Интервю с Mike Kimball, китарист на Dying Fetus.
Новият ви албум “War Of Attrition” демонстрира по-изчистен подход към запазената ви марка – бруталния дет метъл. Албумът звучи много солидно. Това знак за музикално израстване ли е или нещо, към което се стремяхте съзнателно?
Надявам се да е и двете! Със сигурност искахме този албум да има по-добра продукция и в същото време да е по-агресивен. Пробвахме много различни китарни тонове, но накрая се спряхме на класическия Dying Fetus звук, който идва от старите ключове Ampeg и новите ми усилватели Marshall. Също така работихме много по тона на барабаните и силата на вокалите. Разбира се, искахме отделните партии да звучат колкото се може по-стегнато, за да постигнем това усещане за солидност. Записващото оборудване е също много по-добро в сравнение с предишния албум и това ни даде повече време да се фокусираме върху звука като цяло.
Какво е чувството постоянно да се борите със смени в състава? Това допринася ли по някакъв начин за притока на нови идеи и оригиналността в бандата, или е по-скоро негативен процес?
Отново бих казал и двете, защото от една страна е винаги по-добре да имаш постоянен състав и за нас не беше приятно да бъдем без барабанист повече от година, но е естествено новите членове да носят със себе си и нови идеи. Историята е ясна – докато един член на групата се справя добре, тогава и малките проблеми са незабележими, но ако групата започне да страда, в един момент си принуден да направиш избор. В крайна сметка искаме групата да продължава напред, затова понякога се е налагало да се разделим с някои хора.
Стои ли някакво конкретно политическо послание зад заглавието “War Of Attrition”, обложката и текстовете?
Исках посланието на обложката да е неясно, което се вижда от няколкото визуални противоречия. Със сигурност исках да изразя идеята, че насилието, смъртта и обществените заблуди често стават неизменна част от защитата на едно общество, което е базирано на свободата. Разбира се, моралността и легитимността на някои войни винаги ще бъдат предмет на спорове, но аз се опитвам да избягвам какъвто и да е род политическо агитиране, което е твърде конкретно. Предпочитам да изобразя една мрачна картина и да разкажа няколко истории, като по този начин оставя на хората възможността да помислят и да стигнат до свои собствени изводи.
Съгласен ли си, че дет метълът отново се надига в Щатите? В Европа определено е така.
Смятам, че и в Щатите е така! Това показва забележително добър музикален вкус на хората. Смятам дет метъла за много специален и предизвикателен за свирене стил и това със сигурност не е най-лесната за възприемане музика от слушателя, но накрая чувстваш удовлетворение.
Кое е най-продаваното ви издание, ако не е тайна, разбира се?
Мисля, че трябва да е някой от последните - “Stop at Nothing” или “Destroy the Opposition”. Тези два албума са успех за нас.
Имали ли сте проблеми с цензурата заради името на групата?
Доколкото знам, не е имало цензура, дължаща се само на името, с изключение на някои вериги магазини, които са по-консервативни и отказват да продават много други групи освен нас.
Това е шестият ви албум, нали така? Как виждаш развитието на групата от чисто музикална гледна точка от “Infatuation With Malevolence” насам?
Да, мисля, че е шестият. Като музикант мога определено да заявя, че изпълнението на новите парчета е много по-трудно от свиренето на по-стария материал. Дори груув рифовете са малко по-сложни и с малко по-особено темпо и естествено виждам повече дет метъл влияния с по-сложни рифове в някои части. Все още търсим баланс между спийд и грайнд влиянията, но този баланс нормално е изместен, защото сме станали по-добри като музиканти.
Свирите ли редовно на живо? Има ли достатъчно възможности за концертни изяви в Щатите? Не е ли странно, че в днешни дни дори популярни групи като W.A.S.P. свирят в малки клубове в САЩ?
Искаме да свирим на живо колкото е възможно по-често, въпреки че се стремим да намерим точната честота на посещенията на едно и също място, с цел хората, които идват да ни гледат, да са винаги развълнувани. Винаги съм намирал за странен факта, че ние свирим в същите зали и клубове, в които свирят и известните групи, с които съм отраснал. Въпреки това е очевидно, че групите се радват на много по-постоянна и солидна подкрепа отвъд океана, в сравнение с Щатите. Мисля, че музикалните тенденции са по-непостоянни тук, така че групи, които преди са свирили в големи зали и на стадиони, в по-късен етап от кариерата си ще свирят в клубове. Все пак мисля, че човек може да се чувства късметлия, ако е в състояние да се издържа, правейки това, което обича, така че промяната в капацитета на залите може всъщност да е заблуждаваща. За наш късмет в последно време сме били част от много силни съвместни турнета и сме свирили пред някои от най-многобройните публики, които сме имали в САЩ.
Кои три дет метъл албума би препоръчал на феновете, които сега започват да слушат екстремна музика?
Ако приемем, че вече са запознати с “Reign in Blood” на Slayer, бих ги посъветвал да чуят “Pierced from Within” на Suffocation, “Covenant” на Morbid Angel и “Bloodthirst” на Cannibal Corpse. Както и “War of Attrition” на Dying Fetus, разбира се!
Каква е най-важната цел, която искате да постигнете с Dying Fetus?
Основното е да останем верни на стила и да продължаваме да даваме на феновете си музика, която да ги радва. Лично аз бих искал да продължа да се развивам като музикант и се надявам да допринеса повече към композирането на следващите албуми. Много неща, които са най-важни за мен вече са налице – фактът, че съм в групата, осъществи мечтата ми да правя музика, да пътувам по турнета и концерти по света и да докосвам живота на хората по някакъв малък начин. Благодаря на всички за любовта и подкрепата!
