Новината за присъединяването на Tom Englund към състава на щатските прогресари Redemption изненада феновете още преди година и породи определени въпроси и очаквания. Причината за това е изграждането на мост между два бряга. От едната страна стои класическият прогресив метъл, който Redemption свирят от 15 години, поддържайки едно стабилно ниво. От другата страна e специфичният почерк на Tom Englund – вокалист с единствено по рода си звучене, който не спира да ни смазва с емоционалните си излияния в Evergrey вече две десетилетия.
Дали шведският глас ще се окаже толкова подходящ за музиката на Redemption, колкото беше великият Ray Alder? Дали звученето на бандата няма да се промени твърде много? Дали просто няма да чуем една по-прогресив версия на Evergrey? “Long Night’s Journey into Day” вече е факт и отговорите са налице.
“Eyes You Dare Not Meet in Dreams” открива албума с типичните за бандата тежки рифове, виртуозно солиране и насечени фигури. Гласът на Tom e все така отличителен, но емоцията, с която подхожда към вокалите си тук, е различна от тази при Evergrey. Вокалистът се съобразява с композициите и функциите им, а те са достатъчно различни от шведските меланхолични оди. Най-големите звезди в албума са китаристът и основател на Redemption – Nick van Dyk, който за пореден път не разочарова с впечатляващите си композиции, и младият клавирист Virkam Shankar, който придава повече атмосфера с богатство от бленди. Музиката е сложна и многопластова, но и достатъчно грабваща още на първо слушане. Звученето на Redemption както винаги е съобразено с традициите на жанра, но въпреки това успява да звучи модерно и актуално. За втори пореден албум получаваме и изненадващ кавър, който се вписва изцяло в контекста на творбата – тук това е “New Year’s Day”, в оригинал на ирландските суперзвезди U2. Емоционалността на Tom Englund и композиционното майсторство на Nick van Dyk са разгърнати най-добре в хитовата “Someone Else’s Problem”, красивата балада “And Yet” (която е най-близкото до Evergrey, което ще чуете в тавата) и закриващата едноименна песен “Long Night’s Journey into Day”, която смело ни разлюлява през множество динамични похвати, инструментални настъпления и лирически метафори.
В крайна сметка това, което получаваме от седмия албум на Redemption, e поредната доза качествен прогресив метъл, който не излиза от рамките на досегашната дискография на групата. Дали е сред най-добрите им записи, може да се спори дълго без достигане до обективно заключение. Но такъв, какъвто е, “Long Night’s Journey into Day” е най-доброто, което прогресив метълът може да ни предложи през 2018-а година на този етап.
