Ревюта
Група: Beyond the Black      Албум: Heart of the Hurricane      Автор: Sharon      Август, 2018
Beyond the Black - Heart of the Hurricane (ревю от Metal World)

Още с дебюта си Beyond the Black взривиха симфоничната сцена и се превърнаха в едно от най-атрактивните допълнения към всеки тематичен фестивал. Имайки предвид хитовата енергия на “Songs of Love and Death”, това не изненада никого – комбинацията от метъл с келтски елементи, примесени с кристалния глас на Jennifer Haben, изстреля албума до водещи позиции в и без друго оскъдната откъм запомнящи се заглавия 2015-а година.

Едва година по-късно чухме и “Lost in Forever” – недотам стабилно продължение, което въпреки известната доза пълнеж, все пак зададе по-ясна представа за бъдещата музикална насока на групата. Или поне до момента, в който в Beyond the Black остана единствено Jennifer, а бившите ѝ колеги отстъпиха пред изцяло нов състав, приоритизиращ музикалните ангажименти. Покрай рокадата стана ясно, че албумите на Beyond the Black всъщност изобщо не се пишат от самите музиканти, което донякъде обясни смелото решение – първите два диска са плод на идеите на продуцента Sascha Paeth, а единственият задължителен елемент и до днес си остава гласът на Jennifer.

Младата певица е в окото на бурята в “Heart of the Hurricane”, в чието създаване за първи път участва и реформираната група. Както загатна предишната тава, фолклорните елементи са сведени до минимум (чуваме ги единствено в “Song for the Godless”) за сметка на по-бомбастичния звук, примесен с поп мотиви. Заглавното парче, “Hysteria” и най-вече “Million Lightyears”, дует с китариста Christian Hermsdörfer, са едни от най-ударните попадения в репертоара на Beyond the Black. Изненадващо, по-забележителните композиции тук са баладите: клавишната “Through the Mirror” може спокойно да е записана от Delain, а “Escape from the Earth” доказва още веднъж, че лиричното включване на Jennifer в “The Shadow Theory” на Kamelot не е случайно. Аранжиментът на “My God Is Dead” напомня за минимализма в “My Immortal” на Evanescence, поне до агресивните мъжки вокали в припевите. За съжаление, втората половина на албума предлага доза повтаряемост, но ако не друго, можем да отделим общо осем песни, които компенсират донякъде спомена от прибързания “Lost in Forever”.

Без да представлява някакво откровение, “Heart of the Hurricane” печели симпатии по поне един параграф – макар и с поразклатени редици, Beyond the Black най-сетне успяват да разгърнат своя собствен творчески потенциал и да застанат гордо до колегите си в модерния симфоничен метъл.

Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!
от Val Kebedjiev
Като че ли е така.Слушайки и гледайки тази група счетох,че всички участници без певицата показват схематично,наредено поведение,повтарящо много доказали се преди банди.

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт