Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
KAMELOT
Автор: Lodborg
15 Юни, 2007

Интервю с Thomas Youngblood - китарист на Kamelot.

Kamelot разкриват ново лице пред нас с “Ghost Opera”. Какво прави новия ви албум специален?

Добавихме доста нови елементи, но според мен това все още е типичен Kamelot-ски албум, какъвто хората биха очаквали от нас от гледна точка на разнообразието. “Ghost Opera” се оказа изтъкан от много по-мрачни нишки, отколкото първоначално възнамерявахме - най-вече в припевите, оркестрациите и специално в текстово отношение. Гмурнахме се в различното по-надълбоко от обикновено и мисля, че се получи една нова глава в историята на групата.

Каква е причината за тази мрачна и мистична атмосфера в албума?

Нямам идея, предполагам това просто отразява времената, в които живеем. Прекалено лоши неща се случват със света около нас – глобалното затопляне и заплашващата ни екологична катастрофа, описана в “The Human Stain”, религиозните теми от настоящето ни пък са разгледани в “Up through the Ashes”. Последните пет години определено не са сред най-хубавите от историята на планетата и това сякаш вложи допълнителна меланхолия в музиката ни.

Върху целия албум е насложен странен ефект, като в стара грамофонна плоча. С каква цел сте направили това?

Коя част от албума точно имаш предвид?

Ами, например песента “Anthem”, заглавното парче, “The Human Stain” сякаш също на моменти ми навява такива асоциации.

Всъщност това е просто серия от разкривени вокали. Направихме го само върху партиите на Roy Khan и това е още един от експериментите ни в албума, който на някои хора може да се стори неприятен, а за други може да придаде завършеност или концептуалност на записа. За “Anthem” специално направихме две версии – едната с чисти вокали, а другата, която е точно с въпросния ефект, вече си чул в албума. На мен и двете ми харесаха много и беше въпрос просто на избор коя да включим като финална версия. Идеята ни не беше да звучи като от грамофон (поне не и за това парче, в заглавната песен замисълът си беше точно такъв), а по-скоро искахме да създадем впечатление за някакъв много малък, стар и повреден високоговорител.

Как се чувстваше, композирайки един неконцептуален албум след два страхотно успешни концептуални?

Приятно е да се отдръпнеш от заниманията си, които са те вълнували в последно време. През изминалите четири години и половина развивахме историята за предните ни две тави – вдъхновяваща и забавна задача, но все пак не може да правиш винаги едно и също. С “Ghost Opera” предприехме крачка към миналото си, композирайки десет напълно самостоятелни песни.

Новият ви албум е страшно сложен като изграждане – долавям доста източни фолклорни елементи, грегориански песнопения като подсилващи ефекти и още много други. Как успявате да комбинирате всички тези мотиви в едно? Как ви хрумват идеите за толкова раздвижено композиране?

Аз лично слушам различни видове музика – не е само метъл, обожавам ню ейдж, world music от всевъзможни краища на света, саундтраци, класическа музика и т.н. Личните ми предпочитания за музиката диктуват и идеите за песните, които пиша. Обикновенно просто пренаписвам визията за музиката в главата ми с изразните средства на метъла. А за интрото на “Mourning Star”, за което спомена – стори ни се удачно да го изградим като молебен и грегорианските песнопения сякаш изскочиха сами. Самият процес на композиране на песните ни не е предварително определен – примерно, аз не сядам още от начало да мисля какво ново и екзотично да вплета в албума си, за да звуча интересно и сложно. Самите песни вдъхновяват идеите ни, даже мога да кажа, че песните ни се пишат сами. Обикновено след като съм напълно наясно как ще звучи основата на дадено парче, в главата ми сами изникват всички тези малки елементи, които придават колорит на звученето ни.

“Ghost Opera” е предизвикателство за заклетия фен на Kamelot. Албумът не е толкова директен, а е по-изтънчен, усложнен, труден за разбиране дори. Какво бихте казали на феновете на групата, които отначало биха били разочаровани от албума?

Получихме същите коментари след “The Black Halo” и “Epica”. Случвало се е списания и уебзинове да ревюират с настървенo неодобрение “The Black Halo”, след което да публикуват нови и далеч по-ентусиазирани изложения. Така че първото нещо, което хората трябва да имат наум, купувайки си наш запис, е, че ние не обичаме да композираме албуми, които се харесват от първо слушане. Никога не сме правили това и, предполагам, никога няма да го направим. Никой от албумите ни не е бил повърхностен или с изложена на показ същина, винаги сме целяли композирането на дълбока и съдържателна музика. Разбирам отлично, че феновете, искащи да слушат дабъл-пейс песни из цялата тава, могат да са разочаровани немалко отначало, но мнозинството от феновете на Kamelot искат нещо далеч по-сложно. Този род бързи песни са яки, но не са никакво предизвикателство за нас като музиканти. Но бъдете спокойни – това е просто нов албум. Не е задължително да е посока на бъдещо развитие, не е някаква нова концепция. Всъщност това не е нищо друго – просто нашият нов запис. Дайте му шанс, послушайте го още малко и може наистина да се влюбите в него.

Как стоят новите песни на живо, на сцена пред публика?

Прекрасно. Въпросът е страшно удачен, защото изпълнението специално на новите парчета на живо сякаш им придава нова светлина, нов живот. Съвсем различно е от това, което чувате от уредбата си. Откликът на публиката досега е бил повече от удивителен, а и самите композиции добавят нов елемент към шоуто на бандата. Всъщност на концерта ни в Сърбия, който беше едва ли не най-важната дата от турнето ни тази година, срещнахме много български фенове и в момента обмисляме много сериозно концерт в София или Каварна през пролетта на 2008-ма. Това ще бъде съвсем друго турне със съвсем различен сетлист, сценични декори, ефекти, представление. Очаквам с нетърпение да дойда в България, в момента обсъждаме това с промоутърите, заедно с възможност за концерт в Полша. Надявам се да се получи.

Много ще се радвам, ако дойдете в България и определено мога да ви уверя, че няма да съм единственият. Сега обратно към новия албум. Централен символ в него е цигулката – той фигурира в обложката, тавата започва с интро, изпълнено на цигулка и т.н. Какво е значението на този символ за вас и за музиката ви?

Идеята дойде от артуърка на обложката – харесахме страшно много контраста между красивата обстановка и красивата цигуларка от една страна и дивата, болезнена поза и гримаса, която тя е заела, от друга. Решихме да свържем този контраст в музиката ни директно. “Solitaire” беше написано изцяло, за да изгради плавно символичния път между това, което слушателят вижда, и това, което чува. Наблегнахме на цигулките из целия запис – в оркестрациите, дори и като самостоятелен инструмент в някои песни – това добавя изящност към малко по-твърдата и мрачна атмосфера в тавата. Хубавото от всичко това е, че в момента можем да вплетем цигулката и като нов елемент от нашето сценично шоу – новата цигуларка придава съвсем друго усещане на концертите ни.

Отново в някои от песните срещаме женски вокали. Кои са певиците, взели участие в “Ghost Opera”?

Имаме две главни вокалистки в албума този път. Едната е Amanda Summerville, нейно дело са мнозинството от женските вокални партии. Работили сме и преди с нея, тя е записвала немалко хорови вокали за нас, освен това има опит с Epica и Aina и според мен е съвсем подходящ избор за нас. Simone Simons изпълни женските вокали в песента “Blucher”.

Така ли? Тук ме изненадваш страшно много, защото досега изобщо не я бях разпознал.

Хахаха. Ами този път не искахме да акцентираме на гостите ни толкова, колкото в “The Black Halo” и “Epica”, по простата причина, че предните ни албуми бяха концептуални, а този не е, и затова не се нуждаеше от гости, които да го направят епичен и многолик. Затова и изтеглихме на малко по-заден план всички останали музиканти и поставихме акцента на самите песни; на нас.

Песента “Love you to Death” е една от любимите ми в албума. Посветена ли е на някого, или тази чиста любов, описана в парчето, е просто фикция?

Песента е вдъхновена от японска легенда за двама влюбени, в която момичето открива, че ще почине скоро от някаква болест. В японския фолклор ако двама влюбени се обичат наистина силно и безгранично, те се събират след смъртта си, за да живеят заедно в следващия си живот. Момичето от легендата обаче се връща като видение преди нейният любим да почине, за да успокои ужасяващата му мъка. Първоначално музиката беше вече готова преди да имаме дори бегла идея за текста или тематиката му. Красивото японско фолклорно интро, което бяхме написали, ме подтикна да се разровя за подходяща история в легендите на Изтока и резултатът, мисля, е прекрасен.

“The Human Stain” разказва за петното, което оставя човекът върху природата, за ужасните неща, които причиняваме на собствената си планета. Все повече и повече музиканти обръщат внимание на тази тематика.

Няма как да е иначе. Темата е изключително вълнуваща и за мен самия, защото обичам природата страшно много и съм потресен от всичко, което се случва през последните десетилетия с нея. Имам чувството, че доста хора просто не осъзнават, че глобалното затопляне и всички тези катаклизми, сполетяващи човечеството напоследък, рано или късно ще имат фатални последствия. Аз живея във Флорида и ако не направим нещо, за да го предотвратим, в следващите 50 до 70 години бреговата ивица ще изчезне напълно. Да не говорим за проблемите, които грозят страни като Холандия или Уелс, например.

Песента в такъв случай е нещо като предупреждение – “hear the ticking of the clock...”?

Точно така. Всъщност възнамеряваме да заснемем видеоклип към “The Human Stain” съвсем скоро. Режисьорът ще е същият като за клипа на “Ghost Opera” и смятаме да хвърлим наистина много средства и усилия, за да превърнем видеоклипа в нещо уникално за жанра. Това е нещо, което се опитваме да правим винаги с всяко наше творение, било то албум, клип или друго – стремим се да създадем нещо уникално, а не да повтаряме вече постигнатото от други групи.

Имате и парче с историческа тематика – “Blucher”. Ще ми разкажеш ли нещо повече за него?

Песента е кръстена на един от немските бойни кораби по време на Втората световна война. Той е трябвало да стои в близост до един от норвежките фиорди по време на войната. Изградихме текста на песента от перспективата на моряк от екипажа на кораба, който пише писма до своята годеница вкъщи. Докато плават и се впускат в боя, той започва все по-усилено да мисли, че неговата смърт наближава, копнее да види своята любов и се пита дали и тя мисли постоянно за него. И за “Blucher” използвахме много характерен за нас похват – пресъздадохме една много лична история и я облякохме в метафора. В случая метафората е немският боен кораб, но може да бъде нещо съвсем различно.

Заснехте клип за заглавното парче към албума, “Ghost Opera”. Разкажи ми за идеята и историята в клипа.

Идеята е следната. Оперната певица, около която се върти цялата история и която е главната героиня в клипа, е работила страшно много за своя дебют в операта, хвърлила е изключително много усилия за чудесната си подготовка, но точно в навечерието на своето първо представление тя е нападната и изнасилена от двамата вандали. Така че тя не успява да пее тази вечер, но шокът от случката е толкова силен, че я подлудява напълно и я травматизира до такава степен, че тя не пожелава да пее повече, съсипвайки по този начин окончателно бъдещата й кариера. В клипа се опитахме да я портретираме освен като младото момиче, така и като старата дама, която, седейки в стаята си всяка вечер, се опитва да си представи как ли би изглеждала нощта на дебюта й, ако всичко беше преминало успешно. Заснехме видеоклипа в Сърбия и той се получи дори по-добре, отколкото се надявахме. Мисля, че сам по себе си той е едно произведение на изкуството и наистина се гордея с него.

Как се разви отношението ти към групата с течение на времето? Има ли разлика между времето на “Fourth Legacy”, когато натрупвахте популярност, и сега?

Не знам. Предполагам, че в началото се стресирах малко по-лесно от всякакъв вид неща и препятствия. В момента обичам да я карам далеч по-спокойно - преживяванията идват и си отиват и за мен е важно просто да се наслаждавам на момента. Концертното ни поведение се разви също страшно много – всеки наш концерт е нещо като магичен момент за нас, който ни доставя неимоверно удоволствие. Въпреки че целите, които се опитваме да постигнем, се увеличиха много с времето – открихме нови върхове за покоряване – повечето от нашите мечти вече са се сбъднали. Вече сме голямо и уважавано име в метъла, имаме възможността да концертираме, срещаме се с феновете и общо взето се забавляваме страхотно. Така че за мен специално мащабите на правеното от нас са се увеличили значително, но същността на групата е останала непроменена.

“The Black Halo” според мен е един от най-значимите пауър метъл албуми за последното десетилетие, ако не и повече. Превърна ли се популярността в тежест за вас? Сега, когато става все по-трудно и по-трудно да надминете предишните си албуми, просто защото те биват все по-добри и по-добри.

Не бих казал, че има някаква тежест върху нас, даже изобщо. Не обръщаме внимание на такива неща, просто винаги се опитваме да постигнем най-доброто, на което сме способни, и ако резултатите са добри, няма от какво да се притесняваме. Като цяло чуваме подобни коментари – че новият ни албум е един от най-големите пауър албуми изобщо – още от “The Fourth Legacy”, така че свикнахме с напрежението и с факта, че летвата за нас вече е вдигната повече от нормалното. Персонално моят най-любим албум на Kamelot си остава “Karma”. Говорил съм с много хора по въпроса и сякаш всеки счита различен наш албум за свой любим, така че все по-малко ме интересува как ще се приеме следващият ни запис, просто защото знам, че феновете ни са страшно различни. На едни се харесва едно, на други - друго, няма как да се угоди напълно на всички. По-важното е, че имаме песни във всеки албум, които са считани за класики и които винаги ще бъдат обичани от феновете ни.

Правите ли планове за презаписване на първите си два албума с Mark Vanderbildt, но този път с Roy Khan като вокалист? Знам, че много хора биха се зарадвали на това.

Да, обсъждали сме този въпрос. Проблемът обаче е, че правата за старите ни албуми принадлежат на друга компания и е общо взето невъзможно да се направи нещо подобно в момента. В дългосрочен план това не е финансово изгодна инициатива, така че не виждам как това ще се случи, освен ако не откупим правата за албумите си от компанията.

Какво да очакваме от следващия албум на Kamelot?

Не съм сигурен засега. За момента все още си поемаме дълбок дъх след работата по последния ни албум, имаме много концерти, запланувани за тази година, така че не бързаме. Но човек никога не знае – може да е още един концептуален албум, може да не е. Ще видим, плановете ни за бъдещето се разпростират до следващите 18 месеца и включват единствено и само концерти, поне в професионален план. След това ще видим.

Какво слушаш напоследък?

Напоследък специално не съм имал много желание и възможност да слушам музика покрай всичките ми ангажименти със собствения ни нов запис. Предпочитам да прекарвам свободното си време на тихо. Но последното, което слушах, преди да се потопя в работа, бяха много от старите неща на Savatage, когато Chris Oliva все още е свирил на китарите. Слушах тонове класическа музика, защото ми доставя удоволствие, прослушах саундтраците на последните “Карибски пирати” в подготовка за края на трилогията.

За мен беше удоволствие да говоря с теб, благодаря за интервюто. Пожелавам ти успех занапред.

И аз благодаря.

 

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт