Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
DIMMU BORGIR - Shagrath
Автор: Sharon
15 Септември, 2010

Интервю с Shagrath - фронтмен на Dimmu Borgir.

Радвам се да те чуя, как вървят нещата около издаването на новия албум?

Чудесно, в момента сме буквално заляти от запитвания за интервюта и други медийни изяви, което е естествена част от всяка една промоционална кампания. Поне не скучая, хаха.

Това е първият ви албум след раздялата с Mustis и Vortex. Как протекоха записите този път и за колко време го завършихте?

Отне ни близо година да го запишем, понеже работихме с много други музиканти. Не са много основните неща, които бих искал да променя по един или друг начин, резултатът е задоволителен и за трима ни. Албумът е стъпка напред към посоката, която за момента ни се струва правилна, така че няма как да е другояче. Много по-различен е от предшественика си, което за мен е страхотно. Разбира се, работата по всеки един детайл ни отне много време, но не мисля, че липсата на хората, които спомена, е от ключово значение тук. Все пак ние тримата винаги сме създавали по-голямата част от музиката на Dimmu Borgir.

“Abrahadabra” няма почти нищо общо със старите ви творби – предполагам сте наясно, че ще предизвикате тотално разцепление между феновете си, нищо чудно и да се превърне и в най-одумвания ви запис въобще. Кое го прави по-различен в твоите очи и какво ви вдъхнови за създаването му?

Напълно е възможно, но новият подход донякъде е резултат от всичките промени, през които преминахме като банда досега. До голяма степен се вдъхновихме от критиката, с която се сблъскахме миналата година и се опитахме да превърнем негативното в нещо положително. Текстовете също описват част от личните и музикалните ни метаморфози – случвало се е да преминем през самия ад, но това поддържа силата на творческата искра, която е отговорна за креативността и винаги ни кара да продължим напред, независимо от обстоятелствата. Вдъхновихме се от окултизма, кръговрата и въобще идеята за една нова епоха за Dimmu Borgir, затова и голяма част от текстовете се отнасят именно за тези неща. За нас винаги е било важно да се променяме по един или друг начин и да записваме албуми, които да не споделят много общи черти с предишото ни творчество. Наречи го стъпка в непознатите територии, опит за еволюция и усъвършенстване, стремеж за създаване на нещо ново и различно, което е чудесно, ако се направи като хората. Би било глупаво постоянно да се опитваме да копираме самите себе си, в крайна сметка.

Трудно ли беше да работите с цяла филхармония отново след онзи мащабен симфоничен размах, който използвахте в “Death Cult Armageddon”?

Всичко се усложнява много, когато ти се наложи да работиш заедно с купища хора, понеже това са много музиканти и всеки трябва да е наясно с това, което се очаква от него. Комуникацията и координацията са критични елементи от един такъв процес, но за щастие вече ги бяхме установили здраво заедно с диригента на филхармонията. Музиката е изцяло наша - клавирите и симфоничните части са дело на нас тримата, но той имаше тежката задача да превърне всичко това в подходящи оркестрации, което допълнително забави нещата.

Името му е Gaute Storaas, ако не греша? Защо решихте да използвате отново него?

Главно защото вече сме работили заедно два пъти – в рамките на “Puritanical Euphoric Misanthropia” и “Death Cult Armageddon”. Той е добър приятел с бандата и го уважаваме много като композитор и музикант, още повече, че знае много добре какво искаме да поднесем на феновете си. Преценихме, че ще е добре да видим какво можем да създадем отново след толкова време и мисля, че се получи интересен експеримент.

Експеримент е най-подходящата дума, с която бих описала “Abrahadabra”. Блек метълът е избутан на един по-заден план за сметка на доминиращата симфоничност в почти всички песни – какво ви накара да поемете по този път?

Съгласен съм, но все пак сме запазили доста от основните съставки, които правят групата такава, каквато е. Вярно е, че блекът преминава в по-оркестрално начало в новия албум, но пък и никога не сме крили интересите си към симфоничната музика, дори още по времето на дебюта през 1994 г. Всъщност просто искахме да използваме оркестрации още веднъж вместо да разчитаме единствено на клавира, който има гъвкаво, но често твърде типично и изкуствено звучене. Може да се каже, че търсихме по-органичен метод при записването на тавата. Особено напоследък се опитваме да комбинираме елементи от всякакви стилове и да надмогнем средностатистическото блек метъл заклеймяване.

Този път разчитате на само една заглавна дума. Можем ли е да търсим източника на това и за самите текстове в трудовете на Алистър Кроули?

Свързвам заглавието с новата страница, която се откри пред нас, затова музиката и визията ни нямат много общо със старото лице на бандата. Албумът представя новата ера за Dimmu Borgir, така че решихме да скъсаме с традицията да използваме три думи в заглавието. Произходът на “абракадабра” датира още от втори век, но оттогава думата е преминала през много етимологични промени. В директен превод означава “творя докато говоря”, което наистина е заимствано от фикцията на Кроули. По-голямата част от текстовете също е вдъхновена от окултизма, към който той таи огромен респект, в частност теми като прераждането и кармата. Заглавието ни се стори подходящо, но по-важното е, че отговаряше напълно на текущия статус на Dimmu Borgir. Историята ни започва да прилича все повече на тази на заглавието на албума, затова и решихме да го оставим така.

Какво ще ми разкажеш за обложката?

Създаде я Joachim Luetke, с когото също имаме известен опит, понеже той отговаряше за дизайна на “Death Cult Armageddon” и “In Sorte Diaboli”. Доволни сме от работата му, а и той много добре знае каква визуална насока искаме да постигнем. Винаги се опитва да се потопи изцяло в музиката и текстовете, за да разбере какво точно става в мозъците ни, хаха! Накарахме го да долети в Норвегия и да прослуша обстойно демо записите, още преди да сме ги финализирали, за да хване вярната следа. Дойде тук през зимата и в най-големия студ се разхождаше в гората в “търсене на вдъхновение”, както самият той се изрази по онова време. Така че обложката е рожба на съвместната кооперация между бандата и художника.

Наскоро обяви, че Dimmu Borgir вече е само и единствено трио. Това значи ли, че сте се отказали от търсенето на постоянен клавирист?

Да, отсега нататък сме само трима души – аз, Silenoz и Galder. Така и ще бъде занапред. Преминахме през толкова много смени на музиканти, че вече дори изгубих точната бройка – може би 10 или 12 души са преминали през Dimmu Borgir от създаването на групата досега. Ако съм научил нещо през годините, то е, че повечето музиканти означават и повече глупави проблеми. Сега ни е много по-лесно да работим заедно, тъй като тримата и без това сме основното музикално ядро. Разбира се, ще ползваме услугите на сесийни музиканти по време на концертите си.

Явно има нещо привлекателно в тройния състав – напосоки се сещам за Emperor, Immortal, Keep of Kalessin, Watain; да не се стремите към някаква златна среда?

Абсолютно. Така или иначе повечето работа винаги лежи на плещите на много по-малко хора – обикновено става дума за двама или трима творци, което се отнася за почти всеки един музикален състав. Твърде трудно е да работиш с шест вида силни характери, защото всички имат различни гледни точки и идеи за музиката, която поначало трябва да е дело на всеобщите им усилия. Получават се караници и скандали, което в един по-късен етап ескалира в нещо неприятно, опъващо ненужно нервите. Докато сега, когато вече сме само трима, ни е много по-лесно да се концентрираме върху ангажиментите си като група.

Каква беше цялата тази медийна буря около Snowy Shaw? Беше ли той член на Dimmu Borgir, макар и за един ден?

Честно казано, нямам никаква представа. Никога не сме обявявали официално, че той е част от нас. Както казах, сега сме трио – въобще нямам идея кой пуска всички тези фалшиви слухове, но в тях няма и капка истина. Предполагам, че е нечий смехотворен опит да подпомогне промоционалната си кампания, да се възползва от 15-те си минути слава и толкоз. Snowy Shaw никога не е бил член на Dimmu Borgir и никога няма да бъде такъв.

Тогава кой изпълнява чистите вокали в “Abrahadabra”?

Все още нямам право да разкривам нищо в този аспект, а и искам вниманието на хората да се съсредоточи върху текущия ни състав, който е основната движеща сила. Лично подбрахме редица други музиканти, които да работят по албума - общата им бройка надхвърля 101. Всеки имаше своя задача, която трябваше да изпълни по възможно най-добрия начин.

Поддържаш ли някакви контакти с Mustis и Vortex?

Не, с тях приключихме окончателно. Случиха се много неприятни неща, в един момент бяхме стигнали до съдебни проблеми, така че предпочитам да избягвам такива въпроси.

Сингълът “Gateways” е вече факт. Коя е певицата, с която си партнираш?

Това поне не е тайна – тя е Agnete Maria Kjolsrud от Animal Alpha. Всъщност това беше предишната й група, а в момента пее в Djerv, чиито песни ми допаднаха наскоро. Знаех, че Agnete харесва Dimmu Borgir и я поканих да пее в едно от парчетата към новия албум, за да докараме по-голям контраст с моите собствени вокали. Мисля, че се справи фантастично.

Ще заснемете ли клип към тази или някоя от другите песни?

Той вече е готов, ще бъде точно към “Gateways”. Планът е да се появи когато албумът излезе официално. Ако не греша, датите на двете премиери съвпадат.

Какво се опитвате да символизирате чрез новата си музика? Често казваш, че Dimmu Borgir е цяла една идеология.

Съдба, унисон, съюз, мрак... Всичко това, което сме били досега и което може би ще продължим да представляваме занапред. Трансформациите са нещо нормално, така че е напълно естествено и ние да минем през тях. Важното е как ще се измъкнем накрая, като какви ще ни запомнят хората. Това обаче само времето ще го покаже.

Какво мислиш за новото творчество на обичните ти Mayhem, Darkthrone, Burzum? Развиват ли се според теб?

Все още продължавам да си купувам албумите им, а и сме близки приятели с някои от тях. Новите албуми са добри, струва ми се, че всеки е поел по свой собствен път и се опитва да го следва неотклонно. Започнах и с маса други групи – с осемдесетарски хеви метъл и рок, банди като KISS, Motorhead, Judas Prieast, W.A.S.P., Twisted Sister ми оказаха голямо начално впечатление. После преминах на траш вълна, чрез което стигнах и до блека с олдскуул величията Venom, Celtic Frost и Bathory. И разбира се, норвежката блек сцена от началото на 90-те години, представлявана от бандите, които ти спомена.

Много хора казват, че блек метълът се е изчерпал. Какво мислиш по въпроса?

Сцената вече се е разводнила страшно много – в това съм сигурен. Твърде много банди-еднодневки се опитват да пробият и изчезват безследно непосредствено. Все пак мисля, че сериозните банди са все още на ниво – с Dimmu Borgir сме на фронта близо 17 години, също така и Mayhem, Satyricon, Darkthrone. По-новите попълнения като Keep of Kalessin също имат огромен потенциал. Това са все имена, за които съм сигурен, че ще продължат да ни радват още много години. Но Dimmu Borgir никога не са се отъждествявали с чистия блек, понеже смесваме много елементи на едно място. Определението “блек метъл” за мен означава олдскуул бандите, творили в стила. Ние самите не обичаме да се поставяме в каквито и да било стилово-определителни рамки, а ако все пак се налага, това ще е нещо от сорта на мрачен симфоничен метъл с екстремни мотиви. За мен блекът си остава владение на групите, които ме накараха да се заслушам по-внимателно в тази музика преди години.

Миналата година изнесохте концерт в България, който беше последният с предишния състав. Отзивите бяха чудесни, можем ли да ви очакваме отново в скоро време?

Сигурен съм, че ще стане – не знам точно кога, най-вероятно ще е догодина. Радвам се да го чуя, определено ще запомня думите ти. Ще направим всичко възможно да се видим отново.

Какво сте планирали след албума? Може би ново DVD?

Първо ще се концентрираме върху европейското турне, после ще вземем няколко седмици почивка и ще посетим Щатите. 2011 г. ще е пълна с фестивални изяви за нас. DVD-то вече е планирано, нищо чудно някой концерт да се превърне в поредната основна атракция. Не се знае все още, но със сигурност ще изкараме DVD между “Abrahadabra” и следващия албум.

Страхотно, ще следим какво се случва около бандата. Благодаря ти за интервюто, всичко най-добро!

До нови срещи, благодаря за подкрепата.

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт