява на принципа на връзките, или по-точно, когато дадена група успее да пробие в страната си, някак е по-лесно за останалите новоизлюпени банди да тръгнат по нейните стъпки, така че да имат по-добър шанс за успех и повече популярност, поне в известна степен. В крайна сметка, мейнстриймът за жалост е една доста ключова дума тук.
Каза, че не си възнамерявал да използвате вокалистка? Floor притежава най-уникалния глас, който въобще някога съм чувала, става дума за огромна доза вроден талант, разнообразни и невероятно богати вокални възможности. Тя се присъедини към бандата след смъртта на първия ви вокалист - Francois Reulen, но по това време бе все още едва на 16, така че трябва да ви е впечатлила наистина страшно силно.
Така и стана, Floor просто се появи като тайфун и показа на какво е способна – никога не съм мислил, че някой на такава крехка възраст притежава такъв силно изявен талант в пеенето. Просто беше твърде добра, за да си позволим да я изпуснем! Тя има наистина мощен глас и със същата сила преспокойно може да замести мъж, изпълняващ вокалите. След трагичния случай с Francois аз самият нямах никакво намерение дори да търся жена, която да поеме ролята на фронтдама, просто така се случи.
Странно, Stephen van Haestregt от Within Temptation коментираше нещо доста любопитно, когато издадохте компилацията “Mea Culpa” – описваше отношенията между теб и Floor като доста обтегнати, сякаш двамата сте като огън и вода, става въпрос за записите към албума “Prison Of Desire”. Какво толкова се промени?
Ха-ха, да, наистина пораснахме и двамата, във всяко едно отношение. По този начин човек се научава да цени повече останалите, които не са точно като него, или пък тези, до които е близко по душевност. Станахме много близки и дори имахме връзка в продължение на шест години!
Ами страничните проекти на Floor? Тя дава уроци по пеене, наскоро участва и в албума “01011001” на Ayreon, а след това обяви, че започва работа с Jorn Lofstad върху демо материал, нещо ново там?
Ако тя не дава уроци по пеене, то кой друг?! Шегата настрана, знам само, че новият материал, по който работят двамата с Jorn ще звучи много различно от това, което правим в After Forever, с повече акценти върху рок влиянията, но съм сигурен, че ще се получи невероятно!
Май си падаш по това да включвате гостуващи музиканти в After Forever - Arjen Lucassen, Marco Hietala, Sharon den Adel, Damian Wilson, George Oosthoek, в последния ви албум участваха и Jeff Watters от Annihilator и Doro Pesch – как решаваш кой ще е подходящ за дадена песен, имал ли си някакви паметни моменти с тях?
Лошото е, че повечето от записите всъщност се осъществяваха в различни музикални студия, често ни се е налагало да сменяме дадена локация с друга, затова и не сме имали възможности за чак толкова групови събирания. Но няма как да не отбележа, че всеки един от тях е невероятен и като човек, и като музикант, така че можехме спокойно да обсъждаме всякакви странични теми, но когато нещата в един момент опираха до реалната работа, всички се показваха като сериозни музиканти с голям опит и демонстрираха невероятен професионализъм.
Кои са любимите ти банди, какво слушаш тези дни? Някой от сравнително новите албуми да те е впечатлил?
Сред любимите мога веднага да изброя Europe, Annihilator, Dream Theater, Dissection, Judas Priest – не мога да допусна да мине и седмица, без да съм чул “Painkiller” поне веднъж. Харесах доста малко от новите записи, но “Death Magnetic” на Metallica се оказа доста по-добър от това, което очаквах, особено след “Saint Anger”. Харесват ми и някои нови насочености като тези на Mastodon, например, така че ще видим как ще проявят и занапред.
Ще се радвам да се видим отново, независимо за коя от групите ти говорим. Разбира се, мога само да стискам палци за бъдещето на After Forever, надявам се някой ден да имаме удоволствието да ви гледаме в или около България, би било прекрасно! Кажи нещо на феновете си тук!
Това ме радва искрено, защото си нямам и минимална представа каква всъщност е фен базата ни там! Винаги се радвам на интереса от страна на феновете, така че лесно можете да се свържете с мен чрез сайта ми (www.myspace.com/sandergommans). Благодаря още веднъж за подкрепата в България!
А аз благодаря още веднъж за интервюто! Пожелавам на теб и бандите ти всичко най-добро, успех и занапред, заслужаваш го!
Хей, мерси, оценявам го, наистина! Дано се видим още веднъж, а защо не и повече пъти, времето ще покаже. Ще се радвам да поддържаме връзка, всичко хубаво и от мен!
