2012-та едва ли можеше да има по–добро начало от новия албум на Alcest, също както и януари очевидно нямаше как да предложи по–хубав понеделник от този, в който интервюираме французите. С Тодор Красимиров наблюдаваме сивеещ, апатичен и втечнен вариант на София, радваме се на гадното време и чакаме настъпването на уговорения час. 12:00. Нашият момент. Свързваме се с Париж, като изобщо и не предполагаме, че оттам Stephane Paut, по-известен с псевдонима си Neige, ще ни пренасочи към едно съвсем друго измерение. Онова от детството му. Там, където е намирал убежище, бягайки от заобикалящата го реалност. В неговия свят. Явно Париж все пак не е достатъчно добър… Поне за интервюта.

“Благодаря за интереса към Alcest!”. Любезен, търпелив, открит, Neige е от онзи тип хора, които говорят нито твърде много, нито твърде малко и предразполагат към спокоен и отворен диалог. Когато е запитан какво го подтиква да прави толкова емоционална музика, отговорът му придава странна естественост на доста от въпросите, които предстоят: “Както може би знаете, тази банда има специална концепция и аз намирам вдъхновение в неща, които нямат нищо общо с онова, което ни заобикаля. Вдъхновен съм от езотерично преживяване, което имах като дете. Опитвам се да изразя неземни, ефирни и извисени чувства.”

Предвид есенцията на Alcest, както и добре познавайки предния им (също втори студиен) албум, “Ecailles De Lune”, нормално е да се зачудим дали “Les Voyages De L’Ame” разказва своя история (в историята), разделена на отделни части/песни. Но ““Les Voyages…” не е концептуален албум, просто друга страна на старата концепция. Аз сравнявам концепцията на Alcest с един единствен камък и всяка песен, всеки албум се занимава с различен стеничка на въпросния камък. Този път исках да стигна дори по–дълбоко и ясно в оригиналната концепция на бандата и използвах аналогии с книги за Близките срещи със смъртта и астралните пътешествия.”

Без съмнение новият запис провокира адмирации на няколко нива. Той е типичен Alcest, с всички онези реещи се, нежни и в също толкова смазващо емоционални мелодии на бандата. Той обаче е и различен от монолитната цялост на “Ecailles…”, композициите са самостоятелни и еднакво ефектни както заедно, така и поотделно. “Да, песните могат да се слушат една по една, но в същото време много хора около мен казват, че “Les Voyages De L’Ame” е най–монолитният албум на Alcest. За сравнение – “Ecailles…” беше разделен на две части и песните стигаха много различни регистри”. Какво ли се е променило в артиста Neige за тези две години? “Като музикант, мисля, че добих зрялост и композиторски умения, понякога дори прилагайки теория, която научих, когато бях в консерваторията. Този албум е еволюция от предишните ми издания, обобщаващ предпочитани от мен аспекти на предишните.”

Що се касае до истината зад заглавието, Тодор осезаемо въодушевява Neige с въпроса за спиритуалното пътешествие и неговото значение в новия албум. “С това заглавие могат да се правят много интерпретации. Първата би била да го разглеждаш от мечтателския аспект. Или дневната мечта, ако трябва да сме прецизни. Един мечтател има бродещ дух и благодарение на въображението си може да “отиде” в други реалности. Моят възглед за това заглавие е по–“първичен”, спонтанен… Според мен то говори за факта, че нашата душа, нашата есенция може да бъде разделена от тялото: когато умираме, когато някои хора казват, че са изживяли астрално пътешествие. Когато аз самият имах извънредно силни привидения от друга реалност, а нея може би съм я познавал преди живота си тук.”

Впрочем, никога не е излишно да се каже, че Alcest са абсолютните лидери на т.нар. шоугейз. Субжанр, за който черният цвят в чисто символен аспект не е никакъв приоритет, макар че смесен с блек метъл, шоугейзът дава твърде добри резултати (но това е друга тема). Та ако “Ecailles De Lune” е лунният албум на французина/те, дали “Les Voyages De L’Ame” не е слънчевият? “Със сигурност е по–позитивен и даже по своему извисен, а аз това и очаквам от Alcest. Доста хора се оплакаха, че новият албум е по–малко мрачен от “Ecailles…”, но точно така трябва да бъде. Мисля, че “Ecailles…” стои малко встрани от останалите записи на Alcest. Не че има нещо лошо, просто факт.”

Тази банда е известна с уникалните носталгични качества на нейната музика. По какво тъгува Stephane Paut? “Не тъгувам, просто изпитвам дълбока носталгия по мястото, което “виждах”, тъй като то е най–красивото и невероятно нещо, което изобщо можем да си представим. Сякаш с единия си крак съм стъпил тук, а другият е забил корени в онова далечно измерение. Във всеки случай съм си доста носталгична персона. Но не смятам, че има нещо наистина тъжно в музиката ми, предпочитам да говорим за носталгия. Която е смесица от тъга и удоволствие”. А какво символизира паунът? “Това беше нашият начин да не изобразим човешко същество (би било твърде “убедително”). За мен това е божествено същество, много обаятелно и енигматично. Обожавам цветовете на пауновите пера, толкова добре подхождат на неземната естетика на Alcest. Паунът е част от нашата образност.”

Напоследък явно е някак модерно да се оплакваш, че Alcest оставят суровите вокали в миналото. “Успокояваме” Neige, че те и без друго никога не са били най-важното в неговата музика и (само!) за всеки случай питаме какво го провокира да спре с раздиращите блек ревове. “Вече не пасват в моя начин на съзерцание и създаване за Alcest. Не ги правя инстинктивно повече и си мисля, че не е хубаво да се насилвам. Нямам нищо против какво мислят хората за това.”

Като дете Neige е “ходил” до много интересни места. Непознати места. И всичко, което чувате, е повлияно от тях. Когато споменаваме думата “бягство” (последвана от словосъчетанието “земна реалност”), френският мечтател, поет и композитор се вглъбява в своите мисли и сякаш заговаря сам на себе си: “Интересно… Имам няколко теории, засягащи природата на това преживяване. Може би съм съхранил някои спомени от предишен живот в различен свят. Един вид преходен небесен свят, или съвсем просто казано – напълно различен такъв. И все още съм белязан от него. Другата възможност е като дете да съм имал по–отворено съзнание, което ми е позволявало да получа достъп до различен начин за усещане на всичко, което ме заобикаля. Смятам, че като човешки същества с пет сетива сме доста ограничени и имаме относително и субективно схващане за света. Ако нямахме тези сетива (например свободна душа), щяхме да градим по–прецизно и глобално разбиране за света.” Опиши го този друг свят, моля те! “Неописуемо е, затова и правя музика. То е цветове, форми и звуци, които не съществуват тук, както и емоции, които не бихме могли да изпитаме тук. Моята цел с Alcest е да дам някаква представа за всичко това – чрез музика, лирика и визуализация. Нашият свят е нескопосано подобие на това, което съм виждал”. Когато Neige не издържа на цялото напрежение, на лудата динамика, в която живеем, връща ли се там, или нещата се получават малко като в една класическа книга на великия му сънародник Антоан дьо Сент-Екзюпери… “Не мога да се върна там, тъй като сега съм по–възрастен… Нещата не са същите. Но, разбира се, то е вътре в мен и винаги ще бъде. То е като убежище. Ако не мога да се върна, тогава доброволно мога да възстановя емоции, свързани с този свят, а те са много силни и чисти. Носталгични, но пълни с надежда”.

Малкият принц на шоугейз/пост-рока не е малък повече. Живеем в такова време, че е невъзможно да срещнеш аналог на “Autre Temps”. Какво обаче е “Autre Temps” (на английски “Another Time”)? “Може да се разгледа в различен контекст, отворено заглавие е. “Друго време” може да означава безвремие, без ясна представа за времето. Също и друг свят, друга (отминала) епоха. То е колкото за неща, които са си отишли, толкова и за такива, които ще останат вечни”. О, сега разбираме. Неща като “Les Voyages De L’Ame”...