Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
ENEMY OF THE SUN
Автор: Sharon
15 Февруари, 2008

Интервю с Waldemar Sorychta - лидер на Enemy of the Sun и Eyes of Eden.

Здравей, Waldemar, радвам се най-после да се чуем. Благодаря за търпението и за това, че се съгласи да направим интервюто, значи много за мен!

За мен е удоволствие, имаше някакви проблеми при свързването, но да, важното е, че все пак стана!

Миналата година беше доста успешна за теб, излязоха дебютните албуми на двете ти нови банди Eyes Of Eden и Enemy Of The Sun. Планираш ли нещо ново през 2008-ма, какво можем да очакваме?

Хм, албумът на Enemy Of The Sun излезе официално преди малко повече от месец, така че за момента имаме планове, да. Като за начало сме набелязали турне, а групата все още няма такъв опит, затова ще трябва да се концентрираме и да поработим здраво. Когато си нов на тази сцена, дори с най-добрите ревюта нещата не стават по-розови. Разбира се, най-често става въпрос за затруднения от чисто финансова гледна точка, за това дали ще можеш да си позволиш повечето неща, но работим по въпроса. Мога да се похваля, че до момента вече имаме договорени участия в доста известни фестивали като Wacken, With Full Force, Summer Breezе, така че ще бъдем доста заети. Всъщност е голяма чест за една новосъздадена банда да бъде част от нещо с такъв музикален обхват, когато разполага само с един пресен дебют. Доста по-лесно е, когато името ми е придобило известна популярност, но когато това на Enemy Of The Sun е тотално неизвестно, аз също съм никой, започвам всичко отначало. Трябва си време, както и хора, които да те подкрепят, без това нищо не може да се осъществи. Така че ще бъде трудно, но пък в крайна сметка решението ми беше такова, исках да започна нещо ново. Да се надяваме, че 2008-ма ще ни поднесе много позитивни неща, повече шансове за лайв изпълнения, тъй като вече започнахме да работим и върху нов материал.

Искрено ти го пожелавам! Позволи ми да насоча вниманието си към другата ти активна група в момента - Eyes Of Eden. “Faith” беше невероятно силен дебют, един от най-впечатляващите за изминалата година. Разкрий повече подробности около историята на самата група, доколкото знам Sandra Schleret има голям принос, но нещата са се объркали?

Като за начало, историята на Eyes Of Eden не е типичната за една група. Идеята се роди преди доста години, в интерес на истината, тогава въобще не ми беше хрумвало, че това ще прерасне в нещо повече от обикновен проект. Като продуцент през годините, работейки за Lacuna Coil, The Gathering, Tiamat, Moonspell и какви ли не групи, винаги съм бил част от процеса на създаване, записване и аранжиране на определени песни. По това време направих много парчета, които просто не се вписваха към звученето на групите, за които работех. Например, не можех да ги предоставя на Grip Inc., защото самите песни бяха по-мелодични и нямаха никаква роля там. Аз съм от хората, които не могат да спрат да се занимават с музика, за мен нещата далеч не опират до това да излезеш на сцената, да приключиш шоуто си и да се наливаш с бира след края му. Музиката е нещо, на което съм отдал живота си и на което посвещавам отромна част от ежедневието си. След като пуснах няколко записани песни на познати, всички ме окуражиха, казаха “Трябва да запишеш това!”, което бе повече от достатъчно. Но по това време бях в Grip Inc. и си казах, че ако ще правя нещо такова, ще трябва да му посветя цялото си внимание, за да се получи качествено. В края на работата ми с тях, става дума за периода между 2000-та и 2003-та година, вече започнах да се замислям по-сериозно. Един от най-важните фактори беше Gas Lipstick - барабанистът на HIM, който освен всичко е и мой дългогодишен приятел. Каза ми: “Хей, ако ще записваш това, бих искал да участвам, защото песните ми харесват наистина много”. Реакцията ми беше утвърдителна, разбира се, защото не всеки ден получаваш такива оферти, ха-ха... Захванах се за работа с ясното съзнание, че това трябва да има напълно различно звучене от предишните ми групи, исках нещо съвършено ново, което да е противоположно на Grip Inc. В началото вокалните линии бяха дело на Sandrа, новата вокалистка на Elis. Всичко беше замислено до най-малката подробност и тъкмо щяхме да започваме записите, но в един момент тя се разболя сериозно и не можеше да продължи работата си с Eyes Of Eden. Това се случи през 2004-та, никой не знаеше дали все пак ще има щастлив край, или не... Бях изправен пред избора или да изоставя бандата, или да намеря вокалистка, която да поеме вокалните линии на Sandra. Благодарение на оказаната подкрепа, обаче, реших да продължа. Повярвай, не беше никак лесно! Накрая реших, че няма да се откажа и в следващия момент с екипа ми вече бяхме започнали търсенето на нова вокалистка. Не казвам “заместник”, защото не звучи честно, все пак става дума за човешки същества, а не за материални обекти. В края на краищата се спряхме на Franziska и презаписахме албума, което трябваше да стане преди няколко години. Заради неприятната ситуация всичко отне страшно много време и усилия, но ето, че през 2007-ма дебютът се появи на бял свят, а след това и този на Enemy Of The Sun, така че фактически за четири месеца издадох два напълно различни записа, което съвсем не е шега работа, хаха!

Дотук добре, но как ще се справиш с двете банди?

Това не представлява никакъв проблем за мен, всъщност. Има хора, които не подхождат от тази гледна точка към подобни музикални събития. Не казвам бизнес, защото съм продуктивен човек и обожавам това, което правя. По време на турнето с Grip Inc. се срещнах с много различни групи – излизат на сцената, свирят и прекарват остатъка от деня, релаксирайки с компютърни игри, да кажем. За мен е загуба на време, искам постоянно да създавам музика, затова работата с три-четири групи не е никакъв проблем. Единственият недостатък е, че когато имам предложение за добро турне с Eyes Of Eden, но в същото време получа оферта и за Enemy Of The Sun, трябва някак да разгранича нещата. Не става по едно и също време, но ако говорим за непосредствено шоу на едната група след другата, то какво по-хубаво от това? Предоставя ми и повече свобода, ако по това време създам мелодична песен, няма защо да се насилвам да я преработя и наглася спрямо Enemy Of The Sun, когато разполагам с изцяло мелодичен проект като Eyes Of Eden.

Като стана дума за Enemy Of The Sun, само не ми казвай, че си чак такъв фен на Neurosis, че да кръстиш групата си на техен албум?

Хаха, фен – да, но не и фанатик. Neurosis е една от любимите ми групи, всъщност, винаги имам желание да слушам музиката им или да ги гледам наживо. В никакъв случай не съм си казвал “искам да съм като тях, да звуча по този начин”, нищо такова не може да се засече и в албума на Enemy Of The Sun. Но когато въпросният им запис се появи през 1993-та, още в началото на работата ми с Grip Inc, си казах: “Страхотно име! Някой ден ще създам група и ще я кръстя по този начин!” Така че през 2006-та си спомних собствените си думи и така се стигна до името на бандата.

В такъв случай, ще обясниш ли нещо повече относно самата концепция на Enemy Of The Sun? [името се превежда като “враг на слънцето” – бел. ав.]

С удоволствие. Като за начало, трябва да поясня какво всъщност намирам в самото име. Далеч нямам хейтърски наклонности спрямо слънцето, да се знае! Дори символът ни представлява слънце с череп, намиращ се вътре в него. Първото е символ на живота, докато черепът олицетворява смъртта. Затова чрез това име и самата музика се стремя да покажа, че двете вървят ръка за ръка: няма живот без смърт, светлина без сенки, нито тъмнина без светлина. Enemy Of The Sun представя по-задълбочени размисли относно човечеството, сеещо смърт, над което като по закон грее слънцето, даряващо го с живот. И въобще като цяло самата концепция е по-пространствена, отколкото хората си мислят на първо слушане.

Ясно... Можеш ли да разкриеш нещо повече относно посланието на текстовете?

По-голямата част от тях са дело на вокалиста Jules. Той е от Финландия и е един от най-талантливите хора, с които съм имал удоволствието да работя. Мнозина ме питат дали не разполагам с трима певци именно заради гласовите му възможности! Основното в групата е, че всеки отразява самия себе си и намира собственото си място, той е част от колектива – не само като музикант, а като човек. Според мен най-важното за един вокалист е да пее с емоция за нещо, което живо го интересува. Затова и прецених, че ще е добре да дам на Jules възможността да пише текстовете, които ще изпълнява впоследствие. Накрая групата има последната дума спрямо тях, както и относно самата музика – например, не бих направил песен, която самият аз харесвам, но всички останали не могат да понасят. Човек просто трябва да се чувства част от бандата. Написах само един текст, този на “Lost In Time”... Да, има си личното естество – през 2003-та бях изпратен обратно вкъщи, напуснах сцената, защото всичко се беше объркало тотално. Историята е дълга, но основната идея засяга политиката и арогантността на една държава, която диктува на останалите страни кое е правилно и кое не е, какво трябва и какво не бива да се прави.

Да, за съжаление това вече се превърна в залегнала практика. Колкото до Jules, трябва да си призная, че нещо ме разяжда отвътре – чрез неговия стил на пеене групата наподобява System of a Down, доста хора го сравняват и с фронтмена на Faith No More. Целенасочено ли е, или аз пропускам нещо?

Интересен въпрос... Докато бях с Grip Inc., работех с Gus, който има много специфичен глас, вписващ се по-скоро в пънк рок стила. Не мисля, че някой може да пее като него, но от друга страна исках да работя с някой с още по-обширни гласови възможности; някой, чието пеене, както казваш, да звучи като това на вокалист. Със същия успех можехме да правим и поп музика, но целта не беше точно такава. Когато крещи, той звучи така, все едно пее дет или метълкор, вкарва и чисти вокали, от друга страна самите песни предполагат и различен стил на пеене. Доволен съм от този микс – не е важно в каква посока вървим, важното е накрая резултатът да се харесва на самите нас и на феновете. Не пиша песните заради евентуалното им положение в класациите, за мен музиката е език на страстта. Ако страстта липсва, накрая разполагаш с един празен проект, който в никакъв случай не можеш да наречеш отражение на самия себе си, нали така? Все пак животът не е еднопосочен път, има толкова много емоции, различни ситуации и настроения, през които преминаваме. В музикално отношение Jules е човек, който отразява най-точно всичко това в цялостната атмосфера.

Ако трябва да опишеш музиката на Enemy Of The Sun с пет думи, какви ще са те?

Невероятна, невероятна, невероятна, невероятна... Споменах ли невероятна?!? Скромността над всичко, все пак...

Ха-ха, така си е! Работил си в много и различни стилове, но имаш ли собствен фаворит, не само свързан с работата, но и с това, което слушаш поначало?

Всъщност, не слушам чак толкова музика, а когато имам време, предпочитам да създавам такава. Или рисувам, да кажем, важното е да се занимавам с нещо продуктивно. За мен денят без нова песен въобще не може да се нарече успешен. Нямам и много време, например когато съм на турне, или всеки ден давам интервюта, за съжаление не мога да се занимавам с музика. Дори този декември, зает почти изцяло от пресконференции... Вместо това можех да напиша материал за още един изцяло нов албум на Eyes Of Eden и Enemy Of The Sun! Обаче в един момент, когато си по-свободен, започваш да пишеш песни, които никой досега не е чувал. Това ме прави зависим и от музикалния пазар, там хората искат да са наясно с това, което правиш, важно е да свържеш нещата по най-добрия начин. Като се замисля, че отдавам страшно много време, обсъждайки музиката, която съм сътворил, някак не е редно, защото за мен е важно да насоча вниманието си към това, което евентуално предстои. Ако в един момент започнеш да си повтаряш “по дяволите, това, което направих, е толкова велико”, единственото, което ще постигнеш, е тъпченето на едно място, което е пагубно. Затова е важно човек да е креативен. Не казвам, че не обичам да съм на турне и да свиря на сцената, но тогава фактически излизаш, свириш в продължение на час и разполагаш с 23 часа, които трябва някак да разпределиш. Невъзможно е да пиша нови песни, защото това не е най-лесната задача в един автобус, а и около мен непрестанно има хора. В един момент, обаче, цялата тази какофония започва да ти липсва, няма средно положение! Винаги е приятно да споделяш музиката си с хора, които наистина я разбират и харесват, но пък и процесът на създаване е изключително приятен.

Разбирам те. Току-що спомена, че рисуваш, от личен интерес съм разглеждала нещата, публикувани на сайта ти, някои от тях са свързани с музикалните ти проекти. Откъде черпиш цялото това вдъхновение, по дяволите?

А, това започна преди много години, когато бях дете. Не отделях чак толкова време, но за една Коледа ми подариха комплект за рисуване, вследствие на което се вманиачих, защото това разкри изцяло различен хоризонт пред мен. Колкото до вдъхновението, имам си дефиниция за музикалния бизнес, която поставя музиката на първо място. Бизнесът, обаче, е по-неприятната част, но пък без това не може, за съжаление. Това е дразнещо като трън в окото ми – в голямата си част бизнесът е по-скоро обсъждане на самата музика. Ако за една нескопосана банда се говори продължително, че всъщност е невероятна, хората в един момент започват да вярват на приказките и истината се изопачава. Един елементарен пример – колата ти се поврежда, караш я в някой сервиз, механикът не си свършва работата и нещата се закучват. Човекът може да ти говори колко е велик в продължение на месеци, но това не променя факта, че проклетото превозно средство не работи, нали?! Така е и с музиката, казваш “това е гениално”, но всъщност не е. Добре, но в даден момент хората започват да се водят по общото мнение и групата наистина се изкарва като специална и много добра. Не одобрявам и политиката на лейбълите, вследствие на която хората си казват “продали са толкова много бройки, значи са наистина добри”, или “кои са пък тези, звучат интересно, но не са продали почти нищо”. Затова е важна свободата, както при създаването на изобразително изкуство – не създавам музика, мислейки за самата нея, не мисля за това кой ще я хареса или заклейми като пълен боклук, важното е накрая да съм доволен от резултата. Няма да стана по-щастлив, ако стотици хора определят моя песен за изключителна, ако не я харесвам, също така и няма да ми пука, ако милиони кажат, че същата не става за нищо, но пък аз одобрявам самото звучене.

Така е, но за жалост все по-малко музиканти размишляват по този начин. Разкажи ми за Voodoocult, там бяхте заедно с Dave Lombardo. Доколкото знам, запознанството ви датира оттогава?

Точно така. По това време Dave тъкмо беше напуснал Slayer, или пък те го бяха изгонили, вече не помня с точност, а и това си е негова история. Тогава Philip Boa беше доста популярен в Германия, но като поп изпълнител. Товорим за 93-94, но пък и досега си върви с известността. Както и да е, може и да беше поп-изпълнител, но харесваше метъла и искаше да се занимава с това. Каза ми “искам наистина много да направя някакъв такъв проект, но не със собствената си група, защото хората само ще ми се изсмеят! Трябва да го направя с хора, които са по-навътре в нещата”. Предложи ми да продуцирам, а аз не можах да повярвам, когато научих, че Dave ще поеме барабаните. Струваше ми се като някаква утопия, защото е изключителен професионалист. Заради продуцентските си задължения се наложи да излетя набързо към Лос Анджелис, за да можем двамата с него да поработим върху песните. Започнах да свиря на китарата си, докато той блъскаше зад касите, след не повече от пет минути спряхме, погледнахме се и си казахме: “Това звучи страхотно, определено трябва да продължим да правим музика заедно!” Точно в този момент се роди и идеята за Grip Inc.

Добре, но защо прекрати работата си с Voodoocult?

Това дори не беше решение, нещата вървяха натам от самото начало. Voodoocult за мен и за Dave не беше изцяло пълноценна група в този смисъл на думата. Записахме албума, направихме турнето, което се състоя главно в Германия и още няколко европейски държави, и толкоз. Още от самото начало бандата не беше планирана като нещо повече от проект, а пък с Dave така и така вече се бяхме съсредоточили на сто процента върху Grip Inc. Тогава Philip каза, че ще остане с Voodoocult, което също не беше предвидено, но в крайна сметка се разделихме с чисто приятелски чувства, защото той е много ценен човек и изключителен приятел.

Вече изминаха няколко години от издаването на “Incorporated”, планираш ли да продължиш работата си с Grip Inc., или не?

Ако имам избор, бих продължил, но човек никога не знае. Не е като да се мразим или просто да не се харесваме, далеч не. Ако един ден ме попитат: “Би ли се присъединил към нас за още един запис?”, защо не, в крайна сметка? Но предпочитам да не мисля за това какви биха били нещата след четири или пет години, гледам реално на това, което правя в момента, дали би било добра основа за нещо занапред и това е. Не бих имал нищо против да работя с Grip Inc., но държа да изясня нещо: няма да се откажа от това, което съм постигнал с Enemy of the Sun и Eyes of Eden заради поредния албум на Grip Inc. Ако нещата могат да се уредят – чудесно, съгласен съм и ще го направя. Стига да не влиза в конфликт с останалите ми планове, нямам нищо против!

Все пак ще е интересно да чуем още нещо от тях, а изглежда, че напоследък си набрал доста скорост. Кое предпочиташ, всъщност, да работиш като музикант или продуцент?

Това вече е лесно, винаги съм твърдял, че в сърцето си съм на първо място музикант. Разбира се, че обичам и работата си на продуцент, но никога не започвам да работя за някоя група, ако не харесвам самата музика, или пък ако хората не са ми приятни. Ако обаче и двете са на ниво, работата потръгва като по вода.

Работил си с доста известни групи като Sentenced, Tiamat, Lacuna Coil, дори Therion. Защо обаче прекрати работата си с Moonspell?

Как така? Не съм прекратявал, в интерес на истината току-що се върнах от Португалия, където работихме с момчетата върху предстоящия запис!

Помислих, че вече не работиш с тях, защото “Under Satanae” не беше продуциран от теб...

А, това си е изцяло тяхно решение по принцип. Много зависи и как хората разбират самата дума “продуциране”. Доброто продуциране се получава когато не започваш в самото студио, а доста, доста отдалеч – започваш с първата песен, подготвяш я, пишеш текста, аранжимента, всичко останало. Когато това приключи и си доволен, чак тогава влизаш в судиото и се концентрираш изцяло върху самите записи. Не знам защо Moonspell решиха да вмъкнат преизданието, което представлява въпросната компилация, между двата албума... може би като пълнеж, но решението, както казах, си е тяхно. За “Under Satanae” се нуждаеха само от добър тон-режисьор, не беше отредена особено голяма роля на продуцента. Всичко е в техните ръце, ако след 20 години поискат да работя с тях и преценя, че трябва да го направя, тогава защо не? Всяка банда търси нови неща, среща се с много различни хора, опитва различен саунд, с всички е така. В новия албум на Moonspell работим по по-различен начин, отговарям изцяло за текстовете на песните, работихме доста върху инструменталите и самите композиции, остава да миксират и запишат нещата в студиото.

Страхотно, надявам се да можем да го чуем в скоро време. Какво трябва да очакват феновете, нещо по-близко до старите албуми, или до последните записи на групата?

От музикална гледна точка смятам, че хората, харесали последния албум на Moonspell, няма как да не харесат и този. В никакъв случай няма да е по-лек, включили сме по-тежки моменти, ще има също така и някои малки изненади… но да, онези, които са харесали “Memorial”, няма да останат разочаровани!

Преди да приключим, кои са групите, които слушаш напоследък?

Както казах, нямам много време за слушане на музика, но когато това все пак става, една от задължителните групи е Neurosis. Също така обожавам класическата музика, главно слушам Бетовен и Шуберт, интересни са ми и елементите от испанската народна музика. Но пък често нямам време дори да слушам собствените си неща, какво остава за повечето разновидности...

Има ли някакъв шанс покрай фестивалите, на които ще участваш с Enemy Of The Sun или Eyes Of Eden да наминеш около България?

Наистина лошото е, че от гледната точка на новосъздадена банда нямаме особен избор. Създаването, смесването и звученето на албума е в нашите ръце, но нещата спират дотам. Досега всичко вървеше благополучно и заради финансовата подкрепа, парите са важни също както времето и желанието, така че единствената по-добра възможност е да свирим като подгряваща група на някой голям хедлайнер. В случая разполагаме с цяло турне, ще видим как ще се развият нещата.

Успех! Имаш ли да добавиш още нещо за феновете си?

Това, което споменах - че музиката е нещо, на което човек не бива да отнема страстта, защото остава бездушна. Просто ноти, събрани на едно място. Може би това е напълно достатъчно за хората, които единствено следят позицията на песните в музикалните класации, но аз не създавам каквото и да е с подобна цел. Такова е положението с Eyes Of Eden и Enemy Of The Sun спрямо хората, които ги слушат днес и биха ги слушали отново утре, да кажем.

Отново изразявам надеждата, че нещата ще потръгнат по-скоро. Благодаря ти много за отделеното време!

Аз благодаря, удоволствието беше и мое. Всъщност не спомена ли, че се занимаваш с изкуство? Можеш ли да ми изпратиш някои неща, ще се радвам да разгледам.

Разбира се, в най-скоро време ще пратя. Благодаря за проявения интерес!

Ще се радвам да поддържаме връзка и да разменяме нови идеи. Приятен ден, надявам се да се видим на някой фестивал, защо не и концерт?

И аз се надявам искрено! Пожелавам ти успех и с двете групи, благодаря още веднъж и до скоро.

Дано! До скоро.

 

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт