Варна Мега Рок 2018 започна с големи очаквания в морската столица, но дали ги оправда?
Фестивалът с състоя на морската гара, където само на метри два дни по-рано две малолетни деца изгубиха живота си. В социалните мрежи се надигна недоволство, дори се чуха призиви концертите да бъдат отменени. Единствен Glenn Hughes от присъстващите изпълнители призова за минута мълчание и посвети своето изпълнение на жертвите.
Програмата започна на 17-и август с Boomerang, Headmaster, Mister hard / Hades. Първият ден беше бонус за всички, притежаващи двудневен билет.
Вторият ден започна с Krossfire, които за половин час направиха нелошо шоу и показаха сценично поведение. Остана обаче чувството, че групата бърза да напусне сцената, за да се качат следващите изпълнители, а именно Кикимора, чиято музика до някаква степен беше повтаряема и еднообразна както откъм текстове, така и като звучене. Последва половин час забавяне, преди Kamelot да се качат на сцената, и обстановката в горещата лятна вечер да се нажежи дори повече. Бандата вдигна на крака събралото се множество и остави без глас дори онези, които ги гледаха за първи път. Последни на сцената със значително закъснение се качиха Б.Т.Р. заедно с Glenn Hughes, който пя от сърце и вложи в музиката си много желание. За съжаление, много от изморените фенове вече напускаха местата с и не останаха до края.
Ще ми се да кажа, че и третият ден мина безпроблемно, но за съжаление не се случи така. Още в 17:30 пред вратите на морската гара се беше извила опашка от чакащи началото на концерта, което бе обявено за 18:00 часа. Повечето хора бяха дошли специално за Apocalyptica и Nightwish и бързаха да заемат местата си още отрано. Имаше и такива, дошли да чуят Бенида и Конкурент, което така и не се случи. Организаторите обявиха технически проблем, заради който се получи забавяне от час и половина, през които феновете стояха пред вратите и чакаха. Първите две обявени банди така и не излязоха на сцената. Когато все пак присъстващите бяха допуснати да влязат, се наложи да почакат още час. Напрежението и недоволството ескалираха, и хората започнаха да скандират „Още! Още!” на празна сцена. Много от събралите се не можаха да си вземат напитки заради струпването – пред мен стоеше момиче с диабет, на което никой не предложи дори бутилка с вода. Чуха се призиви парите да бъдат върнати, и че всички събрани присъстват на Waiting Party.
Малко по малко слънцето залезе, много от хората изгубиха желание да гледат концерта и напуснаха местата си. Най-сетне в 20:30 местно време Apocalyptica излязоха на сцената в състав Perttu Kivilaakso, Eicca Toppinen, Paavo Lötjönen, Mikko Sirén, Antero Manninen. Финландците изпълниха само кавъри на Metallica, отбелязвайки двадесетата годишнина от издаването на дебютния си албум. Perttu подканяше публиката, а Eicca обяви пристигането на Nightwish, като ги нарече „най-великата банда на Финландия”. Те слязоха от сцената под бурните аплодисменти на феновете, за да могат Nightwish да излязат половин час по-късно.
Ако групата не беше толкова очаквана и обичана, вероятно това щеше да е първият и последен фест за много от присъстващите, както много от тях се заканваха. Те изнесоха час и половина незабравим концерт с невиждани досега пиро и огнени ефекти, както и голяма видеостена, на която се прожектираха сцени от песните им, засилващи внушението на музиката.
Дори Nightwish обаче не успяха да прогонят този неприятен вкус на разочарование у събралите се. За хората, пътували от родните си места, нямаше организиран палатков лагер и това оскъпи престоя им. За сметка на това имаше половинчасови забавяния между отделните изпълнения и задължително издаване на разплащателни карти, без които не можеш да си вземеш дори бутилка с вода, от които ти се удържат средства и накрая дори при представянето на касова бележка някои от присъстващите на феста не можаха да получат обратно парите си. Нямаше Meet and Greet, нито merchandise на отделните банди.
Всички очаквахме повече. Много повече. За организаторите това може би е само бизнес и политика, за феновете е начин на живот. На феста присъстваха хора от 15 държави, родители с малки деца и дори човек в инвалидна количка, които не получиха подобаващо и адекватно отношение за парите си.
Забавянето на групите, в паузите на които можеше да се пусне филм, трите лева за чаша разредена бира, двата часа и половина висене в кубинки пред вратите и некадърното „Благодарим ви за разбирането”, пренебрежителното отношение на персонала към присъстващите – аз лично няма да повторя, и няма да съм единствена. Не можете да очаквате разбиране, след като няма такова от ваша страна. Хората не са бързооборотна стока, за да бъдат третирани като такава.
Нека организаторите на феста попътуват до други европейски и балкански държави, и видят нивото на организация и отношение към хората по техните фестивали. Защото фестивалите се правят за хората, а не обратното. И защото самите изпълнители също заслужават повече.
