"Never before has this much firepower been assembled on one stage", се казва в описанието на групата The Three Tremors (защото самите те твърдят, че не са проект за един албум). Изречението е от една страна правилно, но от друга – не. Абсолютен факт, в The Three Tremors участват трима от най-качествените хеви метъл вокали днес: Tim "The Ripper" Owens (Judas Priest, Iced Earth и др.), Harry "The Tyrant" Conklin (Jag Panzer) и Sean "The Hell Destroyer" Peck (Cage, Death Dealer, Denner/Shermann). Всеки от тези тримата може с една висока нота да отвее сетивата на средностатистическия хеви метъл фен. И човек би си помислил, че тримата наведнъж ще олицетворяват модерния вариант на тежкотоварен стоманен танк. Но не би...
Нека не се лъжем, когато вкараш в ГРУПА (а не проект) такива вокални титани, очакванията към теб са огромни. И не можеш да виниш феновете, ако те не усетят, че очакванията са оправдани. Никой на тази планета не би могъл да оспори музикалните компетенции както на вокалните майстори, така и на останалите музиканти, които между другото са от Cage. Но и никой не е длъжен да си затвори ушите за откровената самоцелност на голяма част от този албум. Песните са 12 на брой, което изглежда оптимална бройка. Настроението е ХЕВИ МЕТЪЛ, което със сигурност е търсено. И толкова за добрите страни на записа. На много места Owens, Conklin и Peck направо се надвикват. Това важи особено за откриващото парче, "Invaders From the Sky". Буквално в първата му секунда надвикването започва. Съревновават ли се, показват ли се... не се знае. Същото до голяма степен важи за "The Cause" – песен с иначе много хубава идея. Хеви метъл писъците са нещо наистина прекрасно и любимо изразно средство на много от нас – феновете. Но за да не прекалиш с тях, трябва цялостна концепция, която да предотврати евентуалното „пресоляване“ на манджата. Не всеки е Judas Priest (ранните) или King Diamond, че да може да направи песни само от наистина високи ноти. Надявам се да не бъда разбран погрешно, всеки от тримата певци в The Three Tremors може да води докторантски курс по високо пеене, но сякаш когато са заедно, се „самоизключват“. То е все едно да имаш превозно средство с три хипер бързи двигателя и да караш с 80 км/ч. Вероятно и композирането си е казало думата, може би и там има какво да се желае. Все пак, да споменем и най-открояващите се песни тук: "King of the Monsters", "The Pit Shows No Mercy" (велико заглавие!), "Sonic Suicide", "Fly or Die". Те дори са една след друга в албума.
В заключение, добрите страни на този албум: ХЕВИ МЕТЪЛ, писъци, сола и всичко типично за подобен вид музика. Всеки фен на хеви метъла трябва да го чуе, може и да му хареса. И отново в заключение, слабите страни са тривиалност и самоцелност. „Тия работи вече сме ги чували“, както се казва. А не може с такъв състав да се казва точно това. И последното заключение – две препоръки за следващото издание: БАЛАДИ! Не си по-малко хеви метъл, ако имаш балада в албума си. Дори напротив. Нормално пеене. Вокалният диапазон е хубаво нещо, особено ако си метъл звезда и някои хора искаме да го чуем в цялост. В тази връзка – чуйте песента "Speed to Burn" и си я представете среднотемпова с повече нормално пеене. Би било яко, нали?
