Положението при Deicide сякаш не беше толкова интересно за известно време, докато “In The Mind Of Evil” (2013) не показа на какво е способна групата, след като в нея бе влята малко свежа кръв – тази на китариста Kevin Quirion. Ентусиазмът и кръвопролитието продължават да царуват при Deicide цели пет години по-късно, съдейки по чисто новия “Overtures of Blasphemy”.
Изключително зъл и настървен албум, “Overtures” представлява не по-малко от 12 смачквания на лицето ви с чук, побрани в компактните, но достатъчно дълги 38 минути. Докато Kevin Quirion се разписва за втори път в студиен албум на Deicide, за “новобранеца” Mark English, който замести Jack Owen през 2016-а година, това е първи албум с култовата банда. Изглежда химията между старите вълци Glenn Benton / Steve Asheim и двамата "новаци" (условно казано, тъй като пичовете служат в Deicide вече няколко години) наистина се смесва добре, защото музиката им се получава повече от страхотно.
Въпреки че първата половина на албума е с една идея по-силна от втората, изобретателните рифове и френетичните сола не спират нито за миг. Glenn Benton също е в топ-форма, напук на ЕГН-то и всичко, което може би си мислите за него. Макар и да ограничава ревовете си до ниския регистър, те все още са достатъчно дълбоки и злокобни, за да изкъртят райските порти.
В “Overtures” Deicide залагат предимно на добре изпитания си характерен звук, което не означава липса на изненади. Напротив, мелодет заигравката в “Crawled from the Shadows” показва, че четиримата са напълно склонни да преследват различни идеи в търсене на нови възможности за развитие на натрупания с годините работа и смените в състава потенциал.
Като цяло не виждам какво повече бихте могли да поискате от един наистина як Deicide-ски албум като “Overtures of Blasphemy”. Кратките, зарибяващи, брутални парчета си тежат отлично на мястото и не оставят почти никакво пространство за критика. Продукцията на албума също е превъзходна – изчистена и модерна, но достатъчно плътна, за да се хареса и на олдскуул феновете.
“Overtures” е едно от най-силните издания в дългогодишната история на Deicide и определено си заслужаваше дългото чакане. Клатим потни глави в такт с късащите сухожилия рифове и се надяваме групата отново да намине към нашите географски ширини в най-скоро време!
