Интервю с Riku “Q-ossi” Hopeakoski и O.J. Mustonen от Catamenia.

Поздравления за новия ви албум – “Winternight Tragedies”! Кажете няколко думи за създаването му...

Riku: Звукозаписът мина доста добре, въпреки наложилите се смени в състава по време на самата сесия. Вокалистът Mika бе заменен от O.J., а Mikko хвана бас китарата вместо Timo. Решихме да не правим драми от промяната. Просто в един момент стана твърде трудно да организираме репетиции, на които да присъстваме всички. Преди да запишем ”Winternight Tragedies”, успяхме да свирим заедно едва веднъж. За щастие новият ни басист Mikko свири с нас по време на репетициите, така че знае песните.

O.J.: За мен сесията бе доволно кратка. Присъединих се към бандата към края на записите. Момчетата се намираха в сложна ситуация – нямаше кой да изпълни вокалите. Затова ме поканиха и аз приех да участвам.

Доволни ли сте от звученето на албума и какви са отзивите дотук?

O.J.: Мисля, че се получи страхотен албум. Повечето ревюта, които съм прочел за него, са доста позитивни, а изглежда и феновете го харесват.

Riku: Отзивите са невероятни! И да, много сме доволни от албума.

Имате ли любими песни от него?

O.J.: “Verikansa” е мой личен фаворит за момента. Също така “Iced Over” е велика песен. Всъщност всяка песен в “Winternight Tragedies” ми звучи страхотно, хаха.

Riku: Трудно е да избера една песен от всички, но бих казал, че това ще е "The Heart of Darkness".

Новият албум като че ли се различава стилово от предходните два – по-епичен и разнообразен е. Промяната целенасочена ли беше или всичко се случи спонтанно?

Riku: Не сме въвеждали промени преднамерено. Това просто бе естествена стъпка напред в развитието на бандата. Може би почивката, която си взехме след издаването на “ChaosBorn” ни помогна да помислим добре върху новите композиции. Имаше повече от две години между записите на тези два албума и това се забелязва в звученето на "Winternight Tragedies".

Смятате ли да въведете още фолк елементи в бъдещите си албуми?

O.J.: Не мога да кажа със сигурност, защото всичко зависи от Riku. Но все пак вярвам, че той ще измисли убийствени песни, независимо от това какви елементи ги изграждат.

Riku: Напълно е възможно, но ще трябва да почакаме и да видим. Не мога да ти кажа отрано.

Как избрахте заглавието на албума?

Riku: То се роди няколко месеца преди да влезем в студиото за записите на "Winternight Tragedies". Измислихме го аз и бившият ни вокалист Mika. В общи линии, заглавието е доста красноречиво. Различни случки от зимните нощи, представени от различни аспекти. От отдаване на почит към загиналите финландски войници, до фиктивни истории.

В “Winternight Tragedies” отново се придържате към вълчата тема в обложката. Какво символизира вълкът при вас?

O.J.: Изображението на вълк върху обложките на албумите се превърна в своеобразна запазена марка на Catamenia. Гледам на това като на нещо положително, тъй като помага на хората да ни разпознават. Винаги е добре да се отличиш от масите с нещо свое.

Как стои въпросът с писането на музиката и текстовете в Catamenia?

O.J.: Riku създава повечето песни и текстове за бандата. Но ще видим дали и на мен няма да ми хрумнат някои добри идеи за следващия албум...

Riku: Почти всяка песен е мое дело, а текстове пишем аз и Ari. Надявам се и O.J. да се включи в писането на текстовете, защото идеите, които сподели с мен, са велики! Създаването на една песен може да бъде много лесно, но има дни, в които нищо не се появява в главата ти. Да се насилваш с измислянето на рифове и песни не е добро нещо.

Първите ви три албума рязко контрастират от “Eskhata” и последвалите го творби (които поне за мен са най-силните ви). Каква е причината за това?

Riku: Мисля, че в първите три албума все още търсехме своя стил и своята музика. Записвайки “Eskhata”, осъзнахме, че сме открили това, което сме търсили. Това беше точният стил, в който искахме да се развиваме. Всичко беше въпрос на естествена еволюция. Винаги сме имали характерно звучене, но в последните три албума успяхме да го затвърдим. Промените в състава през годините нямаше как също да не се отразят на това.

Как се роди идеята всеки в бандата да си има прякор?

O.J.: Мисля, че е нещо, свързано с много пиене. Всеки път, щом се напием, си измисляме по някой нов прякор, хаха...

Riku: Вината е във всемогъщата бира!

Все още ли носите корпспейнт грим на концерти и смятате ли го за важна част от типа музика, който свирите?

O.J.: Не използвахме корпспейнт в промо сесията за новия албум и няма да носим и на концертите си. За сметка на това направих доста татуировки на момчетата от бандата – може би желанието да се мацат с бои е отминало, след като вече са постоянно оцветени. Изключение прави само нашият клавирист Tero, който използва молив за очи и подобни глупости. Нищо чудно да е педал, а ние да не знаем, хахаха.

Какво според вас отличава добрата блек метъл група от посредствената?

O.J.: Добрите композиции и текстове. А ако говорим за “истински” блек метъл, винаги е налице и идеологическият аспект, макар че точно тази част не ми приляга.

Riku: Според мен добрите композиции се нуждаят и от добра продукция. Мразя да слушам албуми, в които песните са страхотни, но калпавият звук ги опропастява. Понякога китарите звучат като несмазани моторни резачки, а барабаните – като буркани, пълни с туршия...

Смятате ли, че финландските блек метъл банди са се изравнили с норвежките си и шведските си колеги по отношение на умения и известност?

O.J.: Разбира се! Старите норвежки групи като Darkthrone и Satyricon, са велики, но никоя нова банда от тяхната сцена не ме е впечатлила. Във Финландия има изобилие от страхотни млади банди, така че в това отношение смятам, че сме доста по-напред от норвежците.

Някакви новини от лагера на Unwrap? Бандата активна ли е? Кога най-после ще се появи официално дебютният албум?

Riku: Unwrap вече не е активна банда. Решихме да погребем проекта, тъй като същите четири човека, които бяха в Unwrap, днес свирят в Catamenia. Не виждахме смисъл да продължаваме. Може би някой ден ще пуснем албума за свободно сваляне на някой сайт.

Какви са очакванията ви за предстоящия концерт в София на 24-ти май?

O.J.: Чувал съм, че пиенето е доста евтино у вас, така че е много вероятно да пропуснем свиренето и да се концентрираме върху това да се алкохолизираме... Сега сериозно: не знам какво да очаквам, след като не сме били в София досега. Не знам дали има много метъл фенове, но ще дадем всичко от себе си.

Riku: Надяваме се настроението да е добро, да има много хедбенгинг и въобще да стане купон. Този път дори самолетна катастрофа не би ни спряла да свирим у вас, хехе.

Какво знаете за България?

O.J.: Първата ми асоциация е със Слънчев бряг и евтин алкохол.

Riku: Да! Всичко, което би могъл да иска човек, плюс красиви момичета.

Кои са петте ви любими банди за всички времена?

Riku: Immortal, Hypocrisy, Kreator, Iron Maiden и Black Label Society.

O.J.: При мен се променят отвреме навреме, но в момента това са Necrophagia, Turbonegro, Carpathian Forest, Pestilence и Motorhead.

Благодаря за интервюто! Някакви последни думи към българските ви фенове?

Купете си “Winternight Tragedies”, пазете се и заповядайте на концерта ни в София!