Двадесет и първи юли за мен започна с пътуване от родния ми град Казанлък до София, където за втора година щеше да се проведе събитие в памет на вокалиста на Linkin Park Chester Bennington, организирано от Петър Джипалски.

Събитието се състоя в Борисовата градина, където повече от трийсет човека дойдоха да почетат паметта на Chester.

В такъв момент не можеш да не се замислиш как творчеството на една банда те променя, дава ти стимул и смисъл да продължиш, събира те с хора, с които по друг повод не би се срещнал и разговарял. Музиката на Linkin Park ни обедини, накара ни да се смеем, да плачем и да градим мечти, всички нас – техните фенове по целия свят.

На събитието имаше кутия, в която събрахме писмата си до групата. Слушахме техни стари и нови песни, пяхме заедно, хората носеха тениски и аксесоари с логото на бандата. имаше и такива с татуировки, прически като на Chester и хора, свирещи тяхната музика. За няколко часа се от непознати се превърнахме в сплотено общество и хора, споделящи еднакви ценности и идеи.

Linkin Park бяха първата ми банда, първото ми самоосъзнаване, вече 16 години слушам музиката им, започвайки от момент, в който нямахме персонални компютри. Стоях пред телевизора, следейки музикалните предавания, разлепях техни плакати по стените, преписвах текстовете им на ръка в Интернет залите. Малко по малко значението им добиваше смисъл за мен, разказвайки за един човешки живот, надежди, разкаяния и копнежи.

Никога всъщност не съм мислила, че някой ден ще се наложи да изпратя Chester, за мен те винаги са били Chester и Mike. Уникалната симбиоза между гласовете им, комуникацията, която установяваха по между си, шегите и историите, които споделяха с нас. Момчетата от групата бяха като едно семейство, в което ни въведоха и ни накараха да се почувстваме истински. Linkin Park събудиха във всеки един от нас желание да се бори, да бъде по-добър към себе си и към другите, да бъде по-силен.

Не знам има ли думи, с които да изразя благодарността си към Chester, Michael, Brad, Rob, Joe и David за всичко, което направиха за нас през годините. Иска ми се да бяхме успяли да спасим Chester, както той спаси нас.

Благодарим ти, обичаме те, винаги ще те помним.