Изключително сговорчив се оказа Erkekjetter Silenoz – китарист и основно действащо лице в състава на норвежките симфонични блек метъли Dimmu Borgir. Освен че разкри детайли около новото злодеяние на групата – концептуалния “In Sorte Diaboli”, той сподели и множество любопитни факти около себе си и Borgir.

Поздравления за новия ви мрачен опус! Мисля, че е достоен наследник на епичния “Death Cult Armageddon”. Какво ново чуваме от Dimmu Borgir в “In Sorte Diaboli”?

Не знам, всъщност няма нещо съвсем ново, просто е наш нов албум. Ние не анализираме много това как звучи, но вероятно е по-мрачен и по-тежък и сме удовлетворени от това, което се получи. Твърде рано е да се каже дали е най-добрият ни албум, но ние сме горди!

От “Puritanical Euphoric Misanthropia” насам имаше нотка на концептуалност - сякаш докато сте ги записвали, мисълта ви се е леела в една определена насока. Този път обаче става въпрос за цялостна концептуална идея – с персонаж, действие и т.н. Какво накара една блек метъл банда да сътвори подобно нещо?

Мисля, че беше готино, че този път направихме нещо различно в текстово отношение. И беше предизвикателство за мен да пиша текстове по този начин. Не ни беше чак толкова трудно, просто почувствахме, че ще бъде готино да направим нещо малко по-различно. Да, това е концептуален албум, но въпреки това музиката не е писана по различен начин. Все още пишем песните по начина, по който винаги сме го правили!

Как измислихте историята и кой всъщност е нейният основен автор?

О, аз направих историята. Аз я написах първоначално, след това написах текстовете. Те са нещо като обяснение или продължение на историята. Отне ми много време, разбира се, но беше доста предизвикателно, и от друга гледна точка - символично. Историята е свързана със средновековието, защото като цяло аз го намирам за много пленителен период от време. Но символизмът в самата история и текстовете може също да описва и настоящето.

Запознат ли си с историята на мрачните времена на средновековието, или прави специално проучване за целта на ISD?

Всъщност не, като цяло се интересувам от история и знам отделните периоди. Може се каже, че това е комбинация между късното средновековие и Ренесанса. Не исках да конкретизирам определена ера, но смятам, че историята говори достатъчно сама по себе си!

Защо в сърцата на норвежките блек метъл банди все още гори такава омраза срещу църквата, при положение, че тя от векове насам не е толкова влиятелна сред хората?

О, ДА! Напълно си прав за това, ние не би трябвало да сме толкова ядосани, сега за нас е доста трудно, ако ни погледнете историята. Допреди 1000 години сме били нещо като езичници и това е било много по-благороден начин на живот и всичко е било основано по-скоро на реалността и благоразумието. Докато християнството е изкуствено наложено и започва да създава много объркване и хаос, отнемайки елементарните чувства и разбиране на хората като човешки същества. Същото, което в момента се разиграва в Близкия Изток. И разбирате ли, в основата на всяка война стои религиозен конфликт. Религията е винаги основната заплаха за това как ще се развива човечеството завбъдеще. Затова колкото повече можем да помогнем за заличаването на религията, толкова по-добре.

Това е много подобно на случилото се в Скандинавия и Норвегия. Кръстоносците са дошли, имало е много войни, и дори там, откъдето съм аз – провинцията, в близост има много стара църква, където се е състояла огромна битка през 12-13 век. И е била заради бунтовници, които не са искали да станат част от християнството, а да защитят своите вярвания и начин на живот. Това е нещо, на което аз много държа и се възхищавам и уважавам хора, които не обичат да им се нарежда какво да правят.

В България при Покръстването и ние сме имали подобни събития. В крайна сметка важното е, че човек вече има достатъчно голяма свобода на избора.

Да, мисля, че е така и съм много горд, ако с нашата музика и текстове можем да просветим хората за факта, че всъщност могат да избират дали да се или да не се придържат към определена религиозна система, и дали да станат роби на нещо. Ако не можеш да намериш Господ в себе си, няма да можеш да го намериш никъде другаде.

Поправи ме, ако греша, но смятам, че за ISD сте взели най-доброто от DCA и PEM, комбинирали сте го и резултатът е налице...

Да, предполагам. Не мисля, че това е твърде далеч от истината, но както казах, не можем да анализираме как звучи албумът, защото не можем да го погледнем обективно. Лесно е за феновете и журналистите да го оценят, защото имат други бази за сравнение. Ние просто не мислим по този начин, за нас е нов албум, но ние не го анализираме толкова.

Отново сте заснели клип с вече доста прочутия Patric Ullaeus, като се шуми, че това ще е най-добрата блек метъл видео продукция. Можеш ли да разкриеш някакви подробности?

Да, ако погледнеш на албума като на филм, клипът би бил един много добър трейлър. Трудно е да предадеш цялата идея и избрахме подходящите подправки и символи за видеото, за да може концепцията да бъде представена правилно.

Доста се зашумя из медиите, че лейбълът ви ще съди италиански журналист за разпространението на промото на ISD. В тази насока, какво е мнението ти за Интернет пиратството, mp3-ките?

Аз мисля, че това е необходимо зло. За групи, които нямат договор със звукозаписна компания, е много добре да разпространяват музиката си по този начин. За група като нас, която живее от правенето на музика и това е единственият ни доход, е много разстройващо, когато някой може да качи и изтегли албума за секунди, докато ти си му отделил толкова много време. Това наистина ме вбесява. Това е като да откраднеш нечие произведение, и точно това направи този италианец. Наистина няма значение дали той или някой от неговите приятели го е пуснал; важното е, че неговото име е на промо диска, така че той просто си живее с тази мисъл и няма куража да каже поне едно “Съжалявам”. Така че няма да има милост към него и съм сигурен, че компанията ще го съди и накрая ще ни популяризира повече, вместо да ни навреди, защото нашите истински фенове ще си закупят албума въпреки всичко. Но ако трябва да съм честен, това ме вбесява, знаеш!

Говорейки за лейбъл, зад гърба ви вече редица години стои най-голямото име - Nuclear Blast. Какво ви предлагат те повече, за да сте толкова години с тях?

Има много причини за това, но ние имаме шеф, който е и най-големият ни фен. Това не е шега, истина е. И е много плодородно приятелство още от самото начало. Ние помогнахме на компанията да си създаде добро име, както и да подпише с много други добри групи. Лейбълът също ни помогна да станем известни и това е едно много добро взаимно сътрудничество. Не виждам причина да подписваме с по-голям лейбъл, само за да получаваме повече пари. За мен е важно да сме с независим лейбъл, който е запознат с историята на метъла и се управлява от фенове, а не от костюмарчета, които мислят само за пари и си нямат шибана идея как звучи метълът. И се надяваме да останем така още дълги години, ние сме една добра комбина.

Миналата седмица мой колега от Metal World написа ревю за новия ви албум. Ще си позволя да го цитирам: “Почитателите нямат от какво да се оплачат, а "истинските" блекари получават своя шанс да позлобеят на празен оборот. Не че DB се интересуват особено от мнението на едните или другите – те продължават да крачат гордо по пътя на бъдещи легенди.". Доколко наистина мнението на феновете влие на създаването на нов материал?

Да бъда честен, ние не се влияем от външни течения и мнения. Когато седнем да работим по нов албум, просто се затваряме и всички мислим еднакво. Както казах преди това, не го анализираме много до момента, в който постигнем материала, звучащ най-добре - само това е от значение. След това идва опитът да придадем собствено звучене и да го развием. Това е много предизвикателна задача и тя става все по-сложна с всеки следващ албум. Колкото повече албуми, толкова повече бъдещи цели. И, разбира се, докато сме сами и концентрирани върху работата, резултатът ще е добър.

Какво те вдъхновява за писането на нов албум?

Много неща. Нищо, което мога точно да посоча, но вдъхновението идва и си отива. Понякога е в повече, понякога не, което е характерно за всяка група. Специално за този албум оркестрациите са изсвирени изцяло на клавир, затова е повече на китарна основа, но се надявам следащия път да е обратното. Всичко зависи от ситуацията, разбира се!

Какви са основните разлики между титаничния DCA и ISD, от гледна точка най-вече на процеса на подготвянето на материала и самия запис?

Подготовката за новия албум всъщност беше минимална, защото не правихме никакви демота или пред-продукция за него. Което правихме в изобилие за “Death Cult Armageddon” и отделяхме внимание на всеки детайл. Така че новият албум е по-малко подготвен, но това му помага да звучи по-спонтанно, директно и показателно. Всъщност стана доста добре. По-добре, отколкото очаквах, което е добър знак.

Импровизацията носи риск със себе си, но пък и голям процент на успеваемост...

Да, всъщност напрежението винаги има своята добра част. В смисъл, че когато отидохме в студиото, все още имахме части, които не бяхме довършили. Мисля, че това е добре, защото последните детайли винаги се довършват в студиото така или иначе. И за този албум това помогна доста.

Какъв човек е Silenoz зад корпс-пейнта? Имам предвид извън сцената, и отвъд музиканта изобщо?

Всъщност съм си същият. Но когато сложа грима, това е като продължение на личността ми. Просто приемам ролята на Erkekjetter Silenoz. Това е нещо като бягство, което е всъщност причината, поради която правим музика. Защото ни отделя от всекидневието. Това е тръпката от взаимодействието с феновете, заради която свирим на живо. И да, аз всъщност съм си същият обикновен човек, въпреки че в началото бях доста по-отцепен. Но колкото повече остарявам, толкова по-съвършен ставам. Така че е логично, че не ходя с грим, когато съм зад прожекторите, но основното чувство и идеи, които имам, са си същите.

С какво се занимаваш в свободното си време?

През малкото свободно време, което имам, се мотая с приятели. Понякога през лятото ходя за риба, защото е много отпускащо и обичам да съм сред природата. Върша много различни неща. Обожавам моторите и всякакви видове други спортове. Изобщо не скучая.

А музиката?

Да, разбира се... Музиката заема повечето от свободното ми време. Не само нашата музика.

Значи слушаш и други групи? Защото повечето музиканти, които съм интервюирал, отричат едва ли не с насмешка да слушат нещо друго, освен собственото си вдъхновение.

Това са глупости и лъжат, защото всеки слуша и друга музика!

Особено при положение, че в метълът има голям прогрес напоследък. Поне аз така мисля...

Да, и аз мисля така! Тази година ще излязат доста хубави неща, повечето от които не мога да си спомня в момента. Но знам, че тази година ще е доста ползотворна за метъла.

Какво слушаш напоследък?

Ами всичко! Black Label Society, Nevermore, Scarve, Strapping Young Lad, Rush, ZZ Top и др.

Какво следва след официалното издаване на ISD?

Ще направим турне в Европа и Америка, така че се надявам да свирим в България и в други държави, в които не сме били досега. Знам, че имаме много фенове там. И ако зависеше от мен, бихме свирили навсякъде, но понякога промоутърите си казват думата. Ще неаправим всичко възможно - не сме забравили за феновете ни при вас.

За пръв път ли ще посетите Америка?

По-скоро седми или осми.

Хм... интересно, как ви приемат в САЩ при положение, че метъл сцената там не е най-популярна?

Всъщност е нарастващ пазар... и постоянно расте, и всеки път като свирим там, имаме все повече публика. Което е добра еволюция, според мен. Както и в Европа: много се радваме на феновете, които ни подкрепят.

Можеш ли да кажеш няколко последни думи, специално за читателите на Metal World?

Да, разбира сe! Надявам се българските фенове да са малко по-търпеливи, защото, както казах, не сме ги забравили и ще направим всичко, за да дойдем в България.

Сетих се за един бърз последен въпрос. Ще има ли пълноценно DVD издание от Dimmu Borgir?

Да, вероятно някъде в бъдещето. Нямаме много време заради турнето, но се надявам да имаме качествен видео материал от него.

Много ти благодаря за интервюто и ти желая успех! Надявам се наистина да имате възможност и да ни посетите!

Да, разбира се! Довиждане!