Impaled Nazarene не са група за всяко ухо и за всеки вкус. Било заради отказа им да се съобразяват с каквито и да е порядки в чисто музикално отношение, било заради откровения нихилизъм, често лъхащ от текстовете им... Тази година една от най-старите екстремни банди във Финландия е готова с деветия си дългосвирещ запис, който е точно толкова разтърсващ и безкомпромисен, колкото би следвало да очакваме от тях. Представяме ви Mika Luttinen, основател и вокалист на Impaled Nazarene!

Привет, Mika! Как си?

Много добре, а ти?

Чудесно, благодаря ти! Поздравления за зверския нов албум! Разкажи ни за създаването му…

Ние сме група, която не пише парчетата заедно. Композираме музика самостоятелно в домовете си и абсолютно всеки член на състава допринася за албумите. Когато новите песни са готови, се събираме в репетиционната и споделяме помежду си това, което сме измислили. Ако харесаме дадено парче, го запазваме, а ако решим, че е пълен боклук, казваме на човека, който го е написал: “Виж, това е пълен боклук, можеш спокойно да го изхвърлиш.” Всички наши албуми са изготвени на този принцип. Сега новите технологии доста ни улесняват в процеса на създаване на песните, защото правенето на едно демо с програмирани барабани и прочие вече е много лесно. Когато басистът ни измисли някаво парче, той го качва в Интернет, а останалите го сваляме и си казваме мненията.

Я обясни за козия мотив в албумите ви. Имате парчета като “The Oath Of The Goat”, “The Lost Art of Goat Sacrificing”, “Goat Seeds Of Doom”, а сега и “Goat Sodomy”. Това май е запазена марка на Impaled Nazarene...

Да, определено! Както сигурно знаеш, първото ни EP се казваше “Goat Perversion”… Във втория албум пък озаглавихме една песен “Chaosgoat Law”. После се продължи с парчетата, които спомена и преди да се усетим, това стана наша запазена марка. Трябва да призная, че преди да започна да се занимавам с текстовете на новите песни, си мислех, че е време да спрем с тая козя история, защото осем албума са повече от достатъчно. Затова публикувах на сайта ни анкета за феновете с въпроса дали искат още парчета за кози, или не. Всички ревнаха: “Молим ви, не спирайте, не ни отнемайте козите!” Само един гласува против, така че решението беше просто. Ние много зачитаме феновете си!

“Pro Patria Finlandia” е доста патриотично заглавие. То представя ли по някакъв начин съдържанието на албума?

Абсолютно не! Аз, например, дори не съм патриот. Харесвам определени хубави неща във Финландия, но има много неща в обществото ни, които ме отвращават. Идеята зад заглавието всъщност е много елементарна – просто исках то да е на латински. Взех от баща ми един финландско-латински речник и го попрелистих, докато не се натъкнах на Pro Patria. Реших, че звучи добре. Много хора сигурно ще си кажат, че отправяме някакви ултранационалистки послания, но няма нищо подобно. Всъщност няма дори бегла връзка между заглавието на албума и текстовете на песните.

Mika, като единствен член на първоначалния състав, как се чувстваш сега, след като Impaled Nazarene са на сцената от 16 години?

Всъщност нашият ритъм китарист Jarno също участва във всеки албум, с изключение на EP-то “Goat Perversion”, така че и той може да се брои към оригиналния състав. Когато погледна назад, се чувствам горд от това, което сме постигнали. Не сме най-голямата банда на света, все още работим на ъндърграунд ниво, но все пак сме свирили в 34 страни на четири континента. Били сме в Япония, Австралия, Нова Зеландия. Много по-известни от нас групи не могат да се похвалят с такова постижение. Сега ни предстои голямо европейско турне, по време на което ще проведем над 60 концерта в 22 държави. За пръв път ще посетим Полша, Хърватия, Сърбия... Това е много вълнуващо.

Няма ли шанс да ви видим и в България?

За съжаление не. Турнето беше предложено на български организатор, но не срещнахме интерес. Неприятно е, защото наистина искахме да свирим у вас.

Трябваше ли да правите много жертви през годините в името на Impaled Nazarene?

Трябва да отбележа, че заради бандата се провалиха доста връзки. Имахме приятелки, които не можаха да разберат, че бандата е на първо място, а всичко останало – на второ. Пропуснахме доста погребения, защото прекарвахме време на турне. Умираха баби и дядовци, но нямаше как да ги изпратим. Независимо от всичко, групата винаги трябва да е на първо място. Ако нещата не стоят по този начин, нищо няма да постигнеш.

Работите с Osmose Productions от самото начало. Как се случи така, че сътрудничеството ви продължава вече толкова години? Това е нещо изключително рядко в метъл сцената.

Мисля, че освен нас, единствената банда, прекарала толкова време с един лейбъл, са Cannibal Corpse, които са при Metal Blade. С Osmose имаме взаимно уважение, а и сме много повече приятели, отколкото бизнес партньори. С тях можем да си говорим за всякакви нормални неща, а не единствено за това кога ще си получим хонорарите и подобни глупости. Най-важното, разбира се, е пълната творческа свобода, която те винаги са ни давали. Никога не са ни казвали неща като “Не, това е твърде скъпо, не може да използвате това студио”, “Не може да работите с този продуцент”, или “Трябва да смените обложката на албума”. Винаги са ни оставяли да правим това, което сме искали. Сега сме най-голямата им група, което ни поставя в отлична позиция.

Impaled Nazarene мразена банда ли е?

Мисля, че всяка банда с толкова продължителна кариера е малко или много мразена от някои хора. Определени лица и организации гледат на нас като на заплаха. На всеки се случва да му бъде отменен концерт. Но както казват, всяка реклама е добра реклама. Миналият май трябваше да свирим в Италия, но местните власти в два града забраниха концертите ни. Решиха, че сме прекалени сатанисти. В крайна сметка, след по-малко от три дни се появихме на първата страница на най-големия италиански ежедневник. Разхождахме се по улиците на Милано, а хората ни сочеха с пръст и си казваха: “Виж, това са тия сатанисти!” Беше велико, а на всичко отгоре успяхме да привлечем вниманието и на пресата във Финландия заради това. Все пак успяхме да изнесем два концерта в Италия, просто трябваше да сменим градовете с такива, където хората не са толкова крайно религиозни. Всяка монета има две страни. Шибано е, че отменят концертите ти, но можеш да се постараеш и да извлечеш най-доброто от ситуацията.

Alexi Laiho беше член на Impaled Nazarene няколко години. С какво си запомнил този период от кариерата ви?

Най-лошото по това време беше, че той нямаше възможност да ни придружава на турнетата ни. Когато бяхме в Япония и Австралия, той беше зает с Children Of Bodom или Sinergy. За него ние бяхме на трето място, но все пак се радвам, че Alexi беше в състава. Присъствието му беше този ритник в задниците ни, от който се нуждаехме тогава. След като бяхме завършили “Rapture” и бяхме свирили почти навсякъде, не знаехме какво да правим с кариерата си. Както е добре известно, Alexi е изумителен китарист – много по-добър от всеки от нас. Заради него започнахме да репетираме много повече, което беше много ценно. Мисля, че “Nihil” е много подценяван албум. За мен е един от най-силните ни.

Абсолютно съм съгласен, Mika. Нека те попитам друго. Би ли казал, че Impaled Nazarene все още е блек метъл група?

Това не съм го казвал от “Ugra-Karma” насам, хехе. Ние сме една екстремна банда с крайно антирелигиозно послание, но не мисля, че сме блек метъл. Не харесвам това, в което блек метълът се е превърнал днес, нито нещата, които някои хора вършат в негово име.

Подхождате към имиджа и текстовете на бандата с немалко чувство за хумор. Какво е мнението ти за тези, които твърдят, че са 100% искрени относно блек метъл клишетата?

Ами може би наистина са, хахаха! Може би са, но аз си запазвам правото да се съмнявам. Хуморът все пак е част от човешката природа. В някои отношения сме доста сериозна банда, защото гледаме сериозно на музиката си и на голяма част от текстовете си, но има и щипка черен хумор в това, което правим.

Откъде черпиш вдъхновение за музиката и текстовете?

Достатъчно е да включа телевизора и да погледам новините. Непрекъснато се сблъсквам с глупостта на човечеството. Влизам в супермаркета и ми се приисква да избия хората там...

Как се разви личният ти музикален вкус през последните 15 години?

Не се е развил въобще, хаха! Не чувам нови банди, които да си заслужават. Винаги предпочитам да слушам класически неща като “Reign in Blood”, “Welcome to Hell” и “Black Metal”. Все още обичам музиката, с която съм израснал – стария траш и спийд метъл.

Кои са най-добрите и най-лошите моменти, които си преживял с Impaled Nazarene?

Най-доброто е това, че винаги сме на турне. Посещаваме нови места, срещаме се с хора, хапваме местна храна, пием местен алкохол... Виждаме неща, които повечето хора никога не биха могли да видят през живота си. Най-хубавото е, че ни се плаща за всичко това! Най-лошото, което ни се случи, беше смъртта на нашия китарист Teemu, известен още като Somnium от Finntroll. Имало е и други гадости, но може да се каже, че добрите неща около групата са повече.

С какво би искал хората да помнят групата ти след време?

Надявам се да ни запомнят като едни луди шибаняци, които са правили каквото са си поискали, без да се съобразяват с никакви правила.

За финал, Mika, какво знаеш за България?

Не съм слушал вашите банди и не съм запознат със сцената ви, но за сметка на това поддържам контакт с едно красиво момиче от България! Мисля, че това е най-важното, хаха!