Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
BLIND GUARDIAN
Автор: Sharon
15 Август, 2010

Интервю с Marcus Siepen - китарист на Blind Guardian.

Здравей, Marcus! Доста време чакахме “At the Edge of Time”. Отдавна издавате нов студиен албум през четири години - това случайно ли е, или просто толкова време ви е нужно за изпипването на музиката?

Не е целенасочено, но все се получава така, че искаме да подобрим някоя песен. В последно време все по-често ни се случва да променяме основни аранжименти, когато композициите са вече изцяло завършени, или пък да прескочим дадена песен и да се съсредоточим върху следващата, а когато се върнем към първата, да я запишем по съвсем различен начин от първоначалния план. Напоследък като че ли това е минималният времеви интервал, в който се вписваме, за да сме доволни от крайния резултат.

Явно това е проклятието на висшия перфекционизъм. Е, ти доволен ли си?

Определено, а и не само аз. Всички сме доволни от постигнатото с “At the Edge of Time”, иначе нямаше да има смисъл да го издаваме, разбира се. Точно заради голямата пауза между албумите за нас е важно да се завърнем с нещо подобаващо и да предложим добър материал на феновете, така че да си кажат, че чакането си е заслужавало. Естествено, не винаги успяваме да покрием напълно очакванията на всички, но мисля, че с “At the Edge of Time” няма да е чак толкова трудно.

Той е доста многопластов и разнообразен запис. Доколко е продължение на звученето на “A Twist in the Myth” и доколко експериментирахте при създаването му?

По-скоро е като един общ преглед на цялото ни творчество до момента. Наистина искахме да запазим връзката с “A Twist in the Myth”, който получи доста добри отзиви, когато се появи. Това се чува ясно в доста песни, но също така включихме елементи от различните периоди на дискографията ни – например сингълът “A Voice in the Dark” или пък “Ride into Obsession” имат за цел да извадят на показ различни части от основните съставки, които правят групата такава, каквато е. Покрай работата ни върху предстоящия оркестрален албум, посветен на “Властелинът на пръстените”, решихме да вмъкнем и оркестрални парчета, за да видим как ще бъдат приети от публиката. Симфоничните моменти наподобяват атмосферата от “A Night at the Opera”, но трябваше леко да намалим ефекта на наслагване при китарите и вокалните линии, за да може да пригодим новите композиции по-добре за изпълнения на живо.

Точно симфоничното начало преобладава в една значима част от парчетата. Ако питаш мен, те са се получили най-добре. Това ли ще е новата насока на Blind Guardian?

Всички ние сме почитатели на симфоничната класическа музика, какво може да е по-добро от това да включим подобни мотиви в собствените си записи? Все пак ще продължим да издаваме “чисти” авторски парчета, понеже в оркестралните такива бандата често се губи, а и в това сме най-добри, понеже го правим отдавна. Но да, ще се опитаме да постигнем някакъв баланс между симфоничната насока и типично Blind Guardian-ската такава, за да може всеки да си хареса по нещо от предстоящите ни албуми.

 

Преди малко спомена вече легендарния симфоничен албум по “Властелинът на пръстените”. Чудесно е, че не сте се отказали от записването му. Какво се случва около него?

Работата вече тече усилено, дори имаме три-четири напълно завършени парчета. Всичко, което чувате в “Sacred Worlds” и “Wheel of Time” е една лека подсказка за това какво можете да очаквате от бъдещото му звучене. Част от основния аранжимент на “Wheel of Time” всъщност бе предвидена да влезе тъкмо в него, но след няколко промени вече далеч не звучеше така, както се надявахме първоначално. Затова си казахме, че ще експериментираме и ще включим крайния резултат в “At the Edge of Time”. Според мен това е най-подходящото парче за закриването на албума. На въпроса, все още имаме много работа – най-малкото трябва да напишем огромен процент от композициите, после пък идва трудната част, свързана с репетициите с оркестъра, а това не е нещо, което може да се претупа. Ще изпипаме албума до възможно най-малкия детайл, искаме да го направим грандиозен след цялото това време и всички обещания, които отправихме към феновете досега. До две-три години трябва да е готов, искрено се надявам да сме го издали до 2013 г.

В “Wheel of Time” и “Sacred Worlds” използвате истински оркестър, част от пражката филхармония, ако не греша. Защо се спряхте точно на него? Със същите хора ли смятате да запишете симфоничния албум?

Първоначално репетирахме с един руски симфоничен оркестър, но не бяхме кой знае колко доволни, може би защото така и не успяхме да отделим достатъчно време и да се посветим на съвместната работа с тях. Предложението да използваме пражкия оркестър дойде от продуцента ни Charlie Bauerfeind и сме изключително щастливи, че можем да разчитаме на тези музиканти, защото са истински професионалисти, напълно отдадени на работата си и сякаш предварително знаят какво се опитваме да постигнем. Смея да твърдя, че при записването на симфоничната версия на “Sacred” като че ли те имаха по-голяма ръководна роля, отколкото самите ние, но заедно създадохме абсолютно музикално бижу. Записите с тях протекоха много гладко, затова и ще ги използваме за оркестралната тава.

Какво мислиш за играта, в този ред на мисли? Хареса ли ти куеста, посветен на Blind Guardian?

Честно казано, първоначално имаше доста неща за полиране, но след пача, който изкараха разработчиците от Ascarot, работата вече беше съвсем друга. Куестът ме изненада, въобще не знаех, че са решили да ни вмъкнат в самата игра – немъртвите ни бяха откраднали проклетите инструменти?! Беше забавно да се лутам насам-натам в търсене на собствената си китара, хаха. Прекарах доста часове, потопен в играта и като че ли е доста по-динамична от първата част, което ме спечели окончателно като фен. Сега съм започнал да я преигравам, обаче времето ми е сериозно орязано, така че когато си взема отпуск през август ще наваксам.

Песните “War of the Thrones” и “Wheel of Time”" безспорно са вдъхновени от сагите на Джордж Мартин и Робърт Джордан, а сега се завръщате и към Муркок с “Tanelorn”, което ме подсеща за “The Quest for Tanelorn” от “Somewhere Far Beyond”. Какви други източници ползвахте в “At The Edge of Time”? Смяташ ли, че е възможно отново да запишете изцяло концептуален фентъзи албум, какъвто беше “Nightfall in Middle Earth” и на кои други саги бихте се спряли?

Hansi е главният виновник за тези песни, тъй като това са му любимите автори, а и вече години наред двамата с Andre ни надуват главите да запишем нещо по “Песен за огън и лед” и особено “Колелото на времето”. Така и стана, а препратката между “Tenelorn (Into the Void)” и предшественика й от “Somewhere Far Beyond” също е нещо, което замисляхме отдавна. Hansi реши, че е крайно време да върне Елрик обратно в играта, защото това е любимият му герой на Муркок. Тъкмо неговото фиктивно завръщане символизира и нашия нов поглед назад към миналото. “Ride into Obsession” е втората песен, посветена на “Колелото на времето” – песента бе записана веднага след “Wheel of Time” и тъкмо защото едноименната се получи толкова добре, решихме да не се спираме дотам. От своя страна, “Curse My Name” също е вдъхновена от книга – “Собствеността на кралете и магистратите”, написана от Джон Милтън, която поставя въпрос доколко са оправдани смъртното наказание и екзекуцията на английския крал Чарлс I. Възможно е някой ден да повторим експеримента с “Nightfall”, защото това си беше един доста добър албум, но едва ли ще е скоро, имайки предвид цялата работа, която ни предстои. Не знам за другите, но аз лично бих избрал творчеството на Зелазни, един от любимите ми автори. Andre има планове да напише нещо по любимите си компютърни игри, какъвто е маниак като нищо ще спретне музика по World of Warcraft и Baldur’s Gate.

Композиции със средновековна атмосфера като любимата на всички "The Bard’s Song", "A Past and Future Secret", "Skalds and Shadows" и сега "Curse My Name" са сред запазените марки на Blind Guardian. Предполагам, че винаги свирите поне по една от тях на концерт, след като се харесват толкова на феновете...?

Стараем се, защото тези парчета са своеобразни гвоздеи в програмата ни от доста време насам. Права си, че особено “The Bard’s Song” е нещо, което очакваш да чуеш по време на концерт на Guardian, затова би било голяма грешка да не изпълним нея или някоя от акустичните й колежки. Доста разнообразяват атмосферата, особено на големите фестивали, когато се опитваш да предложиш различни страни от музиката си на хората и да привлечеш нови почитатели. Хвърлихме доста работа по “Curse My Name” и мисля, че ще се окаже напълно достоен концертен наследник на предшествениците си.

Обложката на “At the Edge of Time” си е подчертано дигитална и всъщност първата, която залага на идеална симетрия, ако не броим донякъде основната идея на тази от “Imaginations from the Other Side”. Защо е цялата тази промяна?

Решението бе взето изцяло от новия ни художник, Felipe Machado Franco. Той вече бе запознат със сагата на Робърт Джордан и реши да се опита да създаде своя собствена прелюдия към “Колелото на времето” чрез обложката. Мисля, че се справи добре – наистина е много по-различна от всичките ни обложки до момента, но пък Felipe свърши отлична работа по вътрешното оформление на книжката към диска; всяка песен върви ръка за ръка със съответната илюстрация и най-сетне разполагаме с богато украсена визия, благодарение на въображението му. Също така, той създаде и дизайна на плакатите на предстоящото ни турне, вече e готов и с обложката на новия ни радио сингъл, която можете да видите на сайта му.

Като стана дума за турнето, кога започва то и откъде ще минете?

Тази година няма да свирим на Wacken, но Hansi ще пее заедно с Grave Digger по време на шоуто им на фестивала. Бандата ще отпразнува 30-годишен юбилей и доколкото знам ще свирят целия “Tunes of War” с помощта на духов оркестър и някои гости, сред които той, Doro Pesch и Van Canto. Ще си вземем едномесечна почивка до края на август, а после започваме обиколката, която (поне за момента) обхваща Германия, Италия, Австрия, Чехия, Полша, по-нататък Испания, Русия и Швеция. Част от датите включват Van Canto, Steelwing и Enforcer като подгряващи групи, така че купонът ще е пълен.

Вече два пъти сте свирили в България. Какви са впечатленията ви от публиката тук и бихте ли се върнали отново?

Публиката ви е великолепна! Въобще не знаехме какво да очакваме, но след първата изпълнена песен вече се чувствахме изцяло в свои води, което далеч не се случва навсякъде. Невероятно е да споделяш музиката си с фенове от страни, в които все още не си свирил, затова преживяването беше нещо уникално. Миналата година ви гостувахме заедно с Edguy и Scorpions и не разполагахме с кой знае колко време, но обещавам, че следващия път ще се реваншираме с нов и изцяло самостоятелен концерт. Засега графикът ни почти до края на годината е почти пълен, но пък турнето догодина тепърва ще се решава, така че ви съветвам да следите датите за концертите ни редовно.

През 2004-та година издадохте убийствено лайв DVD, което е и единственото ви до момента. Замисляли ли сте се за записването на ново такова?

Вече се водят преговори с Nuclear Blast, но симфоничният ни албум като че ли може да се похвали с по-висок приоритет. Ако имаме достатъчно свободно време, със сигурност ще запишем ново DVD, а и вече са се насъбрали песни, които буквално плачат за включване в лайв издание.

Върху кой албум работихте най-здраво? Имаш ли любим запис от дискографията си?

Това определено е “At The Edge of Time”, който ще остане на второ място по количество хвърлен труд след като запишем този по “Властелинът на пръстените”, хаха. Въпросът за личния фаворит е много подвеждащ, защото моите такива се менят с времето – един ден слушам “Somewhere Far Beyond” и си мисля, че е ненадминат, на другия си пускам “A Night at the Opera” и си казвам, че той съдържа най-добрата музика, която сме записвали до момента. Също така ако ми кажеш, че предпочиташ “Follow The Blind”, ще ме накараш да го преслушам и да се опитам да вникна в това, което ти харесва от гледната точка на фен на бандата. Всъщност, кой албум харесваш най-много?

Спорно, “Imaginations” и “Nightfall” са във вечна битка в класацията ми, помня, че ги прослушах в хронологичен ред. Най-любимите ми песни на Blind Guardian се съдържат в тези два албума, но ако говорим за цялостна завършеност, “Imaginations” печели. Сигурно защото той пръв успя да ми предложи това, което най-много исках да чуя от вас по онова време...

Разбирам. И това играе голяма роля - има групи, които човек отхвърля тотално, ако не попадне на подходящата музика. Затова се опитваме да поддържаме едно постоянно високо ниво, така че всеки потенциален слушател да усети есенцията на бандата на достатъчно силно ниво, независимо дали започва да ни слуша с първите или последните албуми. Планът е колкото добър, толкова и труден за изпълнение, не мислиш ли?

Да, но важното е, че работи, нали? Ако ми позволиш да си върна обратно ролята на интервюираща, би ли споделил кой е най-важният урок, който сте усвоили през тези над 20 години като група?

На първо място стои уважението – никога не се отнасяме зле един с друг, това би убило състава. Също така не пренебрегваме никого – заедно сме в цялата тази каша и сме се научили да преминаваме трудностите като едно цяло. Ключовите ни думи са “целенасоченост” и “дисциплина”.

Черпите вдъхновение от различни източници, когато композирате музика. Какво ще се получи, ако трябва да запишете песен, базирана върху историята на Blind Guardian?

Хмм, трябва да е нещо грандиозно и много разнообразно с Dream Theater-ско времетраене. Ще е интересно някой път да напишем собствената си симфония, сигурно ще бъде смесица от любимите ни музиканти – Judas Priest, Black Sabbath, Deep Purple, Queen, Metallica… Какофония с акустично начало, агресивна канонада, пауър, прогресив, а защо не и нещо по-тежко? Може би дори няма да има нужда от текстове, в такъв случай.

Запознат ли си с плановете на Hansi за евентуалния трети албум на Demons & Wizards?

Двамата с Jon Schaffer го обсъждаха надълго и нашироко миналата година, но не знам дали са определили кога ще записват. Със сигурност са решени да продължат проекта, но в последно време всеки беше зает – докато ние работихме върху “At the Edge of Time”, той издаде дебюта на Sons of Liberty. Искрено се надявам да задвижат нещата там, понеже първите два албума бяха жестоки.

Какво слушаш напоследък? Има ли нови банди, които да са те грабнали?

Нямам много възможности, но от тези, които съм гледал по концерти, Van Canto заслужават сериозно внимание. Вече сме свирили заедно с тях, сега пак ще делим една сцена, ще бъде страхотно. Имат интересен стил и цялата им вокална концепция е нещо уникално в метъла, поне засега. Поласкан съм от кавъра им на ”The Bard’s Song”, а “Last Night of the Kings”, едно от последните им парчета, звучи като излязло от наш собствен албум. Може би ще сътворим нещо заедно с тях занапред, определено ще си струва!

Ще е интересно да се чуе. Безкрайно ти благодаря ти за интервюто и търпението, дано успеем да ви видим отново тук догодина.

Аз ти благодаря за въпросите, задължително ще ви посетим. До нови срещи!

 

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт