Интервю с ICS Vortex, взето от www.digitalmetal.com след излизането на Puritanical Euphoric Misanthropia

По какъв начин бе различно учатието ти в Puritanical Euphoric Misanthropia от това в Spiritual Black Dimensions?

Беше доста различно - при записите за "Spiritual..." бяхо просто сесиен музикант, сега вече съм пълноправен член на групата. Колкото до самия албум, записахме го в ново (Fredman), продукцията е по-добра, и т.н.

Много ли е различно от Abyss?

Във Fredman използвахме повече аналогова екипировка, поради което звукът се получи по-истински. Няма толкова автоматични филтри и прочие. Постигнахме отличен контрол върху звука. Сега е по-лесно за слушателя да се ориентира в музикалната картина. Изпипахме малките детайли. Продукцията е по-чиста, по-рязка. Пък и атмосферата във Fredman е страхотна.

Недоволни ли бяхте от Abyss?

Да, до известна степен. Китарите преди не бяха на толкова преден план, звучаха някак си глухо. За новия албум искахме да направим нещо ново. Не сме се стремили към звука на In Flames когато отидохме Fredman, просто бяхме чували добри неща за това студио и решихме да опитаме да записваме там. Не сме разочаровани.

Колко време прекарахте в студиото?

Около пет седмици, може би четири и половина. Когато записваш, никога не си доволен от резултата, все гледаш да подобриш максимално постигнатото. А в процеса ти идват и нови идеи. Можехме да записваме там вечно. За шест седмици приключихме записите и смесването на албума. За сравнение, по "Spiritual..." работихме около два месеца.

Не мислиш ли, че е за предпочитане материалът да се запише за кратко време. Не се ли получава по-спонтанно по този начин?

Всъщност е тъкмо обратното. Спонтанен си, когато не те притискат разни графици и срокове. Когато имаш повече време, можеш да експериментираш.

Музикално новият албум има доста динамика в композициите. По-добър е, въобще.

Съгласен съм. Мисля, че това се дължи на развитието ни като музиканти и многото работа, която хвърлихме по аранжиментите и сглобяването на рифовете. Дори да пишеш убийствени рифове, ако не ги подредиш както трябва, всичко отива по дяволите. Процесът на аранжирането е особено важен. Взимахме елементи от различни парчета, смесвахме ги, гледахме какво ще се получи. В един момент всичко беше пълен хаос, а като се прибавят и проблемите, които имахме с Astennu, нещата вървяха съвсем бавно.

Имахте ли затруднения с някоя специфична песен?

Да, с "Kings of the Carnival Creation" например. Голям зор видяхме с това парче - докато го сглобим ни се взе здравето. Добре, че Galder се включи накрая с няколко яки рифа - с негова помощ завършихме парчето. От този момент нататък сякаш всичко потръгна.

Galder се появи доста неочаквано в Dimmu Borgir. Когато Astennu напусна, се получи истинска сензация за пресата. Уволнен ли беше, или напусна поради лични съображения?

Беше уволнен поради отношението му към групата. Имаше лични проблеми, не беше изцяло отдаден на музиката. Искаше да свири в някаква друга банда кавъри на Morbid Angel. Говореше глупости за Dimmu Borgir и накрая го изхвърлихме.

Предполагам, че ти като член на може би най-великата съвременна блек метъл банда, възприемаш сериозно участието си в нея?

Разбира се - с всички ни е така. Налага се, щом като за това живеем - за да правим музика. Ако музикантите не са напълно отдадени, не се получава. Просто искаме да работим.

По лесно ли се работи с Galder отколкото с Astennu?

Да, и то в много аспекти. Той е по-навътре в норвежката блек сцена. Има доста практика - като нас, с изключение на Mustis, който макар да няма голяма практика, е много талантлив. Важното е, че се разбираме идеално.

Как се работи с Nick Barker?

Доста различно преживяване е - той не е участвал в ранната блек вълна от Скандинавия, но е голям музикант. Горди сме, че свири в Dimmu Borgir. Поне 15 души трябва да са минали през състава на групата от основаването й, но мисля че сега сме по-силни от всякога.

Отново участваш с вокали в новия албум. Може би сега, след като си постоянен член на Dimmu Borgir, можем да очакваме повече твои включвания откъм вокали. Или не желаеш да засенчваш Shagrath?

Разбира се, че не. Пея където е необходимо, така че да станат по-добри песните. За следващия албум може да е повече или по-малко, но за момент никой няма представа. Най-много чисти вокали има в "Kings of the Carnival Creation". Стараем се да импровизираме в студиото - като почувствам мелодията, ми става ясно къде би било подходящо да се включа с гласа си.

Мислите ли да не наблягате завбъдеще толкова на сатанинския имидж? Навсякъде в албумите ви има пентаграми и религиозни фигури в анти-християнски постановки.

Ще видим. Това най-вече се определя от текстовете. В “Puritanical…” те не са толкова очебийни и директни, както бяха преди. Сега слушащият трябва да се опита да вникне, да чете между редовете. Вече не пишем песни като like "Tormentor of Christian Souls. Харесва ми стилът на писане на Shagrath. Колкото до пентаграмите… Лично аз не харесвам особено обложката на новия албум. Трябваше да измислим нещо по-добро, но така и не се получи.

Много хора харесват музиката ви, но не могат да възприемат стяскащия имидж. Много се смях като видях в пресата снимките ви по повод новия албум.

Винаги сме се кефили на банди като Kiss, Wasp и Twisted Sister. “Corpsepaint” гримът много ни помага като свирим на живо. Някак си ти помага да се вживееш в музиката, да я усетиш по-пълно.

Нещо като защита?

Не точно. По-скоро като да сложиш бронята и да тръгнеш на война.

По-какъв начин е различно участието ти в Dimmu Borgir от участието в предишните ти банди? Чувстваш ли се част от нещо по-голямо?

Щях да си остана и в Borknagar, ако не ми бяха поставили ултиматум. Borknagar правеха турне с Mayhem, а по същото време трябваше да записваме албума с Dimmu Borgir. Не беше лесно решение - от една страна обичам турнетата, но да запишеш албум - това е нещо много по-съществено за мен.

Значи така, Kiss и други подобни… Има ли елемент на самоирония в Dimmu Borgir?

Да, има такъв момент. Но също така ни е ясно, че сме дали немалък принос за развитието на блек метъла. Споменът за онези първи дни в началото на 90-те все още е в сърцата ни.

Много ваши критици твърдят, че сте комерсиални, след като не свирите олдскуул блек.

То кой ли не се отказа от олдскуул-а в наши дни?! Нормално е, като музиканти се развиваме в нови насоки. Старите неща са добри, но не е нужно да ги повтаряме. Слушаме ги често. Аз винаги си нося стари блек албуми като тръгнем на турне. Пускаме си нещо такова като ни слагат грима, например.

Кои са основните моменти в развитието на блек метъла?

За мен такъв момент е излизането на "Inno a Satana" - по онова време имаше палежи на църкви и прочие. Когато получих лентата със записа, беше презаписвана толкова пъти, че звукът беше ужасен. Слушах го с едни слушалки - беше невероятно изживяване. Също така и ранния DarkThrone. Те бяха като един прът, който те млати от мрака. Вече го няма това “дървено” чувство в музиката… (смее се)

Зависи как гледаш на нещата. В "Absolute Sole Right" има доста олдскуул рифовка, но ритъм секцията прави парчето много различно. Средно-скоростният ви материал е доста по-добър от просто бичене.

Вярно. Ще има още повече такива парчета в следващия ни албум. Може би ще има и повече експериментални неща от рода на "Puritania." На някои това парче им се струва малко индъстриъл, но ние целим нещо повече. Искаме да използваме повече различни влияния, и когато се получава, чувстваме истинско удовлетворение от факта, че сме музиканти.

Все пак имам известни оплаквания - освен журналист съм и фен. Барабаните в “Puritanical…” звучат твърде дигитално обработени.

Вината за това е на Nick. Той предпочита дигитални датчици пред “старомодните” микрофони и оттам идва всичко. Е, можеше да е доста по-зле, все пак около 30 процента от барабаните са записани с микрофони. Не сме добавяли нищо чрез компютри, така че всичко което чувате, той го свири. Дигиталният процес е следният: върху барабанните повърхности има датчици, които отчитат удара и синтезират изкуствено звука. Независимо колко силно удряш, чува се по един и същ начин. Но на Nick това му харесва, той съсипва барабаните от блъскане. Когато свири с неговата нечовешка скорост, микрофоните често размазват звука и го приглушават.

Разкажи как започна да свириш на бас.

Всъщност започнах със соло китара, на около 14 години. Преди да вляза в Borknagar, винаги съм свирил китара в разни банди. Не исках да ставам като Yngwie Malmsteen, а по-скоро като Chris Reifert. След китарния период доста се занимавах с барабани - по едно време всеки искаше да е барабанист. Когато чух първия албум на Autopsy, това беше нещо изключително за мен. "Mental Funeral" е един от най-добрите дет албуми. Като бях на пет, чух "Hotter than Hell" на Kiss. После се запалих по to Black Sabbath, Iron Maiden, Sonic Youth, Nick Cave, Christian Death, Slayer. Слушах и много пънк навремето. Никога не съм харесвал Metallica.

Кога се насочи към бас-китарата?

По време на съвместното турне на Borknagar с Cradle Of Filth. След албума “Archaic Course album, барабанистът Grim и басистът Kai напуснаха бандата. Justin от Iron Monkey свиреше като сесиен барабанист. Точно преди началото на турнето Kai ни сервира, че напуска. Нямаше време да му търсим заместник и аз хванах баса. Постепенно инструментът ме обсеби и все повече ми харесва да свиря на него. Басът е несправедливо подценяван инструмент. Най-голямо влияние на свиренето ми е оказал Geezer Butler. В Dimmu Borgir се старая да следвам китарите, но гледам и да импровизирам където мога.

В последния албум басът се чува много добре. Малко басисти успяват да бъдат чути на фона на всички други инструменти.

Е, в “Spiritual Black...” басът почти не се чуваше. Като го слушам, се сещам какво съм свирил - страшни партии, но не се чуват и това страшно ме ядосва. Shagrath искаше да използвам перце, но такива неща ме ограничават.

Обикновено метъл басистите са на доста заден план - стига да не си Steve Harris или Joey DeMaio. Недоволен ли си от последните записи с Borknagar?

Доста, особено за “Quintessence”. Когато сам не чуваш какво си свирил, никой друг не може да го чуе. В един момент си казваш : ”Абе това май звучеше така…”. Шибана работа. Продукцията в Abyss не беше на необходимото ниво. Олдскуул усещането си е там, но много детайли не са изпипани. Може би Peter се претоварва - той е работохолик. Наясно съм колко много е дал на метъла.

Защо не продуцирахте албума в Норвегия?

Добър въпрос. Студията в Норвегия са ужасно скъпи, пък и у нас много не са навътре в стила. В Швеция е нещо съвсем различно - там държавата субсидира музикантите. В Норвегия метълът не се радва на особена подкрепа. Новият Borknagar ще бъде записан в Норвегия, както и новият Mayhem. Почти бяхме подписали с продуцента на новия албум на Theatre Of Tragedy, но този човек искаше луди пари. Последният Theatre е страшно добре продуциран, макар самата банда да е доста глупава.