Ревюта
Група: Michael Romeo      Албум: War of the Worlds Pt. 1      Автор: Sharon      Август, 2018
Michael Romeo - War of the Worlds Pt. 1 (ревю от Metal World)

Текущият застой на Symphony X и трагедията покрай Adrenaline Mob на Russell Allen мобилизираха Michael Romeo да завърши своя солов албум. В сравнение с издадения през 1995-а г. “The Dark Chapter”, считан по-скоро за демо запис, “War of the Worlds” демонстрира космическо израстване в технически и творчески аспект. Ако в “The Dark Chapter” Romeo е повече от самодостатъчен, то в наши дни китарният виртуоз разчита на уменията на барабаниста John Macaluso (Labyrinth, екс-Yngwie Malmsteen), басиста John DeServo (Black Label Society) и вокалиста Rick Castellano. Както се досещате, тримата не са избрани на случаен принцип.

Десетте парчета от “War of the Worlds” носят повече, отколкото цели албуми на някои от най-добрите групи в модерния прогресив/пауър метъл, взети заедно – включително самите Symphony X. Тъй като Romeo е техен основен двигател, сходствата с групата са неизбежни, но вместо да копира не особено вдъхновяващите последни албуми, той се доближава максимално до монументалния “The Odyssey”. От увертюрата до епичния финал, “War of the Worlds” помита с вдъхновени от John Williams оркестрации, изграждащи гръбнака на опуса. Подсилват ги техничните рифове на Romeo, които често преминат в зоната на траша. Колегите също не му отстъпват – тук всеки тежи на мястото си и дава най-доброто от себе си. Вместо да интерпретира дословно класиката на H. G. Wells, албумът осъвременява Sci-Fi тематиката в полза на по-свободна и апокалиптична концепция.

Любимият на Romeo саундтраков стил е дълбоко впит в недрата на “War of the Worlds”. Чуваме гениална доза неокласика, мелодичен прог-пауър и дори EDM трансмисии. При все филмовата си окраска, песните са стъпили на здрава метъл основа и демонстрират едни от най-ярките качества на композитора – химнови припеви, запомнящи се мелодии и дяволски добра китарна техника. Втората награда по признание се пада на безобразния Rick, за когото все още не можем да повярваме, че е едва дебютант. През фалцетни височини до дрезгави тонове и оперни октави, Castellano се справя с лекота с всеки стил от арсенала на Romeo, за което биха му завидели вокалисти с много по-богат опит.

Напоследък попадаме на все по-малко албуми, в които всеки би открил по нещо за себе си, особено без известна доза пълнеж. “War of the Worlds” обединява музикални течения с лекота: изненадващият дъбстеп на “Fucking Robots” преминава в запазената марка груув рифове на Romeo в “Black”, а ориенталските мотиви в абсолютната кулминация в албума, “Djinn”, се вплитат в буря от арпежи а ла Malmsteen, която трябва да влезе в учебниците по китара и музика изобщо. Пауър баладата “Believe” смайва с красиви оркестрации, а яростното темпо на “Differences” води до обединяващ темите завършек.

Макар и разделени от четвърт век, “The Dark Chapter” и “War of the Worlds” са белязани от виртуозния почерк на един от най-стойностните метъл композитори в наши дни. Изживявайки се като техничен гуру и симфоничен майстор, Michael Romeo печели както заслужена лидерска позиция през 2018-а г., така и задоволството на феновете – особено предвид факта, че втората част на албума е почти изцяло записана.

Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт