Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
AMORPHIS
Автор: Sharon
01 Октомври, 2010

Интервю с Niclas Etelavuori - басист на Amorphis.

Здравей, Niclas! Изкарахте DVD след близо 20 години на сцената... Поздравявам те искрено за страхотното издание, но защо чак сега?

Благодаря за оценката, като за начало. Тепърва го издадохме, защото колкото и да е странно, така и не намирахме кой знае колко време преди, а и все нямахме добра възможност. Важното е, че вече е факт. И докато преди нямахме подходяща снимачна площадка и добър екип, този път всичко се получи идеално – случихме на правилните хора, които се заеха с всичко до последния детайл. Сцената също се оказа перфектна за концертното изпълнение.

За заснемането на историческата част поканихте много от класическите си членове. Документалният материал е сред най-ценните разходки в миналото, които някога съм гледала, как се получи толкова добре?

Хмм, всъщност не всички от поканените успяха да се присъединят за хронологичната презентация, но се радвам, че сме постигнали желания ефект. Бяхме го предвидили като един голям преглед назад в миналото, още от зората на зараждането на бандата до наши дни. Би трябвало да изясни някои неща на феновете, както и да покаже през какви метаморфози преминаха Amorphis през цялото това време.

Презаписаната компилация “Magic & Mayhem - Tales from the Early Years” също тепърва се появи. Как решихте да преработите точно тези песни с нови вокални линии и аранжименти?

Напълно естествено - свирим много от включените песни на живо, така че решението не беше трудно. Получиха се направо главозамайващо, а и всички ги оцениха предварително по време на концертите, затова и решихме да ги включим в презаписания албум. Още повече, че искахме да ги запишем така, както звучаха по време на шоутата. Реакцията на феновете досега ни подсказваше, че ще си заслужава да опитаме, което доведе до финалния резултат. Спретнахме “Magic & Mayhem” много бързо, понеже вече бяхме свикнали с новия дух на парчетата.

Няма как да не отбележа колко добре се справя Tomi Joutsen с вокалите на някои от любимите ми класики. Един такъв обновен облик обаче със сигурност ще предизвика доста спорове. Каква е личната ти прогноза?

Надявам се, че повечето почитатели на бандата ще ги харесат. Разбира се, винаги ще се намерят фенове, влюбени до болка в старите ни парчета, но също така имаме и сравнително нови слушатели, които никога досега не са чували оригиналния материал на групата. Мисля, че това е едно добро въведение за тези, които посещават концертите ни без да имат ясна представа за старите парчета на групата.

Някъде четох, че обмисляте да презапишете и следващите три албума от дискографията си?

Все още не сме решили окончателно, а и наистина е редно да изчакаме и да преценим как феновете ще приемат “Magic & Mayhem” преди да направим това с “Elegy”, “Am Universum” и “Far From The Sun”. В момента сме се съсредоточили основно върху писането на песни за новия студиен албум, така че това може да почака. Но да, все пак не можем да отхвърлим идеята напълно.

Като стана дума, обложката не прилича на рисувана от Travis Smith. Стилът напомня доста повече на “Elegy”...

Името ми убягва, но не е Travis. Искахме да свържем рибата от картината на художника със заглавието “Majestic Beast” заради името на една от по-новите ни песни, понеже внушението е горе-долу същото. Всъщност, първоначалната идея беше да кръстим албума точно така, но в крайна сметка се спряхме на “Magic & Mayhem”. Защо? Много е просто - хаосът властваше над групата в миналото, а магията и енергията на музиката ни поддържат живи досега. Иначе си на вярна следа - дизайнерът е този, който направи оформлението на “Elegy”.

Значи говорим за Kristian Wahlin. Изключителен талант.

Същият! Това, което направи за компилацията е направо изненадващо перфектно. Не бих могъл да искам нещо по-различно.

В нощта на презентацията на DVD-то “Forging the Land of Thousand Lakes”, последният ви албум “Skyforger” бе сертифициран със златен статус във Финландия. Самото DVD на свой ред окупира първото място в редица класации – нещо, което преди не се беше случвало с ваши издания, или поне не така сензационно. На какво се дължи този успех?

На това, че през последните пет-шест години буквално се счупваме от работа, надявайки се точно на такива резултати. Записваме и издаваме постоянно, а и турнетата ни се разрастват, понеже вече отдавна не ограничаваме концертите си единствено в границите на родната си страна... свирим къде ли не, можеш да ни гледаш в избрана напосоки държава. Напоследък не сме си позволявали по-дълготрайни почивки, но няма нищо по-хубаво от това да видиш, че целият труд, който си положил, не отива на вятъра. Надявам се да продължим така и занапред, защото в момента сме пълни с най-различни идеи.

Предполагам, че някои от тях ще намерят приложение в новия ви албум. През октомври влизате да го записвате – за кога е планиран и какво можем да очакваме от него?

Планираме го за пролетта на 2011 г., но засега не мога да посоча нищо откъм конкретна дата или дори месец. За момента имаме цели 18 песни, които репетираме без спирка. Разбира се, не всички от тях ще бъдат включени в тавата, така че все още е рано да говоря за финалния резултат. Всичко е в процес на сериозна разработка, но със сигурност ще се опитаме да вкараме повече експерименти, без да загърбваме и традиционните елементи, разбира се. Ще пробваме да запишем албум, който да се хареса на всички.

Вие сте една от групите с най-гъвкавото звучене през последните две десетилетия. Каква е следващата стъпка за Amorphis в чисто музикален аспект?

Трудно е да се каже. В крайна сметка успяхме да напипаме стил, който комбинира всичките черти на бандата от самото начало на съществуването й. Напоследък можеш да чуеш всичко в музиката ни, сякаш си свидетел на един безкраен процес на тотална сублимация от 20-годишната история на групата, подсилен с нови и нови слоеве. Стараем се да вмъкваме някои непознати на самите нас музикални елементи. Въпросът е там, че не винаги можеш да предскажеш как и дали въобще ще се получат нещата, но сме длъжни да опитаме, разбира се. Това и ще направим отново.

Преди време четох, че “Skyforger” ще е последният ви албум, включващ текстове, вдъхновени от финския епос. Така ли е наистина?

Не, въпреки че идеята наистина витаеше в медийния ефир. Едва ли ще е толкова директно колкото преди, но със сигурност ще включим няколко парчета, посветени на “Калевала”. В никакъв случай няма да цитираме книгата или да включваме толкова директни препратки, както досега правихме, но не искаме да късаме с основния си източник на вдъхновение. Човек не може да избяга от съдбата си, а ние сме просто поредното потвърждение на правилото.

Вече свирихте два пъти в България. Всеки път пишете история с концертите си, а вторият беше нещо неповторимо за мен, както и за много други фенове. Кога се очертава да ви видим пак тук?

Благодаря за топлите думи! Трябва да споделя, че винаги свирим в България с огромно удоволствие. Отзивите са неповторими, затова и след първото си гостуване там си казахме, че задължително трябва да повторим преживяването, както и се получи. По време на миналогодишното ни посещение ни зарадвахте много, постоянно надвиквахте самата група, хаха! Това беше един от най-успешните ни концерти от цялото турне, направо отвъд съвършенството. Новото турне започва догодина, веднага след издаването на албума, така че със сигурност ще се видим тогава. Нямам търпение!

Ние също, повярвай ми. Вие сте една от най-значимите банди на метъл хоризонта. Вдъхновили сте цял легион групи от световен мащаб. На какво се дължи това продължително и все така успешно съществуване? Успя ли да еволюира метъл музиката през това време, според теб?

Зависи от държавата, може би е по-скоро регионален въпрос. Преди време метълът беше доста ъндърграунд музика, нещо не толкова познато, на места дори забранено. Днес във Финландия вече се е превърнала в основно мейнстрийм направление, но въпреки това все още е трудно да си изкарваш прехраната единствено от това. Все се надявам, че с времето нещата ще се променят... От друга страна, дори още в самото начало го правихме заради самата музика, а не заради едната бизнес идея. Имали сме случаи, когато далеч не всичко е изглеждало розово, но все пак продължавахме напред, защото обичаме да свирим. Тръпката от любовта към музиката е твърде голяма, за да изоставим професията си. Същински музикални наркомани!

А какво трябва да притежава една нова банда днес, за да се задържи по-трайно на сцената?

Много труд, хъс и упоритост, разбира се. На някои състави им провървява бързо, но на други може да им отнеме 10-15 години, за да се установят по-сериозно като име или звучене. В едно съм сигурен, обаче - ако свириш с пълна страст както в началото, когато тепърва си започнал, нещата ще се подредят. Дори късметът не е толкова жизненоважен, амбицията е в сила много повече.

Да си чул разни нови групи напоследък, в този ред на мисли?

Тези дни се заслушах в Spiritual Beggars, но пък бандата не е нова, а и албумът е по-стар. Напоследък турнетата и записите отнемат цялото ми време, нямам кой знае каква друга възможност, но когато ми се отдаде такава, винаги се опитвам да държа сцената зорко под око. За щастие, промоутърите от лейбъла ни Nuclear Blast ме държат в течение и очаквам всеки момент нова пратка с по-свежите попълнения към каталога им.

Ставаме двама, тогава. Притежаваш доста разпознаваем стил на свирене, кои са басистите, заради които се занимаваш с точно този инструмент?

Открай време съм огромен фен съм на британския рок. Иначе поименно Geezer Butler и Steve Harris са двамата ми най-значими учители, но маниерът на Cliff Burton ми помогна да шлифовам техниката си допълнително.

И една последна равносметка като за финал – Amorphis е не само банда, но цяла идеология за много хора, независимо дали говорим за музика или друг вид изкуство. Какъв личен смисъл намират в групата днес съставните й музиканти?

Интересното е, че разковничето си остана едно и също след толкова много време... Ще се върна на името, което спомена – Amorphis. Стараем се да се придържаме към смисъла, който съдържа то и който ни накара да го изберем за име на групата. В началото беше просто нещо подхвърлено напосоки от даден музикант, но през годините се превърна в мото. Смятам, че групата се оказа напълно достойна да носи името си, защото след 20 години, Amorphis продължават да са Amorphis – променят облика си, обновяват се, поемат в различни, неочаквани посоки. Гордея се с това, че така и не се задържахме здраво в нито една стилова ниша, но пък и никога не сме били кой знае какви традиционалисти. Пазим си “променливата” искра и винаги се възползваме от нея така, както сметнем за най-добре.

Точно това ви прави специална банда. Продължавайте в същия дух и през следващите десетилетия, а ние ще сме там, за да се наслаждаваме на музиката ви.

Не съм и очаквал друго. Благодаря за въпросите, до скоро!

 

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт