Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
GAMMA RAY - Kai Hansen
Автор: Warrior Of Ice
01 Април, 2003

Какво те кара да продължаваш да правиш метъл в продължение на толкова много години, при положение че толкова много банди и изпълнители изневериха на стила си или съвсем се отказаха да правят музика?

Причините са много, но в основата стои любовта ми към метъла. Израснал съм с тази музика и по-голямата част от живота ми е преминала в слушане или правене на метъл. Знам, че след толкова време очакванията на всички са огромни към всеки нов албум, но моите собствени очаквания са още по-големи! Не е достатъчно да правиш каква да е музика, трябва да влагаш душата си в нея и да я харесваш.

Как би сравнил метъл сцената в Европа и Америка?

Европейският метъл ми се струва по-жизнен, докато в САЩ бандите малко или много се стремят да следват тенденциите. Не може да правиш музика само за да станеш богат и известен, да се превърнеш в някой. Първо трябва да си някой и стремежът ти не бива да е доказваш колко си велик, а просто да правиш музика заради самата музика.

Какво е усещането да бъдеш споменаван с уважение в метъл кръговете?

За мен това е голяма чест, защото не аз съм измислил тази музика. Винаги съм бил фен на групи като Judas Priest, Deep Purple, Led Zeppelin, Slade и др., които за времето си бяха най-тежките банди и все пак звучаха много мелодично. Там са корените ми и с Helloween винаги съм се стремил да развия нещо свое на тази основа. Радвам се на успеха, който постигнахме с Helloween - показахме, че метълът може да включва и класически влияния без да губи от силата си.

Какъв съвет би дал на прохождащите метъл групи?

Правете това, в което вярвате. Не се влияйте от чуждото мнение за музиката ви и не следвайте модата. Експериментирайте докато откриете свой собствен стил, не се стремете да копирате известни групи. Не това е начинът да допринесете към метъл сцената…

Съдейки по младите европейски банди, мислиш ли че бъдещето ще им донесе успехи?

Има много такива групи в момента и дори е забавно - имам чувството, че тия пичове са хванали за пръв път китари някъде през 80-те (тогава беше големия бум на метъла!) и постепенно са се научили да свирят. Сега започват да създават банди, а нивото откъм техника днес е неимоверно високо - не само що се отнася до продуциране на албумите, но и относно музикантското майсторство. Днес да правиш нещо оригинално, и да го правиш добре, е много по-трудно отколкото беше през 80-те.

Съжалявал ли си някога за напускането на Helloween?

Никога - личеше си, че наближава краят на тази банда и дори да бях останал, едва ли щях да променя нещо. Беше изчезнало старото усещане, но ми отне около година да се реша да напусна групата. Допреди време, ако някой ми беше казал, че ще напусна Helloween, щях да му се изсмея в лицето, но за ирония на съдбата точно така се случи. С останалите от състава въобще не се разбирахме и знаех, че не мога да ги променя, затова напуснах.

Чия беше идеята символа на групата да е тиква?

Това го решихме заедно. Идеята за името на бандата дойде от Ingo - беше гледал филма Halloween и се беше вдъхновил страшно… Започнахме да драскаме разни логота и с Weiki заедно измислихме това с тиквата.

Би ли работил отново с Michael Kiske?

Бих могъл, защо не? В момента би било трудно, той от известно време се развива в съвсем друга музикална насока и май не си пада толково по хеви метъла. Едва ли ще работим заедно в близко бъдеще, но от друга страна, ако той реши да се завърне към корените си, с удоволствие ще го подкрепя.

В първите записи на Helloween ти изпълняваш вокалите. Каква беше причината да се откажеш от този пост?

Затруднявах се да пея и да свиря едновременно. По това време бяхме решили да правим все по-технични неща на китарите, а ми липсваше и опит… Никога не съм взимал уроци - нито по китара, нито по пеене, и не можех да се концентрирам върху и двете неща. Пък и ни блазнеше идеята да си имаме истински фронтмен, който да има висок и изразителен глас.

Явно вече си преодолял тези затруднения!

О, да, и още как…

Някои хора така и не разбраха защо Ralf напусна Gamma Ray?

Причините бяха две. След първите три албума на Gamma Ray бяхме решили да направим нещо изключително, някакъв невероятен албум! Ralf не живееше в Хамбург, а на 700 километра разстояние. Това много ни затрудняваше във връзка с репетициите и звукозаписните сесии. Трябваше ни вокалист, който да е непрекъснато на разположение. Дълги години го уговарях да се премести в Хамбург, но тогава той още си имаше работа и не бе възможно… Когато композирахме песните, аз трябваше да съставям неговите вокални хармонии, да пиша текстове, и т.н. - а щеше да е по-хубаво той да прави това. На демо записите аз пеех, а после той изпяваше същите пасажи, тъй че нямаше възможност да промени кой знае какво. Освен това, по същото време стана и онази история с Judas Priest - те си търсеха вокалист, а аз, глупакът, подхвърлих на Ralf да иде и да се пробва, ей така, за спорта. Judas Priest бяха любимата му група, а шансовете му да получи мястото изглеждаха значителни. Просто заедно решихме, че ще е по-добре да се разделим.

След напускането му обмисляхте ли приобщаването на нов вокалист към бандата, или ти веднага пое певческата длъжност?

Обмисляхме такава възможност, разбира се, макар и не твърде задълбочено. Всички от бандата бяха свикнали аз да пея при повечето записи и беше естествено да поема вокалите, а и вече имах повече увереност. Чудихме се кой би могъл да се справи адекватно с пеенето и аз се оказах най-лесният избор. Да си вокалист е голямо удоволствие, но и отговорността не е малка, защото от теб зависи най-много. Нямаш възможност да подскачаш и да беснееш на сцената колкото останалите, трябва да внимаваш с пиенето и пушенето преди концерт… Но усещането за контакта с публиката е неповторимо!

Нямаш ли чувството, че пресата и масовата публика в Щатите не са чували за Gamma Ray или Iron Savior?

А, като цяло си е така, разбира се! Няма масмедиа за метъл, затова и тази музика е предимно в ъндърграунда - малки радиостанции, уебзайни и т.н. Напоследък се говори, че големите компании са започнали да проявяват интерес към метъл бандите, но доколкото виждам, не е така. Те подписват с много нови банди, които обаче нямат нищо общо с метъла, а са по-скоро шумна вариация на алтернативната музика.

Да се върнем към "PowerPlant"… обложката на Derek Riggs много ме впечатли със своеобразните нюанси ала Powerslave, но се изненадах като чух самия албум. Като звук има доста силни влияния от Judas Priest.

Така е - албумът е доста по-агресивен и не отричам, че донякъде е повлиян от Priest, поне що се отнася до Rob Halford като певец. Страшно обичам пищящите вокали и в “PowerPlant” ги използвам още повече.

Текстът на "Heavy Metal Universe" е сякаш написан от Manowar…

Вярно... Първото нещо от тази песен, което ми хрумна, беше припевът, и парчето се гради около него. Може би звучи клиширано, но ми харесва. Става въпрос за идеологията на метъла като цяло... сигурно на някого му се струва малко елементарно на фона на останалите песни, но не ми пука. Днес всеки се стреми да разглежда колкото се може по-заплетени теми в текстовете си, но аз си казах “какво пък, майната му”… За мен това е метълът, пък всеки да си мисли каквото желае.

Друго нещо, което ме впечатли, е кавърът на "It's a Sin." Никога не съм си представял, че точно тази песен би могла да звучи в метъл вариант, но вие го направихте!

Да, това е подобен случай както с парчето на John Baez - “Diamonds And Rust” и изпълнението на Judas Priest. Дълги години си мислех, че това е тяхна песен, а когато чух оригинала, разликата ми се стори огромна! Същото се получи с "It's A Sin" - донякъде я превърнахме в песен на Gamma Ray и парчето наистина се вписва идеално в албума.

Нарочно ли избрахте парче, което няма нищо общо с метъла?

Да, тъй като днес е модерно да се правят кавъри на класически метъл песни от 80-те, а ние искахме да предложим нещо различно.

Разправи за идеята да се боядисате в синьо за фотосесията към албума!

Бяхме решили, че заглавието ще е “PowerPlant” и ни се искаше да заснемем някакви снимки, по-различни от стандартните - групата на някакъв фон, и т.н. Винаги съм искал да се боядисам в някакъв цвят и моментът ми се видя подходящ - идеята се връзваше със заглавието на албума и с обложката, сини светкавици и т.н. Мислех си: “Защо да не се дегизираме като богове на гръмотевицата или някаква подобна простотия, хехе…” После ни трябваха няколко дни, за да отмием боята от себе си! Добре, че не се бяхме наплескали от глава до пети, а само до кръста!

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт