Техничният дет метъл е един от най-трудните жанрове за критикуване, защото най-честите обитатели на териториите му са музикални виртуози, които не спират да изумяват с невероятните си способности. Тук обаче изниква и проблемът. Смелите полети в дебрите на предизвикателните ноти, скоростните бластбийтове, нелогичните ритми и извънземните бас линии често изсмукват емоцията, която много от нас се стремят да извлекат от музиката, и оставят единствено скелета на един замръзнал във времето робот.

Obscura са една от малкото актуални групи, които се борят срещу тези тенденции в жанра, балансирайки екстремния екшън с елементи на класически прогресив метъл, атмосферични пасажи и философски текстове. Днес космическата тетралогия, започната през 2009-а година с нахъсания “Cosmogenesis”, достига края си с величествена кулминация, озаглавена “Diluvium” (в превод от латински – потоп). Докато “Cosmogenesis” разказваше за сътворението на света, “Omnivium” – за еволюцията, а “Akroasis” – за философията, чрез която човечеството се самоанализира, “Diluvium” пресъздава апокалипсиса. Това се случва чрез комплексни лирически препратки към различни автори, учени и философи.

Структурата на парчетата в албума е значително по-праволинейна и лесна за възприемане, макар и цялостният стил на Obscura да е запазен. Откриващата “Clandestine Stars” те хваща за гърлото още от самото начало и в средата на песента вече си добил ясна представа за мисията, в която си въвлечен. Дори странните вокодър ефекти върху гласа на Steffen Kummerer, вдъхновени от Cynic, не са способни да те разфокусират.

Немската банда за пореден път се е опитала да избяга от стереотипите в жанра, намесвайки красиви акустични пасажи и неочаквани индъстриъл елементи. Именно тези експериментаторски похвати превръщат “Mortification of the Vulgar Sun”, “Ethereal Skies” и закриващата “An Epilogue to Infinity” в едни от най-добрите композиции в творчеството на групата.

Трудно е да отсъдим дали “Diluvium” успява да достигне величието на най-големите образци в прогресив дет метъла, но в творчеството на Obscura той несъмнено е логичният апогей, който навярно е бил планиран години наред. Само можем да гадаем към коя планета ще ги отведе бъдещето.