Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
DAYLIGHT DIES
Автор: InsArtTure
01 Февруари, 2007

Интервю с барабаниста на групата Jesse Haff.

Преди всичко, Jesse, нека това интервю бъде едно неформално такова, защото изкуството, което вие несъмнено създавате, мисля, не се нуждае от формалности. Та, вашето последно издание “Dismantling Devotion” беше един грандиозен албум. Великолепен по своята същност. Това ли желаехте да се получи и как постигнахте всичко това?

Оценявам факта, че виждаш албума по този начин... ласкаеш ме. Искахме записът да бъде едно искрено и емоционално излияние и в никакъв случай нещо, което е “произведено” или създадено за забавление. За щастие, всичко стана както имахме нужда да стане. Работихме върху материала страшно много време и имахме време да изчистим всеки малък детайл. Също така смятам, че Jens свърши великолепна работа върху продукцията.

Да, детайлизираната продукция е помогнала за създаването на една уникална урбанистична атмосфера. Кои са основните ви подходи в писането на музика, как успявате да създадете толкова дълбоко-емоционална атмосфера и кой взима участие в композирането?

Ние много държим на музиката, която създаваме и стоим твърдо зад името Daylight Dies, тъй като имаме високи лични критерии. В процеса на писане на музика, когато някоя идея или дори цяла песен ни се струва недостатъчно силна, винаги го признаваме на себе си и предпочитаме да я оставим. Изхвърляме много повече материал, отколкото ползваме, като на няколко пъти сме зарязвали цели, готови песни. Така че успехът принципно се определя от това как вие го виждате, но една песен е успешна за нас, когато отговаря на високите очаквания на всеки един от нас в бандата. Музиката е отражение на нас самите и тъй като тя е толкова лична и показателна, ние сме особено чувствителни по отношение на това какво съдържа тя в края на процеса.
 

Какви са твоите лични вдъхновения и мотиви, стимули, когато пишеш музика? Как се получи така, че твоето свирене е толкова тежко, бавно и в същото време много мелодично и преливащо от енергия?

Мисля, че уцели в десятката! Мелодията за мен е най-важният аспект в музиката. И това винаги е служело за основа на моите идеи и вдъхновения, а и е изградило моя подход в свиренето. Обожавам да преплитам барабаните с мелодиките на песента така, сякаш ритъмът е винаги неотменна част от мелодията и е ангажиран с нейния образ. Иначе смятам, че бавният и тежък подход е част от личния ми стил. Стремя се всеки един удар да значи много. На всеки, който ни е чувал е ясно, че не свиря бързо, а предпочитам по-бавните и смислени удари. Китарите и настроенията на песните са драматични по своята същност, така че барабаните би трябвало също да са такива.

Да, наистина е голямо и ценно постижение, че ударните партии в Daylight Dies не са просто фонов ритъм на мелдоята, ами неразривна част от нея. Говорейки за емоции, видеоклипът към песента “Lies That Bind” е един от най-красивите и смислени клипове, които някога съм гледал. Как успяхте да покажете толкова много в едно единствено видео и как подредихте всичко вътре? Кой е режисьорът и кой е отговорен за сценария?

Смятаме, че клипът също беше огромно постижение, но нека не си приписваме цялостната заслуга на нас. Младият и много талантлив режисьор Ramon Boutviseth е човекът, благодарение на когото видеото стана реалност. Доста време избягвахме да правим видео, защото метъл клиповете много често се оказват огромни разочарования, но после решихме да опитаме с уговорката, че ако не се стане както трябва, няма да го изкарваме на бял свят. Свързахме се с Ramon, след като изгледахме някои негови предишни видеота. Самите те бяха някакви презентационни клипове, но ясно показваха неговото умение да превръща идеи в реалност. Няколко месеца поддържахме връзка, а аз споделях множество идеи с него относно концепцията, както и няколко филми и други видеота (за пример “Машинистът”), които исках да служат за основа на нашето видео при изграждане на атмосферата и светлинните ефекти. Честно казано, не очаквах да се получи толкова добре, но след като видях клипа, вече съм уверен и определено ще работим пак със същия човек, когато ни се удаде възможност да снимаме отново. Трябва също да призная, че актьорите, които бе избрал Роман и екипът му са големи таланти и се чувстваме късметлии, че работихме точно с тях.

Говорейки в този дух, чувствате ли себе си като ъндърграунд банда и има ли значение това за вас? Доволни ли сте от това, което правите? През изминалата година направихте множество концерти и хората бяха невероятно доволни да ви гледат на живо. Тази ли е посоката, която търсите, планирате ли повече лайв изпълнения, които бавно ще ви направят по-известна група?

О, да, определено възприемаме себе си като ъндърграунд банда, няма спор. Но честно казано, в момента ни се иска да концертираме повече от всякога. Създадохме имидж на добра лайв банда през миналата година, искаме да стигнем и до Европа, искаме да покажем цялата си музика на сцена, обичаме тези представления и желанието ни е да продължаваме нагоре.

Смяташ ли, че с “Dismantling Devotion” групата достигна едно по-високо ниво на развитие?

Неоспорим факт е, че с “Dismantling Devotion” спечелихме много нови почитатели и намерихме своето място в тази сцена. Беше голяма стъпка напред. Вярвам се, че със следващия албум (върху който вече сме започнали да работим) ще потвърдим мнението на хората, че сме група, която създава значима за сцената музика.

Почитателите ви тук всеки ден с множат. Те често определят музиката ви просто като “смислена и красива”. Изразителните, емоционални вокали, тежките, мелодични и детайлизирани китари и барабани и искрените, многозначителни лирики са само част от магията на Daylight Dies.

Убеден съм, че всички от бандата ще бъдат радостни да чуят това. Точно това е нещото, към което се стремим, пътят ни. Изглежда хората в България са често възприемащи и прецизни в предпочитанията си. Радвам се да го чуя, защото не е така навсякъде.

Да, може би дуум музиката или красивата такава, независимо как я наричаме, не е за всеки. Какво мислиш по този въпрос? Чувствате ли се като хора на изкуството или поне музиканти, които наистина имат какво да покажат на онези, които искат да чуят?

Това определено е така. Тази музика НЕ е за всеки. И в това е отчасти нейната красота. Емоционалното въздействие, което тя носи, е много по-силно от това на музиката, създадена за средностатистическия човек в обществото.

Хубави думи! В заключение искам да те попитам: Къде, смяташ, е мястото на изкуството в този динамичен, индустриален свят, в който живеем?

Вярвам, че е навсякъде, но повечето хора не успяват да го забележат, да го усетят. Всички сме лутащи се в неспирния прилив на безкрайно многото неща, умиращи от глад за вниманието ни във всяка една секунда. Рядко отделяме време да фокусираме съзнанието си върху нещо, което дори и да не изглежда струващо си на пръв поглед, може да се окаже невероятно ценно и красиво, ако му обърнем внимание.

Беше огромно удоволствие за мен да проведем това интервю, Jesse. Благодаря ти за отделеното време и за стойностния разговор. Нямам съмнения, че новият ви запис ще бъде отново толкова силен, колкото и всичко останало на бандата. Поздрави.

Благодаря, приятелю, до скоро.

 

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт