През годините сме се сблъсквали с много ситуации, в които звукозаписната компания оказва силно влияние върху кариерата на различни банди, вземайки недомислени решения с комерсиална цел. След като вече няколко пъти Sumerian Records експериментираха с форматирането на албумите на Periphery, лейбълът реши да приложи противоречивите си стратегии и към издаването на новата творба на Between the Buried and Me, които съвсем наскоро подписаха договор с тях. Това е и причината “Automata” да излезе на две кратки части с четиримесечна пауза между тях. Дали така бандата и Sumerian ще спечелят повече, можем само да гадаем. Ние обаче трябваше да изчакаме излизането и на втората половина, преди да отсъдим къде се намират BTBAM след спорния “Coma Ecliptic”.
“Automata” e концептуална творба, която разказва интересна история и го прави по-иновативен начин. Протагонистът се оказва част от сложна схема, в която сънищата му се прожектират пред света за забавление. Сюжетът е разказан сюрреалистично – в разбъркана последователност, а на слушателя е оставена задачата да го подреди. Чрез множеството научно-фантастични символи и похвати е засегната важна тема за нашето съвремие – начина, по който третираме творците и известните личности. Бандата се е вдъхновила от смъртните случаи на Chris Cornell, Chester Bennington и много други “мъченици на славата”. Историята завършва с надежда за промяна в отношението ни към менталните проблеми и депресията и с окуражаване на взаимна подкрепа.
Музиката в “Automata” e изключително разнообразна и смесва новия подход на “Coma Ecliptic” с по-екстремните похвати на предходните албуми на Between the Buried and Me. Духовите аранжименти звучат дори по-внушително, когато са съпътствани от екстремните вокали на Tommy Giles Rogers, а дългите “Blot” и “The Proverbial Below” сякаш идват от култовия “Colors”. Вероятно най-впечатляващата и изумителна композиция в албума е “Voice of Trespass”, която бе описана от Loudwire като “метъл еквивалента на песен от саундтрак на Дисни, в която злодеят разкрива подлите си намерения”. Едва ли подобно произведение би могло да бъде обрисувано по-точно. Бихме допълнили, че ако Дейвид Линч реши да прави метъл музика след употребяването на тежки халюциногени, тя навярно би звучала по този начин – смесица от цигански джаз, суинг и прогресив метъл.
Дори лошата маркетингова стратегия при издаването на “Automata” не успя да развали впечатлението от новата творба на страхотните Between the Buried and Me. Осмата творба на щатските прогресари ще бъде осмисляна и преоткривана още дълго, а след време вероятно ще се превърне и в поредната връхна точка в дискографията им.
