Интервю с Dougie White - фронтмен на Cornerstone.

Вашият последен албум “Two Tales of One Tomorrow” беше наистина приятна изненада за мен. Върна ме назад във времето със своето типично за класическия рок звучене. Защо избрахте да правите подобен тип музика във време, в което господството на агресията в модерния метъл изглежда съкрушително?

Мисля, че агресията идва от слушателите. Аз вече не съм на 20 и тези неща, които вбесяват младото поколение, не са тези неща, които ядосват мен. Пък и агресията в мен започна бавно да затихва. С течение на времето бавно разбираш, че има различни начини да изразиш загрижеността или недоволството си към възникващите ситуации. А за втората част на въпроса ти, защо сме избрали такава музика – това е просто музиката, която сама идва по съвсем естествен път от нас. Не мислим кое ще се приеме добре и не си правим сметки как да звучим по един или друг начин.

Качеството на песните е страхотно. Изглежда сякаш албумът е бил подготвян и обмислян дълго време. Издай някои детайли от работния процес.

Всичко протича горе-долу така. Steen (Mogensen, бас) ми праща идея, съвсем груба идея, аз я изслушвам и пиша мелодията, както и някакъв начален текст. Тогава я пращам обратно на Steen, който започва работа по аранжимента и отново я засилва към мен в завършен вид. Самото парче “Two Tales of One Tomorrow” е изградено от стар риф, по който бях работил, и отделна, също стара мелодия, които комбинирах и пратих на Steen. Той добави оркестрациите, металния привкус и припева. Общо взето така протича самият процес.

Заглавното парче, което ти спомена току-що, съдържа и няколко ориенталски мотиви. Как ви хрумна тази идея?

Ами, аз съм ужасно слаб китарист - не мога да свиря акорди и се справям само с изсвирването на мелодии. Това е. Всъщност, рифът от парчето е 10-11 години стар, защото го композирах още по времето, в което все още бях част от Rainbow. Но понеже там Ritchie e абсолютният майстор на рифовете, моята идея така и не беше използвана. Когато пишехме музиката за новия албум, този риф просто изскочи сам от паметта ми.

Изглежда, че Cornerstone черпи вдъхновение главно от групи като Rainbow. Мислиш ли, че магията на стария класически рок е все още жива?

Не мисля, той бавно губи актуалност и вече не се търси толкова. За мен този тип музика обаче винаги е бил голямата ми любов – обожавам оркестрациите с хамънд орган, гръмотевичните барабани и високите вокали. Винаги ще обичам всичко това.

В този си аспект, Cornerstone е уникална група. По твое мнение, защо няма други банди, които да свирят този тип мелодичен рок/метъл?

Нямам никаква идея. За да бъда съвсем искрен, аз не слушам много съвременна музика, така че не мога да знам дали има или няма други групи като нас. Хората наистина казват, че правим хард рок, точно като от старата школа, но няма с какво ново да го сравня. Аз съм голям фен на Uriah Heep, Deep Purple, Black Sabbath, Rainbow и това са групите, от които черпя вдъхновение. За Cornerstone обособихме свое собствено звучене, малко или много защото звученето на Rainbow винаги е било определяно от Ritchie, а сега с Kasper, Allan и другите си имаме наша група, която композира заедно.

Разкажи малко повече за това как се събра с другите членове на групата. Знам, че не сте от една страна.

Всъщност те са от Дания и се получава, че аз не съм от тяхната страна. Преди време, когато Steen беше в Royal Hunt, групата си търсеше нов вокалист и аз се явих на прослушванията, но не получих работата. Вместо това Steen ме попита дали искам да пея в неговия солов албум, който всъщност се превърна в първия албум на Cornerstone – "Arrival". Тази тава се прие страхотно от всички и ние получихме веднага договор за още два албума, така че той ме попита дали искам да се включа в композирането на следващия албум – "Human Stain", и оттогава досега всичко е по старому и се получава идеално. Свързахме се с Kasper Damgaard и записахме няколко демота на "Human Stain", които звучаха толкова добре, че решихме да го запазим като постоянен китарист. Allen пък е бившият барабанист на Royal Hunt и съответно са свирили доста време със Steen и се познават чудесно, така че той беше логичен избор. А Rune Brink... Мисля, че се запознахме с него в един стриптийз клуб... Не си спомням точно.

Планирате ли да заснемете видеоклип в скоро време?

Това е нещо, което сме обсъждали и може да направим, но надали скоро. Ако посетиш нашия уебсайт, ще откриеш кратък клип, в който сме събрали интересни моменти от последното ни турне – заснето е малко бекстейдж, разговори между групата, части от концертни изпълнения.

Говорейки за лайв-изпълнения, смятате ли в скоро време да направите DVD скоро? Напоследък стана модно.

Да, наистина в последно време концертните DVD-та нашумяха страшно много, но едно подобно начинание е и доста скъпо. Ако решим да го правим, ще го направим както трябва и определено няма да постигнем това с две камери и много надежда. За това трябва подходяща продукция. Ако продадем достатъчно копия от “Two Tales of One Tomorrow”, може и да попълним бюджета на групата и да се замислим за DVD.

Какво да очакваме от групата след официалното излизане на албума?

Ще тръгнем на турне в определени части от Европа, определени за съжаление не от мен – Германия, Швейцария, Австрия и Белгия. Разочарован съм, че няма да може да свирим в Италия или Франция или дори по на изток към България – места, в които никога не сме били. Правим това като част от промотирането на албума, а и разбира се като загрявка за летните фестове. Ако всичко потръгне добре, може би септември-октомври ще потеглим отново на турне.

Пожелавам ви успех и дано да направите всичко това. Ако дойдете в Източна Европа, ще останете изненадани от красотата на тази част от континента.

Безспорно. Всъщност преди известно време участвахме в един фест в северните Балкани и беше супер.

Ти си имал възможността да пееш в една група с доста превъзходни китаристи като Ritchie Blackmore, Yngwie Malmsteen, a и настоящия ти колега в Cornerstone - Kasper Damgaard. Какво е мнението ти за всеки един от тях?

Какво да кажа за Ritchie – той е вдъхновил цели поколения музиканти, а и да си призная, е моят любим китарист. Yngwie от своя страна е съвсем различен и като техника, и като изпълнение. Има страшно много хора, които се опитват да свирят като него, но никой не може да свири така, както успява той. Когато го видиш на сцената, свирейки на живо, оставаш просто изумен. Това е просто невероятно. Kasper пък е съвсем млад китарист с чудесна техника. Той е по-скоро музикант от тип Eddie Van Halen или Jeff Bеck. Успява да докопа ноти, които би трябвало да са невъзможни за изсвирване.

Каква емоция е предизвиквало пеенето за всяка една от тези групи?

Rainbow беше любимата ми група като малък, а и все още е. Така че нищо, нищо и повтарям, нищо не може да надмине това като усещане. Това може би е най-великият момент в живота ми, а и безспорно най-голямото ми музикално постижение за изминалия век. Усещам Cornerstone по-скоро като мое дете. Пък и е невероятен начин за самоизтъкване, защото хората идват да видят нас, а не някой гигантски китарен герой.

Как се развиват нещата в лагера на Yngwie Malmsteen? Ще има ли нов албум на Rising Force с теб на вокалите?

Надявам се. Yngwie води преговори със звукозаписни компании в момента; знам, че прави някакви записи с Patrick, барабаниста. Има около 25 готови песни и е само въпрос на кога ще свърша ангажиментите си с Cornerstone, за да отпътувам към слънчев Маями, за да видя океана, да поиграя малко тенис, че после и да попея.

Знам, че Yngwie е малко ексцентричен, дори с малко по-голямо самочувствие. Позволявал ли ти е някога да участваш в композирането?

Не, никога не съм композирал за Rising Force, а и се съмнявам някога да пиша. Моята работа е по-скоро на актьор – аз съм там, за да направя от песните това, което постигна Антъни Хопкинс със сценария за Ханибал Лектър. Да вдъхна живот.

Не получи ли Антъни Хопкинс Оскар за тази си роля?

Току виж и аз получа Оскар за моята работа. Може и Грами. (Смее се)

Каква част от свободното си време отделяш за музиката?

Писането на нов албум винаги отнема много време. Честно казано, не слушам толкова много музика тези дни. Защото след като за шест месеца си бил на сцената с Yngwie, после си бил в студиото с Cornerstone, последното нещо, което искаш да чуеш, е мощен Marshall, биещ в ушите ти. Общо взето, точно както механиците не обичат да гледат коли след работа, така и аз гледам да не слушам много музика.

Пречат ли всичките ти професионални задължения като музикант на семейството и приятелите?

Не, в никакъв случай. Винаги сме знаели как да си оставяме достатъчно време за работата, достатъчно време за семейството и сме се стараели да не смесваме тези неща. Все още нямам деца, защото отговорностите ми и в момента са прекалено големи.

Blackmore ще изнесе след няколко месеца концерт в България за втори път. Какво мислиш за настоящия му проект – Blackmore’s Night?

Не е моят стил музика. Знам, че той прави всичко това с много страст, но на мен не ми е интересно – не е като за мен.

Кажи нещо последно за читателите на Metal World.

Надявам се да дойдем скоро в България, дали с Cornerstone или с Yngwie, няма значение. Пожелавам ви вашите метълски сърца да са все така силни. С нетърпение чакам да свиря във вашата страна, а най-много ми се иска някъде около Черно Море, защото съм чувал, че местността там е просто удивителна.

Благодаря много за интервюто и успех.