Ревюта
Група: Battleroar      Албум: Codex Epicus      Автор: Arwen      Юли, 2018
Battleroar - Codex Epicus (ревю от Metal World)

В дълбоките изби на гръцкия ъндърграунд, сред прашните бутилки охладено узо, откриваме и банди като Battleroar. Не особено известни извън средите на местните метъл фенове, но допринесли за оформянето на облика на хеви/пауър сцената в родната им Атина. Творчеството им се движи в духа на 80-арския метъл, с множество препратки и реверанси към законодателите на жанра Manowar.

“Codex Epicus” е петият дългосвирещ албум на групата в близо 20-годишната им кариера. Макар да няма съществена промяна в стила в сравнение с предшественика “Blood Of Legends”, се усеща опитът за по-зряло звучене. За съжаление обаче сремежът за по-суров облик е довел и до укротяване на темпото. Всичко това превръща настоящия запис в тежко въоражен рицар, който на моменти докато марширува по своя епичен път, е заплашен да бъде премазан от собствената си тежест.

Хоровото интро “Awakening the Muse” обещава доста повече за това, което ни очаква в следващия близо един час. Тенденцията към по-дългосвирещи творби като че ли е по-скоро в ущърб на гърците този път – нещо, което лесно се забелязва в следващите две парчета. “We Shall Conquer” започва надъхващо и епично, до момента в който затъва в блатото на собствената си повторяемост. Може би единственото, което го изкарва донякъде оттам и би оправдало всичките седем минути, са китарните рифове. Следва “Sword of the Flame”, където темпото става още по-тежко и монотонно и прави отчаян опит да ни изтръгне от скуката към края на песента, когато отново на помощ идват китарните импровизации. Леко раздвижване настъпва с ударните парти, възвестяващи началото на “Chronicles of Might” – без съществена промяна в ритъма, но пък отправяща един от споменатите реверанси към Manowar. Опит за епично звучене е и “The Doom of Medusa”, като можем да кажем, че тук най-много се е получило – едно от парчетата с по-изявена идентичност. “Palace of the Martyrs” също не впечатлява в музикално или стилово отношение, за разлика от следващата я “Kings of Old”, която най-сетне влива живот във вените на този албум. Темпото е чувствително приповдигнато, хоровите партии са си на мястото, както и цялостната атмосфера, в която трябва да ни потопи композицията. За съжаление, това остава едно от приятните изключения тук. Закриващата “Enchanting Threnody” отново е представител на по-продължителните пиеси, но за разлика от началните такива, поне не ни убива от скука и дори звучи разчупено и оставя така необходимото чувството, че не е била тотална загуба на време. Същото важи и за оставения за бонус трак “Stronghold”, който отново показва по-живата страна на бандата и заложбите на музикантите в нея.

Може би посоката, в която са поели Battleroar, е правилната за тях, но нищо не може да помогне срещу монотонната среднотемпова компилация, която оставя чувството, че 50 минути слушаш една и съща песен в няколко вариации. Две неща могат да се кажат в заключение: язък за хубавите китарни импровизации – ако бяха повече, щяха да придадат по-красив облик на записа. И не на последно място, “Codex Epicus” не е лош албум – просто е от тези, които вероятно ще си пуснеш само веднъж.

Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт