Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
DARK TRANQUILLITY
Автор: Warrior Of Ice
15 Март, 2007

Интервю с Mikael Stanne - фронтмен на Dark Tranquillity, осъществено с любезното съдействие на Animato Music / Century Media.

Здрасти, Mikael! За пореден път сте създали нещо уникално, поздравления!

Благодаря ти! От самото начало се надявах на това...

Мисля, че “Fiction” е вашата най-атмосферична и емоционална творба. Нещо специфично ли провокира тази наситеност?

Бих казал, че това е нашата реакция към нещата, които сме правили преди. “Character” и “Damage Done” бяха съсредоточени повече върху агресията и интензивността. Решихме новият албум да е по-различен. Това създаде пространство за много емоции, които можете да усетите в него. Определено се чувствахме по-свободни, създавайки “Fiction”.

Албумът е пропит от едно характерно апокалиптично чувство – не само в музикален, но и в текстови аспект, поне доколкото мога да схвана. Особено в песни като “Inside The Particle Storm” усещането за обреченост е много силно...

Специално за това парче ефектът беше търсен умишлено. Niklas написа и музиката, и текста. Има някакво почти дуумаджийско настроение. В известен смисъл е нормално да пишем подобни песни – възрастта напредва, приближаваме се към смъртта, хаха... Но наистина, сега сме много по-гневни, озлобени и песимистично настроени, което намира отражение и в музиката ни.

А на какво се дължи това?

Не знам... предполагам, че е част от процеса на израстване. Има много страхотни неща, но наред с тях човек вижда и много окаяни картини. Сега имаме по-добър поглед върху нещата. Когато си млад и наивен, не те е грижа, но сега всеки от нас има нови отговорности и важни неща в живота си. Започнеш ли да мислиш за това, то понякога те депресира и поражда негативни емоции. За щастие, имаме бандата и чрез нея можем да изкараме от себе си тази негативна енергия, влагайки я в музика и думи.

Би ли се съгласил с мен, че “Fiction” е по-хомогенен и достъпен от “Character”, който беше доста експериментален?

Да, вероятно и аз бих казал така. Вложихме много усилия в това да направим “Character” труден за възприемане. Искахме песните в него да са максимално разнообразни; да имат толкова пластове, че никога да не ти омръзне да ги слушаш. Това ни решение си имаше своята цена. С “Fiction” искахме да направим самия албум различен, вместо да правим всяко парче колкото се може по-различно от останалите. Преди се опитвахме да натъпчем песните с максимално количество информация, докато сега се постарахме да са по-емоционални.

Би ли споделил какво символизира заглавието?

В текстово отношение донякъде исках да се оттегля. Щеше ми се да създам нещо, което не е строго лично и не отразява само моето виждане за нещата. Реших сега да разказвам истории – преувеличени версии на това, което ни заобикаля. Тук е пълно с чудовищни фантастични герои, обременени с всички проблеми, които имаме ние, но в много по-тежка степен. Беше ми доста по-лесно да пиша така, чувствайки, че не става въпрос за мен, а за някой друг. Когато говориш през чужда уста, можеш да си много по-искрен. Така че това не е точно действителността, а една измислица, фикция. Мисля, че всеки се нуждае от нещо повече, защото ежедневното съществуване не е достатъчно. Въображението все още е важно – с негова помощ можем да добавяме към битието си неща, които да ни помагат.

В албума има вълшебни партии на пиано, които се вписват по съвършен начин в китарния звук. Това е нещо ново за групата, как го въведохте?

Това е едно от нещата, които и аз намирам за най-ценни във “Fiction”. Обикновено, когато Martin пише клавирните си партии, ги смесва с фона на песента. В последните два албума го изтикахме на заден план и клавирът беше по-скоро поддържащ инструмент. Сега направихме нещо различно, като го изведохме отново на повърхността. На места пианото е водещ инструмент и звучи толкова силно, колкото и китарите. Това много освежи песните. Не го бяхме планирали, но сме доволни как се получи. Когато чухме крайния микс, бяхме възхитени. Получи се доста интересен саунд, а и Martin се изявява.

Кажи няколко думи са творческия процес в Dark Tranquillity.

Първоначално събираме огромно количество материал. След това слушаме всички откъси и изхвърляме тези, които не струват. После се събираме в репетиционната и започваме да комбинираме това, което е останало. Обикновено взимаме някоя много силна идея и започваме да лепим други около нея. Накрая записваме нещо като скелет на песента и ако ни хареса, я разработваме докрай. Ако ли не, я разглабяме и започваме наново. Усетим ли, че нещата добиват завършеност, започвам да пиша текст. Докато репетираме, импровизирам с думите, за да се приспособя към настроението на парчето. След мен се включва Martin и добавя последните щрихи към аранжимента. Чак когато всичко е готово, отиваме в студио и записваме.

Не мислиш ли, че има някои готик метъл елементи в песни като “Misery's Crown” и “The Mundane And The Magic”?

Би могло да се каже... Не е като готик музиката да е сред влиянията ни – дори не слушаме такава, но наистина има подобна атмосфера в тези парчета. Има някакво по-мрачно звучене, което сигурно наричаш готик и всъщност съм съвсем съгласен с теб, но това не е нещо, върху което сме се замисляли.

Между другото, кое е момичето, гостуващо в “The Mundane And The Magic”?

Всички питат за нея, интересно защо... (Смее се) Опитай се да познаеш!

(Смея се) Не мога, чудил съм се вече седмици...

Хайде де!

Добре... Monika от Sirenia?

Хаха, не! Това е Nell от Theatre Of Tragedy. С нея сме приятели, а освен това обожавам гласа й. Той има едно особено деликатно качество, което бе идеално за песента. Помолихме я да участва и тя веднага се съгласи. Пратих й файловете и тя записа партиите си у дома. Получи се точно така, както си го представях, ако не и по-добре.

Mikael, имаш ли любима песен в албума?

О, не знам. Наистина харесвам това парче, защото е доста различно от останалите... Много обичам и “Icipher”.

Факт е, че достигнахте изумителни висоти в областта на мелодета. Чувствате ли някакво напрежение, когато работите по нов албум? Не се ли опасявате, че в един момент вече няма да можете да надминете себе си?

Налага се да приемем, че сме способни всеки път да създаваме нещо по-добро. Ако не вярваме в това, цялото усилие е напразно. Ако се възприемаме като претоварени или невдъхновени, няма смисъл да продължаваме да се занимаваме с това. Така че, да, самите ние си поставяме високи изисквания и оттам идва напрежението. Всеки път си казваме: “Нека направим фантастичен албум сега, нека изстискаме от себе си най-доборото, на което сме способни в момента”. Всеки се опитва да разшири въображението си до краен предел. Ако не сме доволни от резултата, просто никога няма да го чуете, но завършим ли един албум, сме 100% горди от него. Вярваме, че можем да направим по-силна творба и от “Fiction”. Перфектният ни албум още не е издаден. Предполагам, че се намира на разстояние от няколко години в бъдещето.

Има доста американски банди, които взимат елементи от гьотеборгското звучене, смесват ги с метълкор и твърдят, че правят нещо ново. Какво мислиш за тях?

Няма проблем. Не правят точно любимата ми музика, но щом им се свири това, няма лошо. Разбира се, чувам някои доста безидейни групи в тази сцена, както и такива, които са може би твърде повлияни от други, но не мога да съм лицемер – ние започнахме по същия начин. Комбинирахме влияния от траш, дет, спийд и дори пауър метъла, за да създадем мелодична и екстремна музика. Стига да използваш вдъхновенията си по позитивен начин, вместо да копираш сляпо, резултатът ще е оригинален. Пък и в крайна сметка, за нас е комплимент да сме повлияли на дадена банда.

Като спомена за началото на Dark Tranquillity, кой по дяволите измисли името Septic Broiler?

Хахаха, май бяхме аз и Niklas. Губехме си времето с някакви глупости и в един момент ни изскочи това име. Решихме, че е забавно, пък и по това време бяхме съвсем несериозна банда. Не можехме да свирим на каквито и да било инструменти... По-късно, когато почувствахме, че вече можем да пишем смислени неща, сменихме името. Septic Broiler беше шегичка – така сме се наричали около половин година, може би малко повече.

Ти свиреше на китара в началото...

О, да! Затова и бяхме толкова жалки...

(Смея се) А свириш ли още отвреме навреме?

Понякога свиря на акустичната китара вкъщи детски песни за дъщеричката ми. Иначе не смея. В началото бях ужасен, а сега съм още по-зле.

А гласовият ти диапазон промени ли се през годините? Чувстваш ли се по-способен сега, или има неща, които вече не можеш да изпееш?

Със сигурност гласът ми се промени за толкова години. Когато започвах, си въобразявах, че съм най-великият певец на света и мога да изпея каквото си поискам. Впоследствие осъзнах, че не е така, защото имам доста скромен диапазон. Въпреки това, сега се чувствам по-добър от всякога. Усъвършенствах техниката си, натрупах опит по време на турнетата... Според мен във “Fiction” правя най-силните си вокали досега.

Според теб защо някои фенове реагираха толкова остро към албумите “Projector” и “Haven”, в които имаше много чисти вокали?

Те бяха толкова различни от предишните ни неща, че хората не знаеха какво да очакват от нас занапред. Вероятно са решили, че завинаги ще променим стила на бандата и че никога няма да направим албуми като тези, в които са се влюбили отначало. Не знам... Може би феновете ни не бяха толкова непредубедени, колкото ни се искаше, но ги разбирам напълно. Самите ние знаехме, че правим нещо коренно различно и че мнозина няма да го одобрят. За щастие голяма част от тези, които намразиха тези албуми с излизането им, по-късно ги харесаха много. Сигурно са се страхували, че губят любимата си банда. Поне за себе си знам, че така бих се почувствал. Когато някоя от групите, които харесвам, направи нещо подобно, си казвам: “Защо ви беше нужно това? Правете това, което ви се удава, нали се справяте...” Но същевременно една банда трябва да се развива, непрекъснато да обогатява стила си, да пробва различни неща. Не можеш само да се повтаряш, независимо колко добре го правиш. Мразя това и не искам да се случи с нас.

Лесно ли се вдъхновяваш за писането на текстове, или ти е нужна някаква музика за основа?

Да чувам някаква музика определено ми помага, особено ако е наша. Често слушам една полуготова песен отново и отново, позволявам й да ме обсеби и започвам да пресъздавам емоциите, които поражда у мен, в текст. Така че това е важно, но не и задължително условие, за да се вдъхновя. Понякога просто пускам телевизора и виждам нещо покъртително – грозно или красиво, и не мога да мирясам, докато не излея от себе си впечатленията.

Кои са любимите ти групи?

О, човече... Слушам всякаква музика, какви ли не жанрове... Все пак ще кажа Rush, Genesis и Yes. Също така Vader, Morbid Angel, Dream Theater. Не знам доколко има смисъл да изброявам, защото нищо от това не оказва влияние върху нашата музика. Аз само пиша текстовете и участвам в изготвянето на аранжиментите. Всъщност всички слушаме много разнообразни неща, с изключение на Martin. Той е отговорен за най-голяма част от материала, а не слуша нищо странично. Прави го съвсем умишлено, да не би нещо да му повлияе.

Нека те попитам за “In Sight” – едно от най-красивите ви парчетa. Защо е включено само в компилацията?

Много благодаря! Мисля, че записахме “In Sight”, докато бяхме в студиото за “Haven”... или може би “Damage Done”. Това е песен, която написах доста отдавна и която винаги съм обичал много. С момчетата я бяхме свирили няколко пъти, затова в крайна сметка решихме да я запишем, но така и не намери място в албума. Когато започнахме да събираме неиздаван материал за компилацията, беше естествено решение да я включим. Парчето ми е много скъпо, но беше твърде различно за албума, в който трябваше да влезе.

И за финал: смятате ли най-сетне да посетите България за някой концерт?

Много се надявам! Преди няколко дни обсъждахме предстоящото турне с мениджърите си. Този път ще се опитаме да посетим страни, в които не сме свирили преди. България е сред тях, така че ще се радваме да дойдем! Стига да получим покана от сериозни организатори, няма да има проблем.

Добре, Mikael, ще ви чакаме!

 

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт